Определение № 38955 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38955 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110111680 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба с вх. № 295275/28.09.2026 г. на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ********, подадена чрез юрисконсулт С.Д., за изменение на Решение № 17777/17.09.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Иска се присъденото пряко на адвокат А. А. А. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. № 236/2026 г. на Районен съд – Добрич да бъде намалено от 102,56 евро на 25,56 евро.

Молителят поддържа, че защитата на длъжника в заповедното производство се изчерпва с подаване на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК, което не изисква обосноваване. Сочи, че в тази фаза не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо, а същинската защита е осъществена в последвалото исково производство, за което е присъдено отделно възнаграждение. Позовава се на принципите за справедливост и съразмерност, на практиката на Съда на Европейския съюз относно задължителните минимални адвокатски възнаграждения и на съдебна практика за определяне на възнаграждение според вида, обема и сложността на действително извършената работа.

При условията на евентуалност, ако останат присъдени разноски в негова тежест, молителят иска да бъдат дадени указания на насрещната страна да посочи банкова сметка или друг начин за доброволното им заплащане. Иска също съдът да не издава изпълнителен лист предвид заявената готовност за доброволно изпълнение.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е представен отговор от Н. Р. Н. чрез адвокат А. А., както и от адвоката в качеството му на носител на присъденото вземане. Молбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че съдът вече е оценил конкретно осъществената защита, че размерът съответства на законовите критерии по чл. 36 ЗАдв. и че ограничаването му до 25,56 евро не би представлявало разумно възмездяване на положения труд. Изтъкват се потребителският характер на спора, защитаваният интерес и специализацията на адвоката.

Оспорва се възможността в настоящото производство да бъде постановена предварителна забрана за издаване на изпълнителен лист. За доброволно изпълнение е посочена банкова сметка с титуляр адвокат А. А. А..

Съдът, след като обсъди молбата, отговора и материалите по исковото и приложеното заповедно дело, намира следното:

С Решение № 17777/17.09.2026 г. са отхвърлени изцяло предявените от „АСВ“ ЕАД срещу Н. Р. Н. положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумите 408,55 евро - главница и 62,17 евро - обезщетение за забава, заедно със законната лихва върху главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 236/2026 г. на Районен съд – Добрич. Ищецът е осъден да заплати пряко на адвокат А. А. А. общо 307,08 евро 1 възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, от които 204,52 евро за исковото и 102,56 евро за заповедното производство.

Молбата за изменение е изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 25.09.2026 г. и е регистрирана в съда на 28.09.2026 г. Тя е подадена от легитимирана страна, която има правен интерес от намаляване на възложените разноски, в срока по чл. 248, ал.

1 ГПК. Поради това е процесуално допустима.

Проверката по чл. 248 ГПК е ограничена до възнаграждението за заповедното производство. Присъдените 204,52 евро за исковия процес и разрешението на материалноправния спор не са предмет на настоящото произнасяне.

В исковата молба ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за разноските на насрещната страна „в настоящото дело“, мотивирано с липса на фактическа и правна сложност и наличие на установена съдебна практика. Възражението не разграничава изрично разноските за двете производства. Преди приключване на устните състезания не е направено отделно изрично възражение, насочено конкретно срещу възнаграждението за заповедното производство. В молбата по чл. 248 ГПК това искане е конкретизирано.

Посоченото не препятства разглеждането на молбата по същество. В случая се проверява размер на възнаграждение, определено от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а не заплатено от страната възнаграждение по възмезден договор. Съдът дължи самостоятелна преценка на справедливия и обоснован размер. Разграничението е проведено и в Определение № 4149/10.08.2026 г. по ч. гр. д. № 3036/2026 г. на ВКС, III г. о., в което е посочено, че изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК в новата редакция относно мотивираността на възражението и прага за намаляване не се прилагат към определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява уговорка за безплатна защита на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Договорът обхваща и изготвянето и подаването на възражение срещу заповед за изпълнение.

Адвокатът действително е извършил това процесуално действие. При изцяло отхвърлени искове отговорността за разноските е на ищеца съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, а вземането по чл.

38, ал. 2 ЗАдв. възниква пряко за адвоката. За присъждането му не се изисква доказване, че представляваното лице е заплатило хонорар.

Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр.

17/2026 г., съдът определя възнаграждението при прилагане на чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв.

Преценяват се сложността на случая, засегнатият интерес, условията и времето за предоставяне на защитата, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

В преходния режим по § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗАдв. тези критерии се съчетават с прилагане по аналогия на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Позоваването на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и по дело C-438/22 е относимо към недопустимостта съдът да бъде обвързан от задължителни минимални размери, които препятстват индивидуалната оценка на разноските. Безплатният характер на защитата не изключва тази оценка. Същият подход е възприет в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. От тази практика обаче не произтича задължение всяко възнаграждение за възражение по чл. 414 ГПК да бъде определяно в размер от 50 лв. или неговата равностойност в евро.

