Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 893 от 10.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1427/2025
Вид
Решение № 893
Подписан
10.03.2025
В сила
15.04.2025
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7, т. 1 б. "б" · Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали
  • чл. 37, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110201427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-031677 от 03.01.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 11.12.2024г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който, чрез адв. С., го е обжалвал в срок. В депозираната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност, неправилност, постановяване на НП при съществени нарушения на административнонаказателната процедура и при явно противоречие с действителната фактическа обстановка. Посочва, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл.

57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както в АУАН, така и в НП, като счита, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП визира само общото правило за поведение на водачите и поради това атакуваното НП не съдържало правна квалификация на твърдяното нарушение. Сочи, че нарушението не е извършено виновно. Твърди се неправилно възприемане на фактите, нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН, както и липса на преценка по чл. 28 от ЗАНН. Претендирано е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Б. С., като моли за отмяна на обжалваното НП по доводите, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна-началник сектор в СДВР, ОПП, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които излага, че жалбата е неоснователна и поради това обжалваното НП следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024 г., около 15:35 ч. свидетелите М. Т. и П. Х., служители в ОПП-СДВР, се намирали на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Обелски път“, в служебен 1 автомобил. Били първи автомобил на светофара, в лентата, предназначена за ляв завой, и чакали зелен сигнал на светофарната уредба. Пътната лента, която била вдясно, непосредствено до тях, била предназначена за продължаване движението направо.

Автомобилът на жалбоподателя се намирал в тази лента (отдясно на патрулния автомобил) и неговата кола била първа в колоната. Светофарната уредба, отнасяща се за лентата за завой наляво, светнала в зелено, докато тази, която е предназначена за лентата за движение направо (в която се намирал автомобилът на жалбоподателя) светела в червено.

Жалбоподателят навлязъл в кръстовището въпреки забранителния червен светлинен сигнал.

Свидетелите последвали Д. Д. и го спрели за проверка.

За извършеното нарушение на Д. бил съставен АУАН серия GA акт № 3330352 от 11.12.2024 г. Актът бил съставен от св. М. Т. в присъствието на св. П. Х. и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено възражение срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното наказателно постановление (НП) № 24-4332-031677 от 03.01.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя Д. В. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. Т. и П. Х., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача, Заповед № 513з-9777/13.09.2024 г., Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. на министъра на МВР; Заповед №8121з-1632 от 02.12.021г. на министъра на МВР.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като пълни, логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на служителите на СДВР Т. и Х. се установяват съставомерните факти, а именно че Д. Д., като управлявал лек автомобил, е преминал на посоченото в АУАН място, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба през кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Обелски път“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима. НП е връчено на жалбоподателя на 08.01.2025 г., а жалбата е депозирана в деловодството на СРС на 14.01.2025 г.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин са описани твърдените от АНО нарушения, като описанието им позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения 2 при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото, се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото. Свидетелите Т. и Х. са категорични, че са видели жалбоподателя да преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно това поведение е провокирало извършената проверка, при която е бил съставен и актът за установяване на административно нарушение. Същите са възприели, че светофарната уредба е била с нормален режим на работа.

Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Д. е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ), е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава „преминаването забранено“.

Неоснователно е възражението, че в НП не се съдържа точна правна квалификация на нарушението, както и че чл. 6, т. 1 от ЗДвП визирал само общото правило за поведение на водачите на МПС Съдът намира, че законовият текст е пределно ясен – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна.

Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила, като не е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съдът намира и че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е описано достатъчно ясно фактически, а именно, че е преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба.

Нито за жалбоподателя, нито за съда има съмнение за кое от предложенията на чл.6, т.1 от ЗДвП е наказан Д.. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй като деецът не е съзнавал общественоопасните последици, доколкото се е заблудил, че светещият зелен сигнал на светофарната уредба за ляв завой му позволява да продължи движението си направо, но е могъл и е бил длъжен като правоспособен водач на МПС да се убеди и да се увери, че за него е продължавал да свети червен забранителен сигнал на светофарната уредба. С поведението е застрашил обществените отношения, свързани с правилното функциониране на транспорта, респективно е поставил в опасност здравето и живота на участниците в движението, създавайки предпоставка за инциденти при 3 навлизането си на забранителен сигнал в кръстовището. Деецът е имал възможност да възприеме подаваните сигнали от светофарната уредба.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че деянието не е извършен виновно.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е налице субективна съставомерност при установена форма на вина.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно неизвършена преценка на АНО относно наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. В случая АНО не дължи подобна преценка поради наличието на специална правна норма, закрепена в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която гласи, че за нарушенията по този закон (ЗДвП) не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Само по себе си това означава, че законодателят е изключил възможността нарушенията по ЗДвП да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“, респ. за АНО не е възникнало задължение да обсъжда дали случаят е такъв. Отделно нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от други подобни нарушения.

В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на "глоба" за физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.