Решение № 261774 от 21.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 261774 гр. Пловдив, 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1568 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по А.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.М., против ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Княз Александър Дондуков” № 59, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 580 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинско лечение, прегледи и изследвания, закупени лекарствени продукти и разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в етапа на доброволното уреждане на отношенията между страните, претърпени от А.Г.Ч. при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г., ведно със законната мораторна лихва от 24.10.2019 г. до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на ***г. при движение със собствения му мотоциклет „Я.“ с рег. ***в гр. П, от юг на север по ул. Л.Т., настъпило пътно-транспортно произшествие между него и лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. ****, в гр. П на кръстовището на ул. Л.Т.и ул. Г.Р.Д.. Произшествието настъпило, поради предприета внезапна маневра от лекия автомобил “завой на ляво”, който отнел предимството на ищеца.

Вследствие на удара, ищецът изхвърчал от мотоциклета и ударил главата си в лекия автомобил, след което паднал на платното за движение. Произшествието било установено от полицейските органи, които съставил Протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица. Твърди, че с екип на спешна помощ бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където след осъществени прегледи, са установени следните травматични увреждания – контузия на дясна подбедрица, контузия на дясно коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна колянна става, кръвонасядане, оток и охлузване на дясна подбедрица, три кръвонасядания на дясна подбедрица с давност повече от три дни, вътремускулен хематом на дясна подбедрица и мозъчно сътресение. Твърди, че няма спомен за случилото се, непосредствено след произшествието, като в продължение на около 15 дни усеща световъртеж, гадене и повръщане. Във връзка с така посочената симптоматика бил насочен към невролог, който установил наличието на мозъчно сътресение. Твърди, че е прегледан и от съдов хирург, който установил наличие на вътре мускулен хематом на дясна подбедрица. Сочи, че болките в крака му продължили до края на месец август 2019 г., а кръвонасяданията и отоците преминали в края на месец юли посредством приема на лекарствени продукти - троксивазин и троксирутин. Твърди, че в края на месец юни предприема пътуване до Р.Г., където съпровожда свой приятел. На 01.07.2019 г. усетил силно главоболие и желание за повръщане, като бил настанен в лечебно заведение в А., където след проведени изследвания било установено наличие на високо кръвно налягане, вследствие на произшествието. Гражданската отговорност на делинквента била застрахована при ЗАД „Алинац България“ АД по силата на застрахователна полица № ***за лек автомобил “Пежо 2008”, с рег. ****. С молба с вх. № 200-00-3959 от 24.10.2019 г. писмено уведомил ответната застрахователна компания за претенцията му за заплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не постъпило. Твърди, че вследствие на травматичните увреждания претърпял неимуществени вреди, които според него са в размер от 10 000 лв. Сочи, че имуществените вреди в размер от 580 лв. са формирани, както следва: сумата от 200 лв. – разходи за закупуване на лекарствени медикаменти - симпатил, троксивазин, лиотон гел, троксирутин; сумата от 50 лв. – разходи за преглед при съдов хирург; сумата от 30 лв. – разходи за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и сумата от 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от 16.10.2019 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законна лихва за забава, считано от 24.10.2019 г.

– датата на получаване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие от страна на ответника.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са представени писмени доказателства, от които да се установява твърдяното виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 2008" с рег. **** - Х.П.Х.. Счита, че представеният от страна на ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г. е административен документ, който няма самостоятелно значение в производството по установяване на твърдените нарушения и е годен да удостовери само участниците в произшествието, но не и неговия механизъм. Твърди, че причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредоносните последици е поведението на ищеца А.Ч., който е управлявал мотоциклет “Я.” с ****, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което поведение е препятствало водачът на лекия автомобил да извърши безпрепятствено маневра “ляв завой”. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно и несъответстващо на претърпените болки и страдания. Счита, че от представените по делото медицински документи се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с произшествието са констатираните на същия ден кръвонасядане и охлузване на дясна колянна става и кръвонасядане, оток и охлузване на дясната подбедрица. Твърди, че в тези документи няма данни за мозъчно сътресение, като в листа за преглед на пациент от ***г. е посочено, че пострадалият е постъпил с болки в дясната подбедрица, като е установено, че последният е адекватен, контактен и в добро общо състояние. Сочи, че едва две седмици след произшествието – на 03.06.2019 г., ищецът е посетил медицински специалист, осъществил преглед по анамнеза, снета от данни на пациента. Счита, че в следствие на прегледа е назначена несъответстваща на диагнозата терапия. По така изложените съображения, счита че по-късно установеното ****не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, като така описаните симптоми според ответника могат да настъпят и вследствие на битов инцидент. Сочи, че дори да има връзка между твърдяното ****и произшествието, състоянието на пострадалия се дължи на липсата на своевременно и адекватно проведено лечение. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал мотоциклет “Я.”, без да постави задължителна предпазна каска в нарушение на чл.

137е ЗДвП. Оспорва претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй като счита, че не се установява за какви медикаменти и на каква стойност е всеки един от тях, както и дали последните са били необходими за лечението на ищеца.

Оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва от датата, посочена от ищеца – 24.10.2019 г., тъй като в случая приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ, доколкото с писмо от 06.11.2019 г. пострадалият бил уведомен, че следва да посочи банкова сметка, ***, и вместо това ищецът е пристъпил към предявяване на исковата претенция. Счита, че лихва за забава би могла да бъде начислена и на основание чл. 497 КЗ. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.

496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение

№ 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото е представена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество с вх.

№ 200-00-3959/24.10.2019 г., с която е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно с разноски за адвокатско възнаграждение.

С писмо от 06.11.2019 г. застрахователят е уведомил длъжника, че следва да представи декларация, пълномощно с нотариална заверка на подписите и банкови данни. В производството по делото не са представени доказателства, че това изявление е достигнало до пострадалото застраховано лице.

В случая не е спорно между страните, че ответникът не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция, депозирана на 31.01.2020 г., не е предявена в след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ. Към настоящия момент срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което съдът е сезиран с допустимо искане за разглеждане на спорното право по съдебен ред. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Oпределение № 339 от 29.05.2019 г. по ч. т. д. № 972/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, в което се приема, че изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, неизтекъл към момента на предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.