Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.11.2017, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
634/2017
Подписан
23.11.2017
В сила
19.12.2017

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ №157 гр. Сливница, 23.11.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА

ВЕЛИКОВА при секретаря

Паулина Велкова, като разгледа докладваното гр. дело № 634 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от В.Л.К., действаща чрез своята майка и законен представител- А.М.В., кумулативно обективно съединени искове срещу Л.И.К. както следва: 1) по чл.

146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетната

В.Л.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка; 2) по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на издръжка за минало време- за периода от 30.08.2016 г. до 30.08.2017 г. (погрешно посочен в молбата като 30.08.2017 г.-30.08.2016 г.), в размер на по 120 лв. месечно, или общо за периода-1440 лв (след направено от процесуалния представител на ищцата уточнение).

В молбата се твърди, че ответникът Л.И.К. е баща на малолетната В.Л.К., ЕГН **********, като същият, макар че не е бил в брак с майката- А.М.В., е припознал детето. Твърди се, че от раждането на детето единствено майката полага грижи за него, като ответникът е плащал само два пъти по 100 лв. за издръжката му. Твърди се, че детето посещава предучилищна група в гр. С., като му предстои да бъде ученичка в първи клас. Твърди се, че за отглеждане на детето грижи полага и майката на А.М.В., с която живеят в едно домакинство в гр. С., ул.

„К.“ № *, което жилище е собственост на родителите на майката.

Майката твърди, че в момента не работи, а е в отпуск по майчинство, тъй като е родила още едно дете, за чиято издръжка също трябва да се грижи, като доходите й са в размер на 490 лв. месечно. В молбата се сочи, че бащата ответник работи, но майката не знае къде, за какво възнаграждение, както и дали е по трудов договор. Моли съда да осъди ответника да заплаща на дъщеря й месечна издръжка в размер на по

150 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка. Моли също така бащата да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за периода от 30.08.2016 г. до 30.08.2017 г., в размер на по 120 лв. месечно, или общо за периода-720 лв., като крайният размер е уточнен в проведеното открито съдебно заседание, доколкото е била допусната грешка при пресмятането, а именно 120 лв. х 12 месеца- 1440 лв., вместо посочените в молбата 720 лв.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е получено от ответника на 18.09.2017 г.) не е постъпил отговор от ответника Л.И.К.. В съдебно заседание, проведено на 14.11.2017 г., ответникът признава иска с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал.

1 СК, като заявява, че за в бъдеще ще заплаща издръжката на детето. В същото съдебно заседание ответникът е оспорил иска с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на издръжка за минало време-за периода от 30.08.2016 г. до 30.08.2017 г., в размер на по 120 лв. месечно, или общо за периода-1440 лв.

С оглед на извършеното признание на иска за заплащане на издръжка за бъдеще време ищецът чрез своя процесуален представител в о. с. з., проведено на 14.11.2017 г., е поискал постановяване на решение при признание на съединения иск с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал.

1 СК по реда на чл. 237 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд- гр. Сливница, трети състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК и чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК.

По иска с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК:

Доколкото в проведеното открито съдебно заседание ответникът призна иска с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал.

1 СК за осъждането му да заплаща на малолетната В.Л.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка, съдът, съобразявайки, че признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, както и че страната може да се разпорежда с него, прекрати съдебното дирене.

На основание чл. 237, ал. 1 ГПК и с оглед изирично направеното в този смисъл искане на процесуалния представител на ищцата съдът намира, че следва да се произнесе с решение при признание на иска, поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде уважена изцяло, без решението в тази част да се мотивира по същество – арг. чл. 237, ал.

2 ГПК.

По иска с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК:

С определение от 07.10.2017 г. съдът е разпределил между страните тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване на правнорелевантните обстоятелства, от значение за изхода на делото. В този смисъл съдът е указал, че в тежест на ищцата е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете- В.Л.К., че за предходната една година детето се е нуждаело от издръжка в размер на 120 лв. месечно, както и че ответникът има възможност да заплаща претендираната издръжка. В тежест на ответника е докаже, че е платил претендираната издръжка за минало време.

От представеното заверено копие на Удостоверение за раждане, издадено от ДЛГС при общ. С., гр. С., *****, въз основа на акт за раждане № **** от 27.04.2011 г., съставен в гр. С., *****, се установява, че В.Л.К. е родена на *** г., като нейна майка е А.М.В., а неин баща- ответникът Л.И.К..

От представените в оригинал удостоверение № 975 и 976 от 09.11.2017 г., издадени от средно училище „*****“, се установява, че детето В.К. е записана в подготвителна предучилищна група за учебната 2017/2018 г., както и че детето посещава редовно учебни занятия.

Не се спори между страните, че майката на ищцата е тази, която полага грижи за нея, като същото се потвърждава и от заявеното от ответника, че майката на детето не му е давала да го вижда.

По делото са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че майката е родила и второ дете, макар и не от ответника, като понастоящем полага грижи и за него- Устостоверение за раждане на В.Р.Ш., ЕГН **********,***, М., въз основа на акт за раждане № ****от 07.10.2016 г., съставен в гр. С., М..

От служебно изисканата справка от информационната система на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на Л.И.К., се установява, че за периода от 12.09.2016 г. до 05.05.2017 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с Б.П., като е получавал основна заплата в размер на 420 лв., а считано от 11.07.2017 г. и понастоящем същият полага труд в Д.Д.И.Г., като получава основна заплата в размер на 460 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за, че е плащал издръжка на ищцата през исковия период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.

143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл.

142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.

142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.

143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това, децата, с оглед ниската си възраст, са дефинитивно неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.

140, ал. 1, т. 2 СК), поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на детето В.К. (навършило 6-годишна възраст), обичайни за деца на тази възраст (за храна, дрехи), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то се отглежда, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.

Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл.

142 СК и чл.

143, ал. 1 и 2 СК.

Същевременно, съгласно т. 1 от Постановление № 5 от

30.XI.1981 г., Пленум на ВС „Съдилищата следва да определят размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като съобразяват нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно”, т.е. цели се на детето да се осигури такава издръжка, каквато то би получавало, ако родителите живееха заедно и заедно полагаха грижите за отглеждането му. С посоченото задължително за съдилищата тълкуване, дадено от Върховния съд, се цели да се избегне неоснователно завишения и нереалистичен размер на издръжката, която родителят следва да плаща за детето си, като размерът й се съпостави с тази, която би дължал, ако двамата родители живееха заедно. Предвид това за съда съществува задължение да прецени както доходите на родителя, от когото се претендира издръжка, така и тези на родителя, който полага грижи за детето, доколкото ако те живееха заедно грижите за детето щяха да бъдат съвместни.

В случая се установява, че майката на ищцата има по-висок доход от ответника, а именно 490 лв. при получавани от ответника за исковия период доходи съответно в размер на 420 лв. и 460 лв. Предвид обстоятелството, че е в исковата молба е заявен неизгоден за законния представител на ищцата факт, съдът намира, че същият следва да се третира по правилата на чл. 175 ГПК, като се съобрази и обстоятелството, че това признание се подкрепя и от представените доказателства за раждането и на второто дете на майката на ищцата. Наред с това обаче се установява, че домакинството на майката включва и още едно малолетно дете, а по отношение на бащата ответник не бяха ангажирани доказателства за наличие на други алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца.

При определяне конкретния размер на издръжката, дължима от бащата на детето за минал период, съдът съобрази законовия критерий на чл.

49, ал. 2 и чл.

50, ал. 2 ППЗЗДет относно осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на децата, когато те са настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, който критерий е приложим на още по-силно основание, когато децата се отглеждат от лица, с които се намират в най-близката родствена връзка, а именно - от родител. Съобразно законовия критерий на чл.

49, ал. 2 и чл.

50, ал. 2 ППЗЗДет относно осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, необходимите средства за издръжка на дете до 7 години (чл.

49, ал. 2, т. 1 ППЗЗДет), е 3-кратният размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65,00 лева, определен с член единствен, ал. 1 на ПМС № 6 от 15 януари 2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход. Следователно, съобразно посочения критерий, минимално необходимите средства за издръжка на малолетното дете са в размер на 195,00 лева. Доказателства, че са необходими средства за изключителни нужди на детето по делото не се събраха, поради което съдът приема, че посоченият по-горе размер е размерът на необходимите му месечно средства. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.