Решение № 22 от 02.02.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 874/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 02.02.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Кирил Давидов Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ №27
№ 22 гр. С., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20211870100874 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 755 от 23.08.2021 година предявена от " ЗАД Д.З. " АД град С., с ЕИК ...., срещу И. В. Н. с ЕГН **********.
Предявеният иск е с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 1999, 41 лева - главница и 43, 97 лева - законна лихва за забава до предявяване на иска за периода 12. 03. 2020 година до 25. 05. 2021 годинИ. В.
Н. Във връзка с правния интерес от установителния иск ищцовото дружество "ЗАД Д.З." АД, сочи в исковата си молба, че на 27. 05. 2021 година е депозирало заявление по чл. 410 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), срещу настоящия ответник И. В. Н., за същите суми, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щети № 0801005538/2020-01 и № 0801-005538/2020-02 и законната лихва върху главницата за периода от 06.07.2018 година до 27. 05. 2021 год. – денят на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 30 лева ликвидационни разноски по същите щети.
Заявлението е подадено на 27. 05. 2021 година, като по същото е било образувано ч. гр. дело № 536/2021 година по описа на РС С.. РС С. е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 398 от 28. 05. 2021 година срещу И. В. Н. ответник по делото, визиран в същата заповед за изпълнение като длъжник.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, което е съобщено на " ЗАД Д.З. " АД град С., с ЕИК .... и наложило на този ищец да предявяви настоящия иск, което е станало в срока даден му от съда за установяване на оспореното вземане. С предявения от ищеца установителен иск се претендира съдът да признае за установено съществуването по основание и размер на оспореното вземане, претендирано от ищеца срещу ответника за посочения размер и визираните суми. Вземането и исковите суми се претендират от правото на застрахователя на регрес - законна суброгация до размера на всичко платено на увредения (третото лице), право възникнало от виновно причинени имуществени вреди на трето 1 лице от деликвента, като в исковата молба се твърди че този деликвент е ответника И. В. Н. с ЕГН **********.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят ищец по делото твърди, че встъпва в правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уточнява, че цената на исковата претенция е цената на изплатеното от "З.А.Д.Д.З." АД, ЕИК:...., застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество.
Излага се в исковата молба следната фактическа обстановка от която се претендира процесното вземане:
Твърди се в исковата молба (ИМ), че на 05. 11. 2020 година в град С., на улица „Б.“ № ... по вина на ответника И. В. Н. е реализирано ПТП, при което моторно превозно средство марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, собственост на Н.А.Л., управлявано от ответника се ударил в гаражна врата на дом находящ се на ул Б. № ..., собственост на „К.“ ООД, както и в МПС марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. № СО .... АН, намиращо се в същия гараж, което МПС било собственост на К.Д.Д.. Твърди се в исковата молба, че за това ПТП е съставен констативен протокол за ПТП, издаден от компетентните органи на РУ С. при ОДМВР С. , в който е било отразено че виновен за това ПТП е ответникът И. В. Н. и същият в качеството си на виновен водач е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата.
От тези факти се претендира от ищеца правото на регрес по чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ и сумите предмет на иска.
Твърди се в ИМ, че моторно провозно средство марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ищцовото дружество, със застрахователна полица № BG /30/120002285641 валидна към момента на настъпването на застрахователното събитие. Твърди се, че при дружеството ищец е била заведени щети № № 0801-005538/2020-01 И № 0801-005538/2020-02, като след направена оценка на тези щети собственика на увреденото МПС е бил обезщетен, както и собственика на увредената от ответника гаражна врата на дом находящ се на ул Б. № ..., собственост на „К.“ ООД и че общият размер на изплатените обезщетения е в размер на исковата сума 1999, 41 лева, от които 1395, 83 лева по щета № 0801-005538/2020-01 и 603, 58 лева по щета № 0801-005538/2020-02, изплатени на пълномощника на собственика на жилищната сграда „К.“ ООД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че И. В. Н. с ЕГН ********** дължи на ответника сумата 1999, 41 лева лева- главница представляваща застрахователно обезщетение изплатено по щети под № 0801005538/2020-01 и № 0801-005538/2020-02., както и законна лихва върху сумата от 12. 03. 2020 година до 25. 05. 2021 година - в размер на 43, 97 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението при съда -27. 05. 2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото за платената държавна таса по делото и юрисконсултско възнаграждение, за които и суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д ело № 536/2021 година по описа на С.Р.С..
