Решение № 637 от 16.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500740 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5056 от 1 3.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9321/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХI I гр. състав, е признато за установено в отношенията между страните „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и Ж. Д. П., че последната не дължи на дружеството плащане на 3280,39 лева - остатъчно плащане по договор за кредит № ***, сключен между г-жа П. и „Кредит тайм“ ЕООД на 12.10.2020 г., като е отхвърлен като неоснователен искът за горницата над този размер до пълния претендиран такъв от 3612,61 лева, както и съответно е разпредЕ. и отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва с въззивна жалба от Ж. П. като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за горницата над 3280,39 лева до пълния претендиран размер от 3612,61 лева, като неправилно.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката П. счита, че макар първоинстанционният съд правилно да е установил сключването на договора за заем на 12.10.2020 г. и 1 сключването на договор за цесия между кредитора „Кредит Тайм“ ЕООД и ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, правилно да е приел, че договорът е недействителен, неправилно е приел, че искът следва да се уважи само за 3280 лева. Не било отчетено, че ответното дружество в отговора на исковата молба признало, че претендира именно исковата сума – 3612,61 лева, а и в негова тежест било да докаже как била формирана тази сума, което не било сторено. Поради това искът следвало да бъде уважен изцяло.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Постъпила е и частна жалба от адв. К. К. – процесуален представител на Ж. П., срещу определение № 1576/07.02.2024 г., постановено по гр. дело № 9321/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се определи и присъди адвокатско възнаграждение за извършеното безплатно процесуално представителство в размер на 400 лева съгласно чл. 11 от НМРАВ, както и допълнително възнаграждение за явяване в повече от едно съдебно заседание в размер на 200 лева, т.е. да й се присъдят още 600 лева.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимиран субект с правен интерес от обжалването, подадена е срещу обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, частната жалба е редовна и допустима.

Частната жалбоподателка счита постановеното определение за незаконосъобразно. Сочи, че неправилно и разширително била тълкувана от районния съд разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от НМРАВ. Тя единствено посочвала, че по дело с повече от две проведени о.с.з. за всяко следващо явяване на адвоката се следва допълнително възнаграждение в размер на по 100 лева, но не поставяла ограничения за причините за отлагането. Отделно от това, искането за изменение било свързано с допълване на присъдения хонорар до минималния предвиден размер.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да се произнесе по същество.

Постъпило е становище по частната жалба от насрещната страна.

Оспорва доводите на жалбоподателя. Счита я за неоснователна.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Ж. П. чрез процесуалния си представител поддържа депозираната въззивна жалба.

Поддържа се и частната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД не изпраща представител. В писмено становище оспорва въззивната жалба и излага съображения по същество.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата 2 на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от Ж. П. с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за признаване за установено, че ищцата не дължи на дружеството парична сума в размер на 3612,61 лева по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 12.10.2020 г. с „Кредит тайм“ ЕООД, вземанията по който били цедирани на дружеството ответник.

В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че на 20.05.2022 г. Ж. П. получила чрез Български пощи покана за доброволно плащане на изискуемо задължение от ответното дружество, в която се сочела дължимостта на горното задължение. На 12.10.2020 г. ищцата действително сключила с „Кредит тайм“ ЕООД договор за потребителски кредит № ***, по силата на който й била отпусната сума в размер на 2500 лева за срок от 18 месеца, при фиксиран лихвен процент по заема в размер на 38,75 % и ГПР 45,45 %. Не била уведомена за станалата в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД цесия. Освен това не дължала суми по договора, понеже била заплатила всичко по него на „Кредит тайм“ ООД, включително начислените такси „експресно разглеждане на кредита“ (1842,30 лева) и „индивидуално кредитно предложение“ (1842,12 лева).