Съдът отчита, че защитата в заповедната фаза е с ниска фактическа и правна сложност.

По ч. гр. д. № 236/2026 г. е подадено кратко възражение, подписано от адвокат А. А. на 03.02.2026 г. и заведено с вх. № 2386/04.02.2026 г. Към него са приложени пълномощно и договор за безплатна правна защита. Не са подавани частни жалби и не са извършвани други самостоятелни защитни действия, които да обосновават възнаграждение за по-сложно процесуално представителство.

Възражението не се изчерпва с отбелязване върху образец, а съдържа кратки доводи за недължимост на вземането, за цесията и за погасяване чрез плащане, както и искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Обстоятелството, че законът не изисква 2 мотивиране на възражението, е съобразено при оценката на неговата сложност. То не заличава действително оказаната адвокатска защита и не означава, че трудът по извършването на процесуалното действие се свежда единствено до техническото изписване на текста. От значение са и преценката на подлежащата на оспорване заповед, спазването на срока и процесуалните последици за представляваното лице.

Защитаваният интерес в заповедното производство е 470,72 евро, заедно със законната лихва върху главницата. Размерът на интереса не определя самостоятелно възнаграждението и съдът не прилага механично ставките за пълно процесуално представителство по дела с материален интерес. Той се отчита заедно с ограниченото съдържание на извършената работа и значението на своевременното оспорване за защитата на длъжника.

Като ориентир за този вид дейност е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 6, ал.

1, т. 5 от Наредба № 1, отнасяща се до изготвяне на други молби. След изменението в ДВ, бр. 88/2022 г. посоченият в нея размер е 200 лв., а предходният размер от 50 лв. е заменен.

Поради това исканите 25,56 евро не могат да бъдат обосновани като приложима понастоящем ставка за това процесуално действие. Посочените 200 лв. също не се възприемат като задължителен минимум. Съдът ги съобразява единствено наред с конкретните обстоятелства като ориентир за стойността на услугата.

Присъдените 102,56 евро са близки до този ориентир и съответстват на ограничената, но действително осъществена защита. Съдът потвърждава разумността на този конкретен размер след самостоятелна преценка, без да го извежда чрез механично превалутиране на фиксирана левова ставка. Съобразяването на всички установени обстоятелства обаче не обосновава и поисканото намаляване до 25,56 евро.

При тази преценка съдът не включва във възнаграждението за заповедната фаза последващото изготвяне на отговор на исковата молба, обсъждането на счетоводните данни, възражението за прихващане и становището по съществото на спора. Тези действия са относими към отделно присъдените 204,52 евро за исковото производство. Следователно запазването на сумата 102,56 евро не води до двойно възнаграждаване на един и същ труд.

Неотносимо е изложеното в молбата относно обезсилване на заповедта поради непредявяване на установителен иск. В настоящия случай иск е предявен, разгледан е по същество и е отхвърлен изцяло. Твърдението на молителя за частично уважаване на исковете не съответства на диспозитива на решението. Произнасянето за разноските по заповедното производство в решението по чл. 422 ГПК е съобразено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка съдът намира присъдените 102,56 евро за справедливо, обосновано и съразмерно възнаграждение. Искането за намаляването им следва да бъде оставено без уважение.

Относно допълнителните искания съдът съобразява, че в отговора от 19.10.2026 г. адвокат А. А. е посочил банкова сметка за доброволно заплащане на присъденото пряко на него възнаграждение. Така необходимите данни за доброволно изпълнение вече са предоставени и не се налага даване на нови указания за посочване на сметка.

Искането съдът предварително да не издава изпълнителен лист е неоснователно.

Заявеното намерение за доброволно плащане не е основание за отказ от издаване на изпълнителен лист при наличие на предпоставките по чл. 404 и чл. 406 ГПК. По евентуална молба за издаването му съдът се произнася съобразно състоянието на изпълнителното основание и законовите изисквания към този момент. В производството по чл. 248 ГПК не може предварително да бъде отнета възможността на кредитора да поиска изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 295275/28.09.2026 г. на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ********, за изменение на Решение № 17777/17.09.2026 г. по гр. д. № 11680/2026 г. по описа 3 на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото на адвокат А. А. А., личен № 1800043544, член на Адвокатска колегия – Пазарджик, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. № 236/2026 г. на Районен съд – Добрич от 102,56 евро на 25,56 евро.

Определението в частта по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4