Решение № 13395 от 06.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13395 гр. София, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110124964 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. П. против И. С. И. и М.

Р. Д. субективно съединени осъдителни искове по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при условията на солидарна отговорност помежду си, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Т. П. твърди, че по подаден от него сигнал на 20.04.2017 г. срещу гл. юрк. на Столична община - район И. и кмета на район И. била образувана пр. пр. 9629/2017 г. по описа на Софийски градска прокуратура. Повод за подадения от ищеца сигнал била злоупотребата на тези лица с правата, които им били възложени в това качество, изразяваща се в неоснователно образуване и водене на изпълнително дело, по което цялото движимо и недвижимо имущество на ищеца било запорирано, в т.ч. и банковите му сметки, както и образуване на досъдебно производство от гл. юрк. на Столична община - район И. поради неоснователни твърдения за закана от ищеца за убийство. Ищецът посочва, че образуваната преписка била разпределена на ответниците, в качеството им на служители на икономическа полиция към VIII РУ - участък Д.. Поддържа, че същите не предприели необходимите действия по надлежно призоваване и разпит на ищеца, а напротив - бездействали и изчакали да измине законоустановения процесуален срок по НПК, след изтичането на който прокурорската преписка № 9629/2017 г. по описа на СГП била прекратена. Ищецът излага, че в подадения от него сигнал изрично е заявил, че в следващите два месеца ще бъде извън страната, с оглед на което посочил и телефонен номер, на който да бъде уведомен за времето и начина, по който ще бъде разпитан. Твърди, че едва на 17.07.2017 г. ответниците се свързали с него по телефона и ищецът се разбрал с тях, че когато се прибере в срок до 15.08.2017 г. ще се яви лично пред тях и ще даде показания, като тогава ответниците не го предупредили за изтичащия на 21.07.2017 г. срок на преписката, а напротив - успокоили го, че има достатъчно време за провеждане на разпита. Ищецът намира, че с тези си действия 1 ответниците са го въвели умишлено в заблуждение, за да измине законоустановения процесуален срок и преписката да бъде прекратена с мотив, че ищецът не е намерен на постоянния му адрес по лична карта. Излага подробни доводи, че от страна на ответниците не е спазен регламентирания в НПК ред за призоваване, което било умишлено сторено от тях поради породени на личностна основа конфликти във връзка с други образувани и водени дела между страните в настоящото производство. Ищецът твърди, че във връзка с бездействието на ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от непредоставената възможност да бъде проведен надлежен разпит по образуваната преписка, в резултат на който ищецът да изложи подробно своите мотиви за сигнала и да представи убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си, както и от това, че ответниците не са го уведомили умишлено в телефонния разговор от 17.07.2017 г., че срокът по преписката изтича на 21.07.2017 г., а вместо това физически са го търсили на постоянния му адрес по лична карта, знаейки, че ищецът не се намира на същия.. С тези доводи ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно солидарна отговорност помежду им, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие от противоправното им бездействие във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. И., чрез пълномощника си адв. П., оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва в качеството си на инспектор от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при * РУ – СДВР да е разглеждал и да е работил по процесната прокурорска преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, поради което същият няма отношение към призоваването на ищеца Т. П., съответно към твърдяното забавяне с 4 дни и към призоваването на ищеца за снемане на обяснения. Посочва се, че ответникът И. е работил и се е произнасял по друга преписка – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по която е призовавал и е снемал обяснения от Т. П.. По тази преписка с постановление от 12.09.2017 г. на прокурор от СРП е постановен отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на същата. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди вследствие от описаното поведение.

Наред с това ответникът поддържа, че с писмо с вх. № 338400 – 4124/23.08.2017 г. именно Т.

