Решение № 445 от 03.10.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Смолян, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Бойка Русова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20245440100935 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от ***** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от *****, срещу Р. Р. Б. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, с предявен установителен иск с правно осн.чл.422 вр. с чл. 415 ал.1 т.1 ГПК, по който се иска признаване за установено, че съществува изискуемо парично вземане от ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 1370.98 лв., представляваща главница в размер на 1 250.00 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до окончателното й изплащане и възнаградителна лихва в размер на 120.98 лв. по договор за паричен заем № *****г., за което е издадена заповед №***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№*****.

Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с обстоятелството, че Р. Р. Б. е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№*****.

***** излага, че на *******г. Р. Р. Б. в качеството й на заемател е сключила с него в качеството му на заемодател договор за паричен заем 1

№***** (договора). По силата на същия ***** е предал в собственост на Р. Р.

Б. сумата от 1250,00 лв., а ответницата се е задължила да я върне при посочените в договора условия, а именно - на 13 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 105,46 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 120.98лв.

Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора е 1 370.98 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 08.12.2023г., а последната на 24.05.2024 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

***** твърди, че Р. Р. Б. не е изпълнявала надлежно задължението си за своевременно заплащане дължима главница и начислената върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба незаплатените дължими суми са в размери както следва: неплатена главница - 1 250.00 лв.; неплатена възнаградителна лихва - 120.98 лв.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който основателността на иска се оспорва.

Р. Р. Б. предявява с отговора насрещен иск срещу *****, ЕИК ********, с който моли да се признае за установено, че процесният договор за заем е недействителен, поради неточно посочен в него ГПР. Съгласно чл. 4 от договора за заем Р. Б. е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:

-Две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания:

1.да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;

2.нетния размер на дохода на всеки поръчител да е в размер не по- малък от 1,000.00 лв.;

3.да работят по безсрочен трудов договор;

4.да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с *****;

2

5.да нямат неплатени осигуровки за последните две години;

6.да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „*****“

-Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.;

-Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

При обосноваване на претенцията си по насрещния иск ответницата сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за предоставяне на гаранция №***** с посочено от заемодателя дружество - ******, за което дължи допълнително възнаграждение, платимо на разсрочени вноски, всяка по към погасителните вноски по договора за заем.

Счита, че тези условия са крайно завишени и са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите две условия са на практика невъзможни за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Третото условие според ответницата е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на заемателя пред заемодателя и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Р.Б. изглага, че гарантът ***** е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството - заемодател, а именно *****, съгласно справка от ТР.

Счита, че процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Б. намира, че заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Според нея така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с 3 кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.

Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение според Б. води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически посилната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е разсрочена на вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, посоченият размер на разходите по кредита за потребителя ГПР, според Б. нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Счита, че в случая посоченото ГПР в размер 41.22% е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния договор за заем. Според Р.Б. в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Счита, че този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на договора за заем.

Р. Б. счита, че следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС - решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от 4

Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай.

Според нея е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя според Р.Б. подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Моли съда да признае за установено спрямо *****, че договор за паричен заем №***** от ****** г. е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

От ***** е постъпил отговор на предявения насрещен иск, в който той се оспорва като неоснователен. Оспорва се твърдението, че критериите за обезпечаване на договора за заем са завишени със следните аргументи:

Дружеството кредитира със собствени средства, а не както банките с привличане на чужди средства, които да бъдат публично набирани и рискът от загуба на средства е доста по-голям. Самите потребите се обръщат към небанкови финансови институции, именно защото имат лошо ЦКР, забави и никоя банка не би отпуснала средства на подобно лице. Тук идва ролята на тези финансови институции - да подпомогнат лицето, което има нужда от финанси. Намира за оправдано при отпускане на кредит, да има изисквания за 5 обезпечаване на вземането си, така както са описани в самия договор, които са напълно изпълними. Длъжникът е можел да положи необходимите усилия да се сдобие с банкова гаранция или да ангажира двама поръчители. Средната работна заплата за район *****за ***** г. (когато е сключен договора за заем) е в размер на *****лв. според официалните данни на НСИ. Следователно съвсем отговорно длъжникът според дружеството е можел да ангажира две лица, които да получават средна заплата 1000 лв. Също така, ако му се е струвал прекалено „скъп“ е можел да упражни правото си на отказ и да използва услугите на друга финансова институция.

***** счита, че не следва да се кредитира твърдението, че договора за гаранция представлява пряк разход, тъй като ищецът не доказва наличието на такъв. Счита, че с наведените твърдения се нарушава правото на защита на трето лице, неучастващо в процеса - *******. Намира за грешно твърдението, че „сумите за гаранция са постъпвали в патримониума на дружеството заемодател“. Счита за грешно и твърдението, че посоченото ГПР в договора за заем в „размер на 41.22 % е абстрактно“. Твърди, че ГПР-то в договора за заем е 35 %. Същото според дружеството е изчислено на база формулата изложена в Приложение 1 към ЗПК.

***** твърди, че Р. Б. некоректно цитира изводите на СЕС по дело С 714/22. Според него цитираният извод на съда, видно от пълния цитат, се отнася до разходи за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер.