Решение № 682 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501782 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с решение № 263 122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по гр.д. № 7260/2018 г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът М. Г. М., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616:

- сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от 116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 137 864.67 лева;

- сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 94 847.69 лева и за периода от 04.11.2012 г. до 11.02.2014 г.;

1

- сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 295.40 лева и за периода от 05.01.2013 г. до 28.02.2014 г.;

- сумата от 440 лева, представляваща дължими такси, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 808.92 лева, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10526/2017 г. от Районен съд Пловдив;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника М.

Г. М., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616:

- сумата от 4 249.37 лева, представляваща деловодни разноски, направени в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

- сумата от 3 811.40 лева, представляваща деловодни разноски, направени в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Г. Т. от АК Пловдив с личен номер 1900123640, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 160.74 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника М.

Г. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77 от ГПК, сума в размер на 300 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника М. Г.

М., ЕГН ********** в частта, в която е признато за установено, че дължи на ищеца главница, договорена лихва, наказателна лихва и такси в посочените размери с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че банката не е упражнила по надлежния ред потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което 2 е следвало, съобразно задължителните постановки на тълкувателно решение № 8/2017 г., предмет на исковете да бъдат само вноските с настъпил падеж.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, имащи за предмет установяване на задължение за заплащане на главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната от ответника част.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 е предявил против М. Г. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че ответникът дължи:

- сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.;

- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева,

3

- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.

- такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева;

Ищецът твърди обстоятелствената част на исковата молба, както и в допълнителната искова молба /л. 115/, че с ответника на 28.03.2007 г. са сключили Договор за ипотечен кредит, по силата на който на 30.03.2007 г. реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 150 000 лева.

Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от 30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева.

Плащанията, направени от кредитополучателя не били в размер, достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г.

Не са погасени и следващите вноски, за периода ноември 2012 г. – февруари 2013 г.

При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3 процентни пункта.

При забава над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10 процентни пункта.

Общият размер на наказателната лихва възлиза на 2 295.40 лева, от които 1 950.70 лева при надбавка от 3% за периода 05.01.2013 г. – 27.06.2017 г. и 344.70 лева при надбавка от 28.06.2017 г. до 06.07.2017 г.

Длъжникът дължи заемни такси на обща стойност 1 808.92 лева.

Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г., като на постоянния и настоящ адрес на длъжника са изпратени две нотариални покани, редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Считано от 28.06.2017 г. кредитът е олихвен с наказателна надбавка от 10 %.

4

Банката на 07.07.2017 г. е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.

На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично задължение за:

- сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.;

- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на сумата от 94 847.69 лева,

- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода 05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.

- държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева;

Длъжникът е направил възражение, поради което в срок е предявил искове по чл. 422 от ГПК, имащи за предмет да се установи, че ответникът дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение.

Направил изричното изявление с исковата молба, че ако предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила с връчването на двете нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК, то същите последици да се считат за настъпили с връчването на препис от исковата молба на ответника.

При условията на евентуалност предявил осъдителни искове за сумите, предмет на установителните искове.