П. е отправил обидни думи, квалификации изрази спрямо И. И., като „отрепка“, „пореден боклук“, „лъжец“, „Нещата в страната са такива трагични заради ей такива плюнки като тебе“, а също така и клетви и закани спрямо И. и семейството му, които са се отразили негативно на психическото състояние на ответника. В отговора са сочи, че ответникът, в качеството си на инспектор е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, като е обработил една от преписките – пр. пр. № 25396/2017 г. по описа на СРП, образува по твърдения на ищеца Т. П. и нее имал отношение към процесната пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СРП, по която е работил неговият колега – ответникът М. Д.. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника М. Р. Д., чрез пълномощника си адв. П., с която същият оспорва предявения срещу него иск като допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между страните е образувано и висящо гр. дело № 29793/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31-ви състав по предявени от ищеца Т. П. срещу ответника искове по чл. 71, ал. 1, 1 и т. 2 ЗЗДискр. За установяване на неравно третиране, изразяващо се в отказ от призоваване за даване на показания по пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на СГС и съобщаване на невярна информация, че не е възможно да бъде призован и разпитан по преписката, основано на лично и обществено положение, както и за осъждане на М. Д. да се въздържа занапред по2 нататъшни нарушения. Твърди се, че по това дело е постановено решение, с което исковете са отхвърлени, срещу което е депозирана въззивна жалба от ищеца и във връзка с което е образувано в. гр. дело № 12517/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО II В въззивен състав, обявено за решаване. Ответната страна намира, че претендираните в настоящото производство вреди са вследствие от същото поведение на ответника, предмет и на другото гражданско дело, поради което изходът от последното е обуславящ за настоящото. Ето защо се отправя искане за спиране на гр. дело № 24964/2022 г. до приключване на гр. дело № 29793/2020 г. по описа на съда. Наред с това посочва, че в специалния Закон за защита от дискриминация е предвиден самостоятелен ред за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, какъвто не е искът, въз основа на който е образувано настоящото производство. Такъв не е предявяван от ищеца по гр. дело № 29793/2020 г., а едва в настоящото дело, като по този начин последният цели да поправи пропуска си.

Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че Т. П. е бил търсен многократно на посочения в жалбата адрес, в т.ч. и лично от ответника Д., но не е намерен, като е осъществено връчване по делегация, поради което не е налице соченото бездействие.

Не оспорва, че на 17.07.2017 г. в телефонен разговор ищецът е бил уведомен лично от ответника И. И., в качеството му на инспектор, за образуваните две преписки, като от разговора е станало ясно, че ищецът е бил в чужбина и ще се върне средата на август, без уточняване кога точно. Заявява, че с оглед изтичане на предоставения му срок за проверка, Д. е изготвил докладна записка от 19.07.2017 г. за отказ за образуване на досъдебно производство, поради липсата на законова възможност за повторно продължаване на срока.

Твърди, че ищецът е имал възможността да изложи своите доводи при оспорване на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, но не го е направил.

Уточнява, че в Постановление от 30.11.2018 г. на ВКП по повод на депозирана жалба от ищеца, изрично е посочено, че липсва необходимост от снемане на сведения от него, тъй като решение е можело да се вземе и само въз основа на установените факти и обстоятелства. Поддържа се, че с поведението си Т. П. е поставил в невъзможност органите на досъдебното производство да извършат необходимата проверка, тъй като в самия сигнал от 03.04.2017 г. същият е посочил, че ще отсъства от страната около два месеца, без да уточни кога точно, предвид законоустановения двумесечен срок за проверка по сигнала, с възможност за еднократното му продължаване с още 1 месец. Ищецът не е осигурил никакво съдействие на органите на МВР, в частност на ответниците по делото. Оспорва се причинната връзка между поведението на ответника и описаните вреди, както и реалното им настъпване. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 53 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

В разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е предвидено, че когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени 3 вреди вследствие от твърдяно противоправно бездействие на ответниците във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е образувана пр. преписка № 9629/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и неговата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2). причиняването на неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.; 4). основание за солидарната отговорност на ответници за вредите, чрез установяване извършване на противоправното поведение от двамата.