Определение № 941 от 20.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Стара Загора, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500503 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.11 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на 2 бр. въззивни частни жалби от „К.“ ЕАД, гр.С. и ,,А.Т.“ ЕООД, гр.С., и двете срещу постановеното в з.з.

Определение № 211/11.05.2026г. по гр.д.№ 1114/2025г. по описа на РСгр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са били оставени изцяло без уважение исканията на частните жалбоподатели /ответници/ за изменяне на Решение № 30/31.03.2026г. в частта му за разноските. Във всяка от ч.жалби всеки от частните жалбоподатели излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, правят се идентични искания за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 112, 71 евро с вкл. 20 % ДДС.

В срока за отговор на частните жалби такъв е подаден от ищеца Г. В. С. от гр.Р., обл.Старозагорска, с който частните жалби се оспорват, като неоснователни и недоказани. Изложени са доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, при правилно прилагане на критериите за определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, изведени в съдебната практика на СЕС, и намерили отражение в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, използвана от съда като критерий при определяне на адвокатското възнаграждение. Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на всяка една от страните, приложимите процесуални норма и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено и доказано от фактическа страна, че гр.д.№ 1114/2025г. по описа на РС - Раднево е било образувано по Искова молба на Г. В. С. от гр.Р., срещу 2 бр. ответници - „К.“ ЕАД и ,,А.Т.“ ЕООД /и двете от гр.С./, с 1 която са били предявени искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу всеки един от ответниците - съответно срещу „К.“ ЕАД иск за връщане на недължимо платена сума с цена от 51.13 евро и срещу ,,А.Т.“ ЕООД иск за връщане на недължимо платена сума с цена от 149.74 евро. В производството ищецът е бил представляван от адв. Д. М. от АК - Пловдив, който му е оказал безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Извършените от пълномощника на ищеца адв.Д. В. М. юридически действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на ищеца Г. В. С. се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне на писмена молба, с която е извършено изменение на предявените искове по размер, без участие в открити съдебни заседания. Делото е решено без извършването на процесуални действия с участието на страните или на техните пълномощници, в проведеното едно открито съдебно заседание. С постановеното по делото решение предявените от ищеца искове са били уважени, като в полза на адв. Д. М. са присъдени по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатски възнаграждения в размер на по 204.52 евро, с ДДС, дължими от всеки един от ответниците.

В срока за изменение на решението в частта за разноските всеки от ответниците е подал молба, с която е поискал определянето на по-ниско възнаграждение в полза на адв. Д. М. в размер от 122.71 евро с 20 % ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от адв. М., в качеството му на представител на ищеца, в който взема становище за неоснователност на молбите по чл. 248 ГПК.

С обжалваното Определение РС - Раднево е оставил исканията без уважение, като е приел, че адвокатът има право на възнаграждение за осъществената защита по всеки един от предявените искове, а размерите на възнагражденията не са прекомерни с оглед правната и фактическата сложност на делото, и при отчитане конкурентния пазар на адвокатските услуги.

При така установените правно-релевантни факти, въззивният ОССт.Загора направи следните правни изводи - всяка една от двете частните жалби е процесуално допустима, понеже е подадена от актимно правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледани по същество и двете частни жалби се преценяват от въззиввният съд като изцяло неоснователни и недоказани, тъй като съдът намира оплакванията в частните жалби, че присъденото в полза на адв. Д. М. възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, за неоснователни. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да изостави практиката си, обективирана в редица съдебни актове, постановени до момента по дела с идентичен предмет, съгласно която при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна защита и съдействие по гражданско дело не следва да се прилага Наредбата за 2 възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/ с предвидени по- големи размери, а Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, където са предвидени по- ниски размери.

Същевременно нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвижда при присъждане на адвокатско възнаграждение в тази хипотеза, то да не може да е по- ниско от предвидения в Наредбата размер, като чл.2, ал.2 от НВАР предвижда при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., че съдът следва да съобразява неговия размер с критериите, предвидени в тази наредба. При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото и трудът, който адвоката полага за защита на съответното право. Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба, съдържаща аргументите за основателността на исковете, без участие в открити съдебни заседания. В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, понеже спорът между страните се свежда единствено до прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищеца, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. Д. М. в открито съдебно заседание, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба.

Освен това съдът не намира интересите по двата иска да са в такава степен преплетени, че да налага определяне на едно общо възнаграждение по двата иска. Все пак тези искове биха могли да бъдат заведени в различни съдебни производства, не налагат задължителното им гледане в един процес, въпреки тяхната безспорна свързаност.

Съдът определя възнагражденията с ДДС при спазване на задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, обективирана в решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, съгласно която в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. присъждането на определеното от съда адвокатско възнаграждение представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. Д. М. правна защита и съдействие на Г. В. С. следва да бъде определено в размер от 204.52 евро с ДДС, дължимо от всеки един от двамата ответници. По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

ОС- Ст.Загора счита, че по делото не са налице процесуалните 3 предпоставки за присъждане на разноски на страните в това производство.

На осн. чл.274, ал.4 от ГПК това въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, понеже съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените по делото искове.

Ето защо поради изложените съображения и на осн. чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1 пр.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд - Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 211/11.05.2026г., постановено по гр.д.№ 1114/2025г. по описа на Районен съд - гр.Раднево, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4