Решение № 703 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Н.а

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000748 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 11.05.2022 г. на ответника „Енергико Трейдинг България“ ООД срещу решението от 29.03.2022 г. по т. д. № 270/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което: 1) на осн. чл. 74 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 29.01.2021 г. и в частност по т. 1 от дневния ред за взето решение:

„съдружниците да внесат допълнителни парични вноски в общ размер от 700 000 (седемстотин хиляди) лева, като всеки съдружник да внесе допълнителна парична вноска, съразмерна на неговия дял в капитала, както следва: ищецът И. К. Д. да внесе допълнителна парична вноска в размер на 116 680,39 лв., като дружеството дължи пазарна лихва върху допълнителните парични вноски, а вноските следва да се внесат в срок до 10 дни от датата на провеждането на общото събрание по посочена банкова сметка; и 2) ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 740 лв. – съдебни разноски; въззивна жалба от 15.07.2022 г. на ответника „Енергико Трейдинг България“ ООД срещу решението от 23.06.2022 г. по т. д. № 270/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което са оставени без уважение молбите му с вх. № 285893/13.05.2022 г. и с вх. № 287264/20.05.2022 г. по чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.

В жалбата срещу основното решение от 29.03.2022 г. се твърди, че недопустимо съдът е отменил всички решения на процесното общо събрание от 29.01.2021 г., въпреки, че искът е насочен само срещу решението по т. 1 от дневния ред. Твърди се, че в нарушение на 1 диспозитивното начало съдът е преценявал съразмерността между допълнителните вноски на съдружниците и нужните на дружеството парични средства, каквото основание на иска не било въведено от ищеца. Сочи се и, че неправилно и необосновано СГС е приел, че ответното дружество не е имало необходимост от парични средства, за да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД сумата 383 234,04 лв. в срок до 12.02.2021 г. за резервиране на капацитет, тъй като тя следвало да бъде заплатена от клиента, получател на природния газ – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Този извод бил основан на писмени доказателства, събрани въз основа на преклудирано доказателствено искане на ищеца по чл. 192 ГПК – направено след първото заседание и извън хипотезите на чл. 147 ГПК. Освен това бил и неправилен, тъй като ответното дружество плащало авансово в началото на съответния месец на „Булгартрансгаз“ ЕАД закупения капацитет в срок до 5 работни дни след получаване на фактурата, а клиентът заплащал на ответника едва месец покъсно – следващ месеца на доставка. Определеният в процесното решение от 29.01.2021 г. на ОС 10-дневен срок за внасяне на допълнителните вноски бил съобразен с неизвестната към този момент дата на издаване на фактурата за м. 02 от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Не било съобразено и, че извън тези два конкретни договора дружеството имало и множество други изискуеми задължения, които следвало да бъдат покрити със сумите, които „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД трябвало да плати на 12.02.2021 г. Съдът игнорирал заключението на ССЕ, в което била извършена съпоставка между задълженията и приходите на дружеството, като било установено превишение с над 700 хил. лв. на задълженията спрямо наличните парични средства и краткосрочните вземания. Твърди се, че противно на приетото от съда временната необходимост от парични средства не подлежала на осчетоводяване, а загубата била надлежно осчетоводена към 31.12.2020 г., към 31.01.2021 г. и към 28.02.2021 г., което било установено от заключението на ССЕ, което съдът не обсъдил в тази част. Поддържа се и, че неправилно съдът е преценявал предпоставките по чл. 134, ал. 1 ТЗ към датата на свикване на процесното ОС /14.01.2021 г./, вместо към датата на провеждане на ОС, което било и заявеното от ищеца оспорване, с което нарушил диспозитивното начало. Твърди се и, че в доклада по чл. 146 ГПК съдът не указал момента, към който ответникът следва да установи предпоставките на чл. 134 ТЗ, а и неправилно приел, че временната необходимост от парични средства следвало да се преценява само според падежиралите/просрочените задължения към датата на ОС, за чието погасяване са нужни средствата, вместо и според очакваните бъдещи задължения. Неправилно не било зачетено и признанието на ищеца, че е налице необходимост на дружеството от парични средства, но се оспорвал само нейния временен характер. Твърди се, че неправилно е преценено значението на представения договор за револвираща кредитна линия без ангажимент, както и че допълнителните вноски по чл. 134 ТЗ били краен вариант на финансиране, приложим при липса на други възможности, което било въпрос на целесъобразност, неподлежаща на съдебен контрол. Твърди се, че крайните изводи на съда не съответствали на събраните доказателства относно финансовото състояние на ответното дружество в началото на 2021 г. и перспективите за дейността му.

В жалбата срещу решението от 23.06.2022 г. се сочи, че противно на приетото от СГС, искът по чл. 74 ТЗ е бил насочен срещу решението по т. 1 от дневния ред в неговата цялост, вкл. и срещу определените размери на допълнителни вноски от другите двама съдружници. Твърди се, че решението на ОС било единно и неделимо, като отделните му елементи нямали самостоятелно съществуване, поради което частичната му отмяна била недопустима, а и съдът е преценявал неговата законосъобразност изцяло от гледна точка на общия размер на допълнителните вноски от 700 000 лв.

2

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили изцяло или отчасти или да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото. Претендира и уважаване на исканията му по чл. 247 и чл. 250 ГПК.

Въззиваемият И. К. Д. – ищец по иска – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите.

Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. К. Д. с искова молба от 12.02.2021 г., уточнена с допълнителна искова молба от 29.06.2021 г., с която срещу „Енергико Трейдинг България“ ООД е бил предявен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението от 29.01.2021 г. на общото събрание на дружеството по т. 1, от дневния ред, а именно: за внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски в общ размер на 700 000 лв. съразмерно на дяловете в капитала, от които ищецът И. К. Д. следва да внесе сумата 116 680,39 лв., „Агроинженеринг – 90“ ЕООД – сумата 58 333,33 лв. и „Литаско“ С.А. – сумата 524 986,27 лв., като вноските следва да се внесат в 10-дневен срок по посочената банкова сметка на дружеството, а дружеството дължи пазарна лихва върху тях и следва да върне внесените суми в срок до 2 години.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил съдружник в ответното дружество, като решението било незаконосъобразно, защото на проведеното общо събрание съдружникът „Литаско“ С.А. бил представляван от лице без представителна власт, не били налице в кумулативност предпоставките на чл. 134, ал. 1 ТЗ – липсвали отчетени загуби и нямало временна необходимост от парични средства, а дори и да имало необходимост, то тя не била с временен характер, след като вноските следвало да се връщат в 2-годишен срок.

Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд служебно провери, е видно, че ответното дружество „Енергико Трейдинг България“ ООД е било регистрирано на 24.04.2020 г. като ЕООД с капитал от 10 000 лв., едноличен собственик и управител – ищецът И. К. Д. и предмет на дейност – маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всяка друга дейност, свързана с газ; търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и сходни продукти. На 13.07.2020 г. е вписано увеличаване на капитала на 51 000 лв. На 1.10.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете от И. Д. на „Литаско“ С.А – Швейцария с номинална стойност 38 249 лв. по силата на договор от 25.09.2020 г., вследствие на което дружеството е продължило дейността си като ООД. На 25.11.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете от И. Д. на „Агроинженеринг – 90“ ЕООД с номинална стойност 4 250 лв . по силата на договор от 18.11.2020 г. На 3.12.2020 г. за нов управител на дружеството е вписан В. В. З., а ищецът И. К. Д. е заличен като такъв.

С решение № Л-540/29.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране на осн. чл.

39, ал. 1, т. 5 ЗЕ на ответното дружество е издадена лицензия за осъществяване на дейността „търговия с природен газ“ за срок от 10 години, по подадено заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л31/23.04.2021 г. В мотивите на решението подробно е анализирано спазването на изискванията за лицензиране по чл. 40 ЗЕ, като е прието, че дружеството отговаря на тези изисквания – технически възможности и материални ресурси, човешки ресурси и организационна структура и финансови възможности за осъществяване на лицензната дейност. В раздела за финансовите възможности е посочено, че към 30.04.2021 г. дружеството разполага с наличности в размер над 1 300 000 лв. по банковите си сметки в „Ситибанк Европа“ АД според представено удостоверение с изх. № ОМ22687/13.05.2021 г. на банката. Посочено е, че дружеството е представило потвърждение от „Литаско“ С.А. за подписан на 21.01.2021 г. договор за револвираща кредитна линия в размер на 10 000 000 евро със срок до 31.12.2021 г. с автоматично подновяване за 1 година, освен ако не бъде прекратен. Посочено е, че към момента на заявлението дружеството е декларирало, че е член на Регионалната платформа за резервиране на капацитет (RBP), както и, че има сключени договори с „Булгартрансгаз“ ЕАД, съгласно клаузите на които има задължението да поддържа обезпечения, като в потвърждение е представено писмо с изх. № БТГ-24-00-1218/13.05.2021 г. от „Булгартрансгаз“ ЕАД, с което се удостоверяват наличните депозити по действащите договори, както следва: 1) договор за достъп и пренос на природен газ № 4539/11.05.2020 г. с депозит в размер на 1 500 хил. лв. под формата на банкова гаранция; 2) договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране № 4540/11.05.2020 г. с депозит в размер на 1000 хил. лв. под формата 3 на банкова гаранция; 3) договор за търговия на платформата за търговия на „Газов Хъб Балкан“ с депозит в размер на 40 807,53 лв. Посочено е, че за обезпечаване на оперативната си дейност дружеството има сключени: дългосрочен договор с доставчик на природен газ на входен пункт „Странджа 2“ /българо-турска граница/; договор за използване на виртуална търговска точка; договор с голямо предприятие и осигурена доставка от точката на закупуване до точката на продажба. В т. ІІІ от мотивите е описан и бизнес плана на дружеството за 2021 – 2023 г., съдържащ прогнозните цени и количества за покупко-продажба на природен газ, прогнозната структура и обем на разходите и прогнозните ГФО.

По делото е представена и цялата административна преписка по издаване на горното решение на КЕВР, съдържаща цитираните в него документи и други такива.

Представена е покана от управителя на ответното дружество до ищеца И. Д. за свикване на общо събрание на съдружниците за 29.01.2021 г. с дневен ред: 1) приемане на решение за допълнителни парични вноски, и 2) промяна на фирмата на дружеството.

Видно от представения протокол на проведеното на 29.01.2021 г. общо събрание по т. 1 от дневния ред е прието решение за внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски в общ размер на 700 000 лв. съразмерно на дяловете в капитала, от които ищецът И. Д. следва да внесе сумата 116 680,39 лв., „Агроинженеринг – 90“ ЕООД – сумата 58 333,33 лв. и „Литаско“ С.А.