Решение № 163 от 21.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600686 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор в Районна прокуратура Бургас против Присъда № 260052 от 12.03.2021г., постановена по НОХД № 763/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с която подсъдимият И. Т. П. ЕГН ********** бил признат за невиновен в това, че от неустановена дата в началото на месец септември 2014г. до 12.09.2014г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Д., с установена по делото самоличност, че след като преведе по сметка в Уникредит Булбанк с IBAN: BG *************** на колегата му А. С.

– титуляр на сметката, парична сума в размер на 2 500 евро, равностойни на 4 897.50 лева, ще му достави от Италия в срок до две седмици от извършване на превода л.а. „Фолксваген Пасат“ и причинил на същия имотна вреда в горепосочения размер, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В протеста и допълнението към него се съдържат пространни оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. В