Решение № 80 от 01.07.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Берковица, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100805 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. Г. Й. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – установителни искове за признаване на установено, че ответника му дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 983.09 лева, от които 806,67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, 120.97 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 44.96 лева главница за периода м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, както и 10.49 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба, 1 че Т. Г. Й., е клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1231, обл. София, общ. „Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като последното е извършено от „ДАЛСИЯ“ ООД, с която сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за дялово разпределение. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 622/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за поисканите от ищеа суми.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за 2 изпълнение по ч. гр. д. № 622/2024 г. на РС – Берковица, а именно - сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 983.09 лева, от които 806,67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, 120.97 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 44.96 лева главница за периода м. 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното издължаване, както и 10.49 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., като претендират и направените по делото разноски за дьржавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.

Ответната страна Т. Г. Й. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска – оспорва основанието за дължимост на сумите. Възразява, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, съответно че е собственик или вещен ползвател на същия.

Навежда възражение за погасителна давност за задълженията за периода 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 20.13 лева. Възразява, че не дължи лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин.

Поддържа, че ищецът няма основание да претендира суми за дялово разпределение, тъй като същото е извършено от „Бруната България“ ООД.

Не оспорва размера на сумите, освен тези в давност.

Претендира да му се присъдят разноски за исковото и за заповедното производство.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, което дружество е било ангажирано да извърши дяловото разпределение за процесния имот.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от 3

ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, респективно е извършено дялово разпределение и за ответникът е възникнало задължение за плащане на уговорената цена за топлинна енергия, респ. дялово разпределение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно дялово разпределение и размера на обезщетението за забава за доставена топлинна енергия, респективно за дялово разпределение.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

Ищецът обосновава вземането си с твърдението, че ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по 4 смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил, че има качеството на потребител на топлинна енергия, респективно, че е собственик или ползвател на вещно право на ползване на имота, за който ищецът претендира заплащане на изразходена топлинна енергия.

По делото е приета като доказателство Декларация от 22.12.2000 г. по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ /л. 124-127/, в която ответникът Т. Г. Й. е декларирал, че е съсобственик на имот, находящ се в гр. София, общ. „Връбница-2“, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. 8, ет. 4, ап. 10, както и че притежава 4/6 ид.ч. от същия.

Така направеното извънсъдебно признание от ответника в подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ се ползва с материална доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за него факти. Доколкото обективираните в декларацията изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така Решение № 116 от 22.02.2024г. по гр.д.

№ 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/.

Макар че подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не съставлява титул за собственост, това не я лишава от доказателствена стойност, като същата се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея неизгодни факти /така Решение № 4106/09.07.2024 г. на СГС по гр.д. № 20231100501629/2023 г., Решение № 265413 от 13.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5985/2020 г. /.

Декларацията не е оспорена от ответника. Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот.

Напротив – същото се подкрепя от приложения Протокол от проведеното Общо събрание на етажните собственици за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение от 05.10.2000 г. /л. 23-25/, към който е приложен списък на етажните собственици, който е подписан под № 10 от 5 ответника в качеството му на собственик. Издадените от ищцовото дружество фактури /л. 26-30/ и индивидуалните справки, изготвяни от фирмата за дялово разпределение /л. 76-78/ за исковия период също са на името на ответника.

По делото липсват доказателства за промяна на титуляра на притежаваните от ответника права от правото на собственост.

Ответникът не твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че се е разпоредил с притежаваните от него права от процесния имот преди началото на исковия период.

А съгласно чл. 12, т. 11 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София задължение на потребителя – купувач е в 30 - дневен срок да уведоми писмено продавача на топлинна енергия за всяка промяна свързана с данните за собствеността.

Тоест Т. Г. Й. в качеството на потребител–купувач на топлинна енергия е имал задължение да уведоми писмено продавача на топлинна енергия – ищеца “Топлофикация София” ЕАД за промяната на титуляра на правото на собственост на топлоснабдения имот, в случай, че такава е настъпила, за което не само, че липсват данни по делото, но и не се твърди от ответника.

Ето защо съдът приема за доказано, че ответникът е бил задължено лице за потребената енергия за целия процесен период съобразно притежаваните от него права в качеството на съсобственик на 4/6 ид.ч. от топлоснабдения имот.

Реалното използване на имота през процесния период няма отношение при извършване на преценка относно качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди /Решение № 4106/09.07.2024 г. на СГС по гр.д. № 20231100501629/2023 г., Решение № 265413 от 13.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5985/2020 г., Решение № 262163 от 29.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 421/2021 г./

Разпечатката съдържа 41 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6251cfe-88d0-4ed9-bd29-115dfb587191