Отделно от това, договорът за кредит бил недействителен в цялост, а при евентуалност – недействителни били клаузите за неустойка и възнаградителна лихва като противоречащи на добрите нрави и императивните норми на ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Агенция за просрочени задължения“ ООД е подал писмен отговор, в който не оспорва факта на сключването на договора за заем. Посочва, че по силата на договор за цесия от 27.04.2022 г. с „Кредит тайм“ ЕООД и Приложение № 1 към него последното прехвърлило на ответника вземанията си по него, като дължимият остатък към датата на цесията бил 3 612,61 лева. Поддържа, че всички необходими компоненти били включени в ГПР, договорът отговарял на изискванията на ЗПК. Отделно от това, клаузата за неустойка не била в противоречие с добрите нрави, понеже размерът на неустойката бил съобразен с нейните обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

С молба от 16.01.2023 г. ответникът е уведомил съда за промяна на правноорганизационната си форма в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Първоинстанционният съд е счел, че процесният договор за кредит е недействителен в цялост и е кредитирал заключението на вещото лицесчетоводител за размера на дълга, който бил с 332,22 лева по-малък от твърдения от ищеца. С тези решаващи мотиви е уважил иска до размера по 3 експертното заключение (3280,39 лева) и е отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер от 3612,61 лева.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към неговата правилност.

Не се спори, че между „Кредит тайм“ ЕООД и Ж. П. на 12.10.2020 г. е сключен страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ***, включващ уговорките за заплащане на такса за експресно разглеждане, за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и за възнаградителна лихва в посочените по-горе размери. Изложеното документално се потвърждава и от представения погасителен план.

От договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 27.04.2022 г. между „Кредит тайм“ ООД (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (цесионер), и Приложение № 1 към него се установява, че вземанията на цедента от Ж. П., възлизащи общо на 3612,61 лева към датата на цесията, са прехвърлени на цесионера. Доколкото договорът за цесия е представен в хода на производството и е стигнал до знанието на г-жа П., цесията следва да се счита съобщена на длъжницата.

От покана за доброволно плащане, находяща се на л. 6 от първоинстанционното дело, се установява, че до Ж. П. е изпратено писмено изявление на ответника „Агенция за просрочени задължения“ ООД, че във връзка с договора за кредит тя дължи парична сума в размер на 3612,61 лева, която поради сключена цесия следва да заплаща именно на него, а не на стария си кредитор „Кредит Тайм“ ООД.

По делото е изготвено и прието заключение по съдебно счетоводна експертиза, в което вещото лице посочва, че главницата от 2500 лева е предадена на Ж. П. от цедента „Кредит тайм“ ООД в брой в офис на дружеството, а ищцата П. е погасила суми за главница, договорна лихва, такси за експресно разглеждане и за индивидуално кредитно предложение, наказателна лихва и такса за събиране в общ размер 3894 лева. Заключението се кредитира за изложеното, доколкото е пълно и компетентно изготвено и отговаря на поставените задачи. В частта, касаеща изчисленията на вещото лице за оставащите задължения по кредита, заключението не следва да се кредитира, доколкото на вещото лице не е бил поставен такъв въпрос.

За да бъде уважен искът за несъществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и да посочи основанията, на които отрича правата на ответника. Последният следва да докаже, че вземането му съществува – ако ищецът е посочил на какво основание го отрича, следва да се доказва, че на тия основания вземането съществува, а ако ищецът не е посочил основания за отричане на правото – ответникът следва да изчерпи доказването на всички възможни основания за възникването и съществуването му.

В настоящия случай ищцовата страна е доказала интереса си от водене 4 на иска – чрез изпращането на покана за плащане ответното дружество смущава правната й сфера, тъй като е явно, че във всеки един момент може да пристъпи към събиране на спорното вземане. Г-жа П. е навела твърдения за правопогасяващия факт на плащане на отричаното вземане, както и за наличие на правоизключващи обстоятелства – недействителност на договора за кредит и отделни негови клаузи поради противоречие със императивните норми на ЗПК и нарушение на добрите нрави. Ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е следвало да докаже пълно и главно надлежното съществуване на вземането си – т.е. сключването на договор за цесия, валидността на кредитното правоотношение, както и да обори правните доводи на ищеца за пороци на договора. В случая това не е сторено.

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителката Ж. П. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Следва да се разгледа на първо място въпросът за действителността на договора за кредит, доколкото с оглед предмета на делото отрицателното му разрешаване прави безпредметно разглеждането на въпроса за погасяване на задължението чрез плащане. По тоя въпрос въззивният съд намира следното:

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.