Определение № 3291 от 15.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1977/2024
- Вид
- Определение № 3291
- Подписан
- 15.08.2025
- Състав
- Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 или 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.126, ал.3, т.1 и т.3 · Търговски закон
- чл.126, ал.3, т.1 и т.3 · Търговски закон
- чл.137, т.3 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3291 гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100901977 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
В исковата си молба ищецът М. З. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“****, надпартерен етаж, чрез адв. А. С., твърди, че има качество на съдружник в ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК130559893, в чийто капитал има 10%-тно участие.
Твърди, че на 26.10.2017г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което другият съдружник Б.Н.Б., с участие в капитала на дружеството – 90% е изключен, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и е освободен като управител на дружеството. Твърди, че като резултат от тази решения настоящият ищец става едноличен собственик на капитала и поради това е приел нов дружествен акт. Твърди, че тези решения не са били обжалвани в срока по чл.74 ТЗ и са обективирани в посочените документи.
Въпреки това, ищецът твърди, че на 30.09.2024година, Б.Б. е подал заявление пред ТР под вх.№ 220240930194028, образец Г2, за обявяване по партидата на дружеството на финансовия отчет на дружеството за 2023 година, както и обявяване на годишен доклад за дейността на дружеството, както е подадена и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Въз основа на тази декларация ищецът твърди, че е направил извод, че е проведено общо събрание на съдружниците, с което финансовият отчет е приет, но без да е ясно на коя дата е проведено събранието.
Ищецът твърди, че такова събрание не е провеждано; не е взето решение за приемане на ГФО за 2023г., респ. доклад за дейността на ответника. Такова събрание не е свикано и настоящият ищец не е получавал покана за него, не е участва в него, не е гласувал за приемане на такова решение.
Ето защо твърди, че решението за приемане на ГФО за 2023г. е нищожно.
Това е така, тъй като Б.Б. не е имал качество на съдружник в общото 1 събрание на дружеството, за да даде глас в общото събрание, което касае ГФО за 2023 година, а това е последица от изключването му на 26.10.2017година, ето защо решението се явява невзето, защото е липсващо, а и поради това, че е взето от лице, което няма качество на съдружник в дружеството. Оспорва Б.Б. да има качество на едноличен собственик на капитала, в чиито правомощия е вземане на това решение, което също е основание то да се третира като нищожно.
В условие на евентуалност, ако съдът не приеме тази теза, то ищецът заявява, че решението е незаконосъобразно, защото е взето при нарушение на императивни норми на закона и дружествения договор, които уреждат режима на вземане на решения от общото събрание на съдружниците, режим на свикване, провеждане, поради което то подлежи на отмяна.
Нарушенията са по свикване- липса на връчена покана, неспазен срок за свикването му, липса на кворум и др., посочени в исковата молба.
Твърди наличие на материална и процесуална незаконосъобразност и иска отмяната на това решение.
Моли съда до установи твърдяната нищожност на това решение, респ. да отмени същото като незаконосъобразно.
В срока за отговор ответникът „ АЙ ПИ АКТ“ ООД, ЕИК 130559893, чрез адв. Е. Г., със съдебен адрес гр.Враца, ул.“Търновска“№1, офис 9, оспорва претенциите.
Твърди, че съдружникът Б.Б. е мажоритарен собственик на капитала с участие в него от 90% и управител на дружеството.
Твърди, че в края на 2017 година е установил, че другият съдружник и настоящ ищец М. З. е изтеглил и не е отчел суми от 459 652,59лв., които са на дружеството, поради което възложил на този съдружник да заплаща всички разходи на дружеството, посочени в отговора.
Твърди, че по отношение на З. е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер.
Твърди, че за да прикрие действията си М. З. еднолично провежда на 26.10.2017 година общо събрание в нарушение на закона и се опитва да изключи Б. от дружеството; освобождава го като управител, приема нов дружествен акт и подава заявление до ТР за вписване на тези промени. По това заявление е постановен отказ за вписване. Обсъжда мотивите на длъжностното лице по регистрацията, което е постановило този отказ, излага допълнителни доводи в тази насока.
Ответникът твърди, че за защита на правата си е завел дело пред СГС, което има №2152/2021г. на доклад пред 6-15 състав на ТО на СГС.
Последващите действия на М. З. са наложили завеждане на друго дело под №2209/2021г. по описа на СГС, ТО, което е спряно до приключване на първото дело.
Излага аргументи защо извършените от З. действия са незаконосъобразни и нищожни.
2
Заявява, че З. не е съобразил поведението си с дружествения акт и дадените от управителя указания, поради което приема, че действията на другия съдружник- Б. са законосъобразни и правилни.
Последица от това е, че твърденията на З. за нищожност на решенията са неоснователни.
Сочи номера на различни дела, които отразяват споровете между съдружниците.
Прави искане настоящето дело да бъде спряно на основание чл.229 ГПК до решаване на цитираните дела и конкретно т.д.№2152/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-15-ти състав.
В допълнителната искова молба ищецът излага доводи касателно направените възражения от ответника, които в частта касаеща преценка за законосъобразност и валидност на прежни решения на общото събрание, които касаят персоналния субстрат на дружеството се явяват преклудирани и за други, които са неоснователни.
Поддържа искане за спиране на делото по чл.229, т.4 ГПК до решаване на спора по т.д.№2152/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-15 състав, за което настоящият състав на съда установил служебно, че е насрочено за дата – 05.02.2025 година за разглеждане в з.с.з.
