Определение № 2873 от 11.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501644 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. К., ЕГН: ********** от ******, подадена чрез адвокат Сава Каров от БАК със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис 2 против определение № 6112/09.10.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20242120106340. С това определение, съдът не приема възражение вх.

№ 263427/16.09.2024г., депозирано от М. Д. К., ЕГН: **********, представлявана от адвокат Сава Каров против заповед за изпълнение № 1623/08.04.2014г., издадена по ч. гр. д. № 2723/2014г. по описа на Районен съд – Бургас.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. К. посочва, че делото, по което е издадена заповедта, е унищожено. Тя подчертава, че заповедта за изпълнение не й е връчена и съдът е длъжен да изиска от съдебния изпълнител данни за спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си, К. цитира съдебна практика.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 16.09.2024г. М. К. подава възражение вх.№ 263427/16.09.2024г. „относно недължимост на претенцията по заявление по чл.410 от ГПК и издаден изпълнителен лист, получен на 21.08.2024г.“. К. твърди, че на 21.08.2024г. й е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20148410410462, ведно с копие от изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Бургас на 04.08.2014г. по ч. гр. д. № 2723/2014г. В поканата е записано, че ЧСИ насрочва опис на движими вещи в дома на К. на 28.08.2024г. М. К. твърди, че не е получавала уведомления чрез залепване, не е получавала заповедта за изпълнение и няма отношения с взискателя „Лев инс“ АД. Към възражението са приложени договор за правна защита и съдействие, съобщение за образувано изпълнително дело, изпълнителен лист и съдебно удостоверение изх.№ 61215/30.08.2024г., в което е отразено, че ч. гр. д. № 2723/2014г. по описа на Районен съд – Бургас е архивирано с № 555-7880/2014г. и след изтичане на 5-годишния срок за съхранение по чл.65, ал.1, т.2 от ПАС е унищожено без да е запазен крайния съдебен акт. В удостоверението е посочено още, че в деловодната програма на РС – Бургас, са запазени следните данни: заявител – ЗК „Лев инс“ АД; длъжник 1

– М. Д. К.; предмет – чл.410 от ГПК; данни за крайния съдебен акт – заповед за изпълнение № 1623/08.04.2014; начин и дата на връчване на заповедта – изпратени съобщения до постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“ № 84, ет.3, ап.12 и гр.

Бургас, ул. „Хан Крум“ № 37, ет.5, ап.17 и залепени уведомления по чл.47, ал.1 от ГПК; с разпореждане № 18955/16.07.2014г., съдът постановява, че на основание чл.47, ал.5, вр. ал.7 от ГПК, длъжникът се счита за редовно уведомен, считано от 15.07.2014г. Към възражението е представено и съдебно удостоверение изх.№ 61216, от което е видно, че К. е направила отказ от наследството на сина си Ц.Г.К., ЕГН: **********.

На 16.09.2024г. М. К. подава възражение вх.№ 263428/16.09.2024г. с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, в което описва изложените по-горе факти и иска от Окръжен съд – Бургас да го приеме, тъй като заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно. Към възражението са представени писмени доказателства.

С разпореждане № 10311/18.09.2024г., Районен съд – Бургас оставя първото възражение без движение и указва на М. К. да посочи в какво се състои искането й като изложи конкретни фактически твърдения за това.

Н а 30.09.2024г. К. подава молба, с която потвърждава, че е подала възражение по чл.414 от ГПК и иска от съда да укаже на заявителя възможността му по чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422 от ГПК.

С разпореждане № 10723/01.10.2024г. съдът повторно оставя без движение възражението с вх.№ 263427/16.09.2024г. и указва на К. да посочи изрично дали възражението й трябва да се разбира като частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.407 от ГПК. В мотивите на разпореждането, съдът се позовава на т.5а от ТР № 4/18.06.2014г., според която защитата на длъжника против заповедта по чл.410 от ГПК се реализира по реда на чл.407 от ГПК.

На 07.10.2024г. К. депозира следваща молба, в която заявява, че подаването на възражение вх.№ 263427/16.09.2024г. е извън срока по чл.407 от ГПК, но в срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което същото следва да се разгледа в хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

С определение № 6112/09.10.2024г., Районен съд – Бургас не приема възражението с вх.№ 263427/16.09.2024г., депозирано от М. Д. К. против заповед за изпълнение на парично задължение № 1623/08.04.2014г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 2723/2014г.

За да постанови това определение, съдът приема, че заповедта е връчена на К. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, считано от 15.07.2014г. (по данни от деловодната система на БРС) и редът за защита на длъжника в този случай е по чл.407 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Поради това, частната жалба е процесуално недопустима. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК в редакцията, обн. В ДВ, бр.86/2017г., длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Според ал.2 в редакцията, обн. В ДВ, бр.100/2019г., възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

В чл.274, ал.1 от ГПК са посочени определенията, които подлежат на обжалване.

Това са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и които са посочени изрично в закона. Съдебният акт, с който заповедния съд връща възражението по чл.414, ал.1 от ГПК като просрочено не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, поради което не подлежи на обжалване. Този извод следва и от мотивите на т.5а от ТР № 4/18.06.2014г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., в които е обсъдена защитата на длъжника против заповедта по чл.410 от ГПК и против заповедта по чл.417 от ГПК. Според тълкувателното решение, и в двете хипотези длъжникът има право на защита 2 срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е подадено след срока по чл.414, ал.2 от ГПК, но по различен процесуален ред. Самостоятелно обжалване на разпореждането, с което заповедният съд връща възражението по чл.414, ал.1 от ГПК като просрочено, е допустимо само, когато заповедта е за незабавно изпълнение, т.е., когато е издадена по реда на чл.417 от ГПК. Така е, защото в тази хипотеза длъжникът няма друг ред за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2, вр. чл.418, ал.5 от ГПК. В хипотезата, в която заповедта за изпълнение е по чл.410 от ГПК, редът за защита на длъжника е по чл.407 от ГПК, чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Поради това, в последния случай, длъжникът няма правен интерес да обжалва разпореждането на съда за връщане на възражението поради просрочие. В конкретния казус, заповедният съд е оставил без движение възражението на К. и е дал указание да заяви дали обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист. В изпълнение на това указание, К. изрично е заявила, че възражението трябва да се счита за такова по чл.414, ал.1 от ГПК. При това положение, определението на районния съд, с което не е прието възражението, е окончателно и не подлежи на обжалване, независимо от посоченото в него изявление в обратния смисъл.

По изложените съображения, частната жалба се явява недопустима и трябва да се остави без разглеждане със следващото от това прекратяване на производството по делото.

Едновременно с това, възражението на М. К. с правно основание чл.423 от ГПК, което е приложено към настоящото дело и което подлежи на разглеждане от Окръжен съд – Бургас по друг процесуален ред, трябва да се върне на районния съд за администриране и за изпращането му на компетентния съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Д. К., ЕГН: ********** от ******, подадена чрез адвокат Сава Каров от БАК със съдебен адрес в гр. Бургас, ул.

„Пиротска“ № 26, партер, офис 2 против определение № 6112/09.10.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20242120106340.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 1644/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА възражение вх.№ 263428/16.09.2024г. с правно основание чл.423, ал.1, подадено от М. Д. К., ЕГН: ********** от ****** чрез адвокат Сава Каров от БАК със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис 2 на Районен съд – Бургас за администриране и за изпращането му на компетентния да го разгледа съд.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3