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба в който ответникът излага становище че така предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен, като са изложени подробни съображения в тази насока, като ответникът твърди в становището си по иска, че не е управлявал посочения автомобил и че не той е автор на щетите възстановени от ищеца по застраховката „Гражданска отговорност“
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си юрисконсулт Й.К. която поддържа предявения иск и моли съда да присъди в полза на ищеца и направените по делото разноски.
Ответникът, И. В. Н., чрез процесуалния му представител адв. Б. от САК, оспорва 2 предявения иск по съображенията изложени в отговора на исковата молба, оспорва авторството за причиняването на процесното ПТП от което са настъпили щетите, възстановени от ищеца застраховател и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да се присъдят на ответника разноските му по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното:
На 05. 11. 2020 година в град С., на улица „Б.“ № ... по вина на И. В. Н. с ЕГН **********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), при което моторно превозно средство марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, собственост на Н.А.Л., управлявано от ответника се ударило в гаражна врата на дом, къща, находяща се на ул Б. № ..., собственост на „К.“ ООД, като е увредило и находящото се в гаража МПС марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. № СО .... АН, което увредено от ответника МПС било собственост на К.Д.Д.. За това ПТП е съставен констативен протокол за ПТП, издаден от компетентните органи на РУ С. при ОДМВР С. , в който е било отразено че виновен за това пътно-транспортното произшествие е ответникът И. В. Н..
Същият в качеството си на виновен водач е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата.
Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014 г. на В. к. с. на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.
Автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в "З.А.Д.Д.З." АД, ЕИК:
...., със застрахователна полица № BG /30/120002285641, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството - ищец са заведени отделни щети – тези по гаражната врата на къщата и щетите на МПСто находящо се в ударения от ответника гараж марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. № СО .... АН, намиращо се в същия гараж, което МПС било собственост на К.Д.Д. След направена оценка на тези щети, на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата
Ищецът е платил исковата сума 1999, 41 лева за репариране щетите, виновно причинени от ответника, който въпреки че е виновен за процесното ПТП, въпреки, че не е подписал двустранен протокол за щетите от ПТП е напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движението.
За настъпилото застрахователно събитие е съставен Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1744029 от 05.11.2020 г., издаден от компетентните органи при РУ - С. при ОД на МВР - С., при изпълнение на служебните им задължения В КП за ПТП е отразено по надлежните форма и ред от съставилия го младши автоконтрольор, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на МПС марка „Нисан", модел „Патрол", с per. № КН .... ВА, а именно И. В. Н. ответник по делото. В горепосочения КП за ПТП е удостоверено с обвързваща доказателствена сила и от събраните по делото доказателства се потвърждава, виновният за ПТП водач И. В.
Н. без да изпълни задълженията си като участник в пътно-транспортното произшествие е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Не е подписал двустранен протокол за механизма и причината за ПТП от което са причинени имуществени вреди, но е напуснал мястото на ПТП. По силата на чл. 125 от ЗДвП във вр. с чл.
123 от ЗДвП, вр. с НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009 г. , при липса на двустранен протокол от участниците в ПТП посещението от Органите на "Пътна полиция"-МВР на мястото на ПТП, е било задължително. Съгласно разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП, когато при произшествието са причинени имуществени вреди и ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато липсва съгласие между участниците в ПТГ1 относно 3 механизма на ПТП, се прилага чл. 125 от ЗДвП. Такъв двустранен констативен протокол за ПТП не е съставен между И. В. Н. и увреденото лице. Точно защото не е имало съгласие относно обстоятелствата на ПТП и защото не е съставен двустранен протокол между ответника като причинител на ПТП и увредените лица се е наложило увреденото лице да търси и да получи съдействие от Органите на МВР за установяване на виновния водач ответник по делото, който е напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, нито ги е изчакал на мястото на ПТП, каквото е задължението му.
При това положение задължение на органите на МВР да посетят мястото на ПТП, тъй като не е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП точно поради поведение на ответника изрично предвидено в чл. 500 ал. 1, т. 3 от Кодекс на застраховането. В този случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон и с основание е съставен приложения по делото в препис протокол за ПТПприложение № 2 съгласно изискванията на Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. във връзка с чл. 125 от ЗДвП.