Въз основа на тези констатации с определение№524/05.02.2025 година производството е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
На 25.03.2025 година по делото е постъпила молба с вх.№36924 от ищеца М. З. З., с която се иска възобновяване на производството, поради това, че преюдициалният спор е приключил с влязъл в сила съдебен акт- решение №1402/07.12.2022година е влязло в сила на 19.02.2025 година и е постановено по т.д.№2152/2021г.
Съдът е извършил служебна справка в ЕИСС и е констатирал, че по т.д.
№2152/2021г. е постановено представеното от ищеца решение, което е потвърдено от състав на САС с решение№117/21.02.2024г. по в.т.д.
№468/2023г., недопуснато до касационно обжалване от ВКС с определение №548/19.02.2025г. по т.д.№2128/2024г. по описа на ВКС, второ т.о.
С това решение съставът на СГС е отхвърлил предявените от съдружника Б.Б. искове за прогласяване нищожността на решения, взети от ОС на дружеството, проведено на 26.10.2017година.
След извършена от съда служебна справка се констатира, че по партидата на ответника е подадено заявление вх.№ 220240930194028, образец Г2, за обявяване на финансовия отчет на дружеството за 2023 година, към което е приложено адвокатско пълномощно, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и такава по алинея 5 на цитираната разпоредба. Произнасяне от длъжностното лице не е осъществено, поради спиране на производството на основание чл.536, ал.1 ГПК с определение на състава на СГС.
Останалите необсъдени от съда доказателства са неотносими към този спор.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор, че относно това, че въз основа на решение на ОС, проведено на 26.10.2017 година е преустановена членствената връзка на съдружника Б.Б. с дружеството- ответник, както и др. решения, касателно представителството и управлението на това дружество.
Вписване на настъпилите промени въз основа на тези решения не е осъществено, поради очевидната незаконосъобразност на решенията, която е констатирана от длъжностното лице и потвърдена от решенията на съда, след като настоящият ищец е подал заявления до АВ – ТРРЮЛНЦ, последното от които под вх.№20250318203938, веднага след произнасянето на ВКС по т.д.№ .№2152/2021г.
По виждане на състава настоящето дело следва да бъде прекратено, тъй като не е налице нуждата от съдебна намеса в този случай.
Не е налице правен интерес от провеждане на отрицателния иск, предявен от ищеца М. З. З..
Тезата, която е въведена в процеса е за наличие на решение на ОС за приемане/одобрение на финансовия отчет на дружеството, която теза се обосновава с подадено от дружеството заявление, образец Г2 с вх.№ 220240930194028, към което е приложен ГФО , декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и по алинея 5 на цитирания текст, както и пълномощно на адвоката, подал документите.
В изготвения доклад по делото съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърдяната нищожност, в хипотеза на невзето решение, а по отношение на отменителния иск по чл.74 ТЗ – че е налице взето решение за приемане на ГФО и спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
Възложената по реда на чл.154 ГПК доказателствена тежест на ищеца не е довела до ангажиране на доказателства от тази страна в процеса.
Необходимостта от възложената доказателствена тегоба е породена от константно възприетото в съдебната практика относно това кои решения на органите на търговското дружество са нищожни.
Съобразно мотивите на ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, по тълкувателен път са дефинирани случаите на нищожни решения на орган на дружество/ респ. доброволно сдружение, което има корпоративна структура като се приема, че извън изрично определените от ТЗ случаи на нищожност, нищожни са и липсващите (невзети) решения на ОС, които са отразени като съществуващи в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако са вписани в търговския регистър.
Членът на дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК / сега чл.124 ГПК/, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. 97, ал. 1 или 3 ГПК / сега чл.29 ЗТРРЮЛНЦ/, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая се касае за установителни искове, за които следва да е налице правен интерес. Прието е също, че нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата 4 и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Следователно, за да се обоснове интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на решение, което е липсващо, следва да се установи, че това решение е обективирано в дружествен документ – било протокол, който отразява решението, било друга дружествена книга, а ако това решение касае обстоятелства, които подлежат на вписване, от самото вписване в ТР.
В настоящия случай ищецът е приел, че подаване на заявлението за обявяване на финансовия отчет се явява достатъчна причина да се приеме, че е налице хипотеза на липсващо, невзето решение по чл.137, т.3 ТЗ, но по виждане на състава това не може да бъде възприето като достатъчно основание, което да породи легитимен интерес, който да ангажира съдебна намеса.
Настоящият състав изцяло споделя изложеното в мотивите на решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д. № 8/2011 г., Т. К., първо т.о. на ВКС, че:
“Обстоятелствата по провеждането на ОС и взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв“ Ето защо способът за защита при предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, с който ищецът се домогва да установи, че е налице хипотеза на липсващи/невзети решения от органа на дружеството, е да установи, че тези решения са обективирани в някакъв документ и чрез оспорване на истиността на този документ да установи твърдението си.
Защото, както сочи ВКС, чрез оспорване на съдържанието /верността на свидетелствуващата част от протокола, респ. автентичност на същия/ - факта на провеждането на ОС, провеждането му именно на тази дата, както и на присъствието на съдружника, отразено в него ще реализира възможността да се оспори вярност на документа и чрез оборване на истинността и автентичността на протокола, материализиращ провеждането на ОС и решенията му, ще обори и съществуване на обстоятелствата, които се съдържат в него и подлежат на вписване, респ. обявяване.