Решение № 3847 от 30.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № град София, 30.05.2019 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

Секретар:

Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията Г. гражд.дело №

13903 по описа за 2018 година, съобрази, че:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

С исковата молба ищецът проф.

С.М.С. твърди против П.на Р.Б., че на 04.12.2007 г. бил привлечен в качеството си на обвиняем в това, че за периода между 09.30 часа на 11.12.2002 г. и 20.00 часа на 20.12.2002 г., в съучастие с А.И.К.и Я.А.К., лишили противозаконно от свобода лицата Л.Д.А.и Т.К.Г., като ги затворили в къща с дворно място, намираща се в гр.София, вилна зона „Симеоново-Драгалевци”- 2-ра част, кв.*****чрез заваряване на метални платна с височина около 2 метра, поставени на дворната и гаражната врати, както и по оградата от източната страна на имота, за повече от две денонощия - престъпление по чл.142а, ал.4, във вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

С влязла в сила присъда по НОХД №8172/2009 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. С присъда №247 от 18.07.2013 г. по ВНОХД № 595/2013 по описа на Софийски градски съд, присъдата на първоинстанционния съд била отменена и била постановена осъдителна такава, по силата на която ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142а, ал.4, във вр. с ал.1 от НК в съучастие с другите подсъдими и бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнението било отложено за срок от 3 години, съгласно чл.66 от Наказателния кодекс, както и глоба в размер на 500 лева. По подадена от подсъдимите жалба пред Върховния касационен съд на Р.Б., III наказателно отделение било образувано КНОХД 263/2014 г., по което с решение № 125 от 24.04.2014 г. ВКС отменил осъдителната присъда на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, с указания за правилното приложение на наказателния закон. При повторното разглеждане пред Софийски градски съд оправдателната присъда на първоинстанционния съд била изцяло потвърдена с Решение № 709 от 18.06.2015 г. по ВНОХД № 1873/2014 г., което е окончателно и е влязло в законна сила от деня на постановяването му. Ищецът сочи, че обвинението в престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда е незаконно и че в причинна връзка със същото е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежки и продължителни душевни и морални страдания, основателно безпокойство от това, че упражняването на правото на частна собственост и законосъобразната му защита срещу неправомерни действия на трети лица, ще се възприемат от държавните органи като престъпен акт и той ще бъде осъден. Изтъква, че Европейската конвенция за правата на човека, в чл.1 на Протокол 1 гарантира правото на всяко физическо или юридическо лице мирно да се ползва от своите притежания и че никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Европейският съд за правата на човека следи с особена взискателност и дали държавите - страни по ЕКПЧ гарантират на своите граждани пълна защита на частната им собственост. Действията на прокуратурата, в конкретния случай, показвали незачитане на тези принципи от органа на съдебната власт.

Ищецът изпитал и чувство за несправедливост и страх от изтърпяване на наказание за престъпление, което не е извършил, което довело до психическа обремененост и това се отразило негативно върху творческата му дейност като научен работник, заслужил званието професор. Повдигнатите и поддържани от П.обвинения спрямо него опетнили изграденото с дългогодишен научен труд, безупречно име в обществото, като го злепоставили пред близки, роднини, приятели и най-вече колеги - всички, които го познавали като човек с висок морал, несклонен към извършване на каквито и да е било противоправни действия.

С исковата молба ищецът поддържа, че е претърпял и вреди от влошаване на здравословното му състояние. На 21.07.2011 г. получил тежък епистаксис, породен от артериална хипертония. Това наложило оперативна интервенция и хоспитализация. В същото време състоянието на артериална хипертония съпътствало целия период на воденото срещу него наказателно производство, което от своя страна рязко намалило трудовата му и творческа работоспособност, вследствие на което претърпял и някои имуществени вреди, които не са предмет на исковата претенция.

Поради воденото срещу него наказателно производство било поставено под съмнение и бъдещето му като директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките, тъй като според чл.43, ал.1, т.4 от Устава на БАН мандатът на директора се прекратява при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер. Това събудило у ищеца обосновани опасения, че професионалното му бъдеще е застрашено, кариерата - пред провал, а всичко постигнато до момента - безсмислено.

Поради изложеното поддържа, че с незаконните си действия П.на Р.Б. го е увредила непозволено, като е ангажирала отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 39 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2015 г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното им изплащане и деловодните разноски. Сочи доказателства.

П.на РБ, чрез СГП, оспорва иска с доводи, че не са налице действително претърпени неимуществени вреди, като пряк резултат единствено от обвинението, както и негативното отражение върху професионалния му живот и репутация, доброто име и здравословното и психическото му състояние, както и твърденията, че е било застрашено бъдещото му като директор на НИГГГ към БАН. Ответникът оспорва предявеният иск като неоснователно завишен по размер. С отговора е направено и възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за забава, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за период повече от три години назад преди завеждането на исковата молба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба, постъпилото с писмо изх.№ 13903/12.03.2018 г. на СРС и приложено в цялост НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и съдържащите се в същото писмени доказателства, е видно, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ЗМ № 2210/2007 г. 06 РУ МВР и пр. пр.№ 11102/2007 г. по описа на СРП по обвинение в престъпления по чл.142а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК– в това, че в съучастие с още две лица противозаконно е лишил от свобода Л.А.и Т.А., като заварили метални платна по дворната и гаражна врати и ограда по източна страна на имота, поради което не е могли да напуснат имота си и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия.

Досъдебното производство против тях е образувано с постановление от 15.06.2007 г. на прокурор от СРП. По случая СРП е внесла обвинителен акт в съда на 17.04.2008 г. и е било образувано НОХД № 4599/2008 г. по описа на СРС, което е било частично прекратено (по отношение на единия подсъдим) в последствие с решение по ВНЧД 1463/2009 г. на СГС, НО е отменено и върнато за продължаване на производството. След връщането на делото на 23.07.2009 г. е било образувано НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС срещу ищеца и още двама подсъдими по обвинение в извършването на престъпления по чл.142а, ал.4 вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и делото е продължило в съдебно фаза.

С определение на съда от открито съдебно заседание от 12.11.2009 г. пострадалите от престъплението са били конституирани като граждански ищци и частни обвинител по делото. Искането им за допускане на обезпечение на предявените граждански искове чрез налагане на възбрана на недвижим имот е отхвърлено от съда и акта му е потвърден от СГС с определение по ВЧНД 5094/2009 г. Съща така с определение по делото от 18.01.2010 г. без уважение е оставена и молба, подадена от гражданските ищци и частни обвинители за налагане на мярка за процесуална принуда на подсъдимите – забрана напускане на пределите на РБ. Спрямо обвиняемите не е била взета мярка за неотклонение в досъдебното производство.

С присъда от 13.07.2012 г. НОХД № 8172/2009 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение и са отхвърлени и предявените по делото граждански искове от частните обвинители и граждански ищци А.и Г.. Съдът е постановил оправдателна присъда по чл.304 от НПК и е признал подсъдимия С. за невиновен, тъй като деянието му не съставлява престъпление-с действията на подсъдимите не е осъществен от обективна страна фактическия състав на престъплението и те не са довели до невъзможност на пострадалите да напускат жилището си. Присъдата е обжалвана от страна на частните обвинители и граждански ищци по делото, по която е образувано въззивно производство по НОХД № 592/2013 г. С присъда №247 от 18.07.2013 г. на СГС, НО, X въззив. състав същата е била отменена на основание чл.336, ал.1 т.2 от НПК и вместо нея съдът е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл.142а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и ги оправдал по повдигнатите обвинения в престъпление по чл.142а, ал.4 от НК. С решение №125 от 24.04.2014 г. по нак.дело № 263/2014 г. на ВКС, III НО присъдата на СГС е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СГС. При новото разглеждане СГС с решение № 709 от 18.06.2015 г. по ВНОХД № 1873/2014 г. е потвърдена оправдателната присъда на СРС. Решението е окончателно и е влязло в законна сила от деня на постановяването му. С влизането в сила на оправдателна присъда по отношение на ищеца и другите подсъдими повдигнатото и поддържаното в досъдебно производство спрямо ищеца, по което е привлечен в качеството на обвиняем чрез обвинителен акт и предаден на съд е незаконно.

От представената медицинска документация епикриза ИЗ № 17210 от Отделение по обща и онкологична оториноларингология при „Токуда Болница“ – София е видно, че на 21.07.2011 г. ищецът е приет с оплаквания от кръвотечение от двата носни хода, придружаващи заболявания артериална хипертония. Под местна анестезия е била извършена аспирация, тампонада и каутеризация, кървенето е овладяно и е била включена медикаментозна терапия. Ищецът е бил изписан на 24.07.2011 г. Въпреки дадените от съда с определението по чл.146, ал.2 от ГПК указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, ищецът не ангажира гласни доказателства за обстоятелствата, посочени в абз.1 от „Доказателствени искания“ от исковата молба, не посочи и не представи други доказателства. С оглед това, твърдените от ищеца вреди от негативно отражение на обвинението върху здравословното и физическо състояние на ищеца и върху социалните контакти и професионалните му достижения не следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението по чл.

52 ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на неимуществени вреди за частично основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на П.в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, която хипотеза е налице в настоящия случай, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c62369df-b938-4fb9-9682-120e951179d8