Решение № 242 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200034 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адв. Д., защитник на подс.М. Й. М. срещу решение № 204 от 12.06.2024г. постановено по ВНОХД №523/2023г. по описа на Софийски апелативен съд с релевирани касационнf основаниe по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че решението на втората инстанция е постановено без да са изяснени съществени факти, относими към делото. Иска се от касационната инстанция да го отмени и да върне делото за ново разглеждане, при което да се преодолее посочения порок на доказателствен дефицит. Споменава се, че гражданският иск срещу подсъдимия е бил предявен след като е изтекла погасителната давност.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява и не взима отношение по депозираната жалба. Изрично уведомен за възможностите да направи изявление с оглед факта на изтекла давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,т.2 НК, същият не обективира волята си.

Защитникът му- адв. Д. заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея оплаквания и искания. !!!ВИЖ ПРОТОКОЛА

Представителят на Върховна прокуратура не споделя оплакванията в жалбата. Не счита, че са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на решението. Предлага същото да се остави в сила.

1

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда постановена по НОХД № 1246/2020, на Софийски градски съд, НО, 7 с-в, подс.М. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.256, ал.1 НК – за това, че на 14.12.2009г., при условията на посредствено извършителство- чрез Л. А., използвал документи с невярно съдържание- справка декларация по ЗДДС, като така дал възможност на друго лице- „М. М..“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума, в големи размери - 30889,79лв., ефективно възстановена с акт за възстановяване № 9 06470/11.02.2010г., като сумата е преведена на 02.03.2010г. по сметка на дружеството.

Наложено му е наказание от три години „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено за срок от три години на основание чл.66 НК.

На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на МФ обезщетение на причинени имуществени вреди в размера на инкриминираната сума, ведно със законната лихва считано от 11.02.2010г.

С решение № 204 от 12.062.2024г. постановено по ВНОХД №523/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата е потвърдена изцяло.

Въззивното решение подлежи на отмяна, макар и не по изложените в жалбата съображения. Изтекла е абсолютната давност, която изключва наказателното преследване съобразно чл. 81, ал. 3 от НК - от датата на деянието до постановяване на окончателен съдебен акт, с който се ангажира наказателната отговорност на дееца, е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 1-5 от НК.

Подсъдимият М. е осъден за престъпление по чл. 256, ал.1 НК , за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба. Съгласно разпоредбата на чл.

80, ал. 1, т. 3 НК, давността за наказателно преследване е десет години и започва да тече от 02.03.2010 г., когато е извършено престъплението, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК е петнадесет години. Тук касационният състав намира за необходимо да отбележи, че с оглед на своя характер, деянието по чл.256 НК- данъчна измама, е довършено с възстановяване на данъчен кредит, в резултат на изпълнителното деяние. Възприетите от съда факти, относно този момент, съвпадат с твърденията на държавното обвинение, а именно, че в резултат на акт за възстановява, от 11.02.2010г., на 02.03.2010г по сметката на дружеството са възстановени суми от ДДС, което е станало възможно като последица от използването на документ с невярно съдържание - справки-декларации по ЗДДС. Престъплението е довършено с получаване на престъпната облага, а това в конкретния случай е датата на постъпване на сумата по сметка на юридическото лице. От нея следва да се отмери 15 годишния давностен период, който е изтекъл на 02.03.2025г.

Въззивното решение е постановено на 12.06.2024г. и към този момент абсолютната давност не е изтекла. Не съществува пречка за първи път тя да се приложи в касационното производство, тъй като е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НК до постановяване на 2 касационното решение.

От значение, за правилото решаване на настоящия казус, е обстоятелството, че давността има материалноправен характер. С изтичането й, се погасява правото на държавата по материалноправното правоотношение. За това и в такъв случай, наказателното преследване се изключва, не може да започне, или ако е стартирало, то се прекратява.

За настъпването на погасяващите наказателната отговорност основания съдът следи служебно и е длъжен да прекрати наказателното производство, освен ако подсъдимият направи искане производството да продължи. Единствено той е оправомощен от закона да поиска производството да не се прекратява, а да продължи като съдът се произнася с присъда, респ. с решение, в противен случай, съдът прекратява наказателното производство.

Подсъдимият М. е уведомен от настоящата инстанция за факта на изтекла давност и за правото си да направи изрично изявление, производството да продължи и съдът да се произнесе в решение. Същият не е сторил това, като е оставил без последици уведомлението, проявявайки процесуална пасивност. Изявлението на защитника му, че няма връзка с него и че по принцип поддържа касационната жалба, не може да замести личното волеизявление на подсъдимия, с което само и единствено той може да преодолее последиците возещи до прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство следва да се прекрати поради изтекла давност.

В рамките на наказателното производство е бил приет за разглеждане граждански иск от МФ, по който подсъдимият, на основание чл.45 ЗЗД, е осъден да заплати в полза на държавата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на инкриминираната от обвинението сума от 30889,79 лв., ведно със законната лихва. Още с предявяване на гражданския иск пред наказателния съд на 09.09.2020г., претенцията е била погасена по давност, но за разлика от давността за наказателно преследване, съдът не следи служебно за изтичане давността на гражданската претенция . Защитата на подсъдимия не е направила възражение за изтекла давност, като за първи път е поставила този въпрос, в коментар в касационната жалба, направен с едно изречение. Към момента на подаване на касационната жалба, за подсъдимият вече не съществуват процесуални възможности да направи възражение за изтекла давност по предявения граждански иск и не може да се ползва от благоприятните за него последици в тази насока. В тълкувателно решение 1 от 2013г.на ОСГТК на ВКС се дава точно разяснение на въпроса, а именно, че „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.

Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата 3 инстанция.“ Нито в рамките на разпоредителното заседание пред първата инстанция, когато искът е бил подаден от ищецът и приет за разглеждане от съда, нито в по-късен етап, подсъдимият е правил възражение за изтекла погасително давност, като е процесуално недопустимо да стори това за първи път пред касационния съд. За това и възражението срещу въззивното решение в гражданско правната му част не подлежи на разглеждане, тъй като възражението за изтекла давност на този етап от процеса, е недопустимо.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда постановена по НОХД № 1246/2020, на Софийски градски съд, НО, 7 с-в и въззивно решение № 204 от 12.06.2024г. постановено по ВНОХД №523/2023г. по описа на Софийски апелативен съд в наказателно правната им част. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204 от 12.06.2024г. постановено по ВНОХД №523/2023г. по описа на Софийски апелативен съд в гражданско правната му част, с която е потвърдена присъда постановена по НОХД № 1246/2020, на Софийски градски съд, НО, 7 св, относно уважения граждански иск, предявен от Министерство на финансите, като представител на държавата. .

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4