Определение № 93 от 18.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500038 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ЕАД, срещу Разпореждане №350/28.01.2026г. на Ямболски районен съд по ч. гр. д. № 388/2026г. по описа на този съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 525,10 евро – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за предоставени за ползване и невърнати устройства ZTE 5G indoor гоuter МС888D; ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе и ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе .

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част. Според частния жалбоподател, неправилни са изводите на заповедния съд за накърняване на добрите нрави с клаузата за неустойка, като изложените съображения са, че неустоечната клауза не е неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП, тъй като се основава на клаузи от сключения договор за мобилни услуги и допълнителни споразумения към него, съгласно т.10 от договора от 09.11.2023г. трите устройства са били предадени на абоната за ползване и клаузата за неустойка изрично е уговорена в т.13 от договора от 09.11.2023г., размерът й не е необосновано висок, не противоречи на изискването за добросъвестност, нито води до неравновесие между правата и задълженията на търговец и потребител и с нея се постигат основните функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и гаранционна. Също неоснователно съдът посочил, че при прекратяване на лизинговото правоотношение в полза на лизингодателя възниква претенция за връщане на отдадената вещ, тъй като за предадените три устройства не е сключван договор за лизинг.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за издаване на заповед за изпълнение за сумата 525 евро – неустойка, както и за присъждане на разноските съобразно уваженото част на заявлението.

ЯОС намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК (броен от 28.01.2026г. – датата на връчване на разпореждането, изтичащ на 04.02.2026г., когато е подадена частната жалба), от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът взе предвид доводите на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, и приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Ямболски районен съд е образувано по Заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Йеттел България“ЕАД против длъжника Р. П. В. от гр.******* за следните суми: за главница в размер на 252,58евро, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по договори с посочен абонатен номер и издадени фактури (описани подробно); за главница в размер на 398,20евро – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2023г. за посочено мобилно устройство и за сумата общо 900,79евро – неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, една от които неустойки е в размер на сумата 676,26евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от датата 09.11.2023г. за мобилен номер 359895783419, от която сума – 151,17евро, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата 525,10евро, представляваща сбор от фиксирана неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство - ZTE 5G indoor гоuter МС888D; ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе и ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договор за мобилни услуги от дата 09.11.2023г.

Към заявлението заявителят е представил договор от 09.11.2023г. за мобилни услуги, сключен с потребителя-длъжника, с който на същия са предоставени 2 СИМ карти за абонаментен план Тотал Unlimited, както и договор от същата дата за мобилната услуга интернет и телевизия за гледане на три екрана, с предоставени за ползване три устройства, а именно : ZTE 5G indoor гоuter МС888D; ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе и ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе. Видно е от представените по делото три приемопредавателни протокола от 09.11.2023г. трите устройства са били предадени на клиента срещу подпис. В т.5 от договора за пакетната услуга интернет и телевизия са уговорени данните за контакт във връзка с услугата, а в т.5 от договора за мобилни услуги е посочен № на СИМ карта. В т.13 от договора за пакетна услуга TV+NET страните са приели при прекратяване на договора преди изтичане на срока (24 месеца, след който срок договорът се превръща в безсрочен) по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият да върне оборудването във всеки търговски обект на оператора. В случаите, в които потребителят не върне оборудването или то е повредено, или не е в търговски вид и вече не може да бъде използвано по предназначение, страните са приели потребителят да дължи неустойка в размер на 749лв. с ДДС при предоставен за ползване рутер за вътрешен монтаж; или 999лв. с ДДС за предоставен за ползване рутер за външен монтаж или посочени устройства; 750 лв. с ДДС при предоставена за ползване външна антена; 249лв.при предоставен за ползване WiFi рутер и 139 лв. с ДДС за Smart TV Box.

За претендираните главници в размер на 252,58евро и 398,20 евро заповедният съд е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №233/28.01.2026г., а с обжалваното Разпореждане № 350/28.01.20246г. е отхвърлил заявлението за сумата от общо 900,79евро – неустойка, както и за разноските за разликата над 13,01евро до претендираните 26,38евро. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че сумите за договорна неустойка не отговарят на изискванията на добрите нрави по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, както и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители, като уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни съобщителни услуги водят и до неравностойност на насрещните задължения по договора.

Разпореждането в оспорената му част, с която е отхвърлено заявлението за неустойка за невърнато оборудване в размер на 525,10 евро е правилно и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Съображенията са следните:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта за изпълнение, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК както за редовността на заявлението, така и за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като е достатъчно и наличието на обоснована вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза, за да бъде оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправна е клаузата, според чл.143, ал.2, т.5 и т.19, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии какви са произтичащите за него икономически последици.

Предвид тези разяснения на закона и с оглед данните по делото настоящият въззивен състав на окръжния съд намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка за невърнато оборудване да се основава на неравноправни клаузи. Според съда, независимо от уговорения в договора точен размер на неустойката за всяко невърнато устройство, начинът по който се формира неустойката остава неясен за потребителя, което е в нарушение на чл.147, ал.1 от ЗЗП. В процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация как е формирана неустойката за невърнато оборудване, тъй като не е посочено в договора, при уговаряне на задължението как е определена стойността на оборудването. Липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Не е уточнен начина, по който са формирани размерите на претенциите за всяко невърнато устройство и неоснователно се твърди в жалбата, че размерът на неустойката е с отстъпка от стандартната цена по т.5 от договора, тъй като както се посочи, в обсъжданата т.5 както от Договора за мобилни услуги, а също и в т.5 от Договора за пакетна услуга TV+NET, двата договора от 09.11.2023г., не е посочена стандартна цена на съответното устройство и отстъпка, а са посочени № на СИМ карта и данни за имейла на потребителя във връзка с услугата. Предвид тези съображения клаузата в т.13 от Договора от 09.11.2023г. за неустойки за невърнато оборудване вероятно е неравноправна на основание чл. 143, ал.1 и ал. 2, т.5 и т.19 от ЗЗП. Същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на услуги, който едностранно, без посочени критерии e определил размера й, което не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и води до необосновано високо обезщетение. Както се прие и посочи, в договора не се съдържа информация за стойността на предоставеното на потребителя оборудване – рутер и цифрови приемници, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора и която стойност формира размера на неустойката в случай, че оборудването не бъде върнато.

Така уговорената неустойка при прекратяване на договора би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора, което е и в противоречие с добрите нрави.

Поради всички изложени съображения ЯОС намира, че правилно районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочената сума от 525,10евро – неустойка за невърнато оборудване. Разпореждането от 28.01.2026г. в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №350/28.01.2026г. на Ямболски районен съд по ч.гр.д. №388/2026г. по описа на този съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумата 525,10 евро – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за предоставени за ползване и невърнати устройства ZTE 5G indoor гоuter 3

МС888D; ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе и ZТЕ STB В866V2Н01 with RCU Тесh4Ноmе.

В останалата му част Разпореждане №350/28.01.2026г. на Ямболски районен съд по ч.гр.д. №388/2026г. по описа на този съд, като необжалвано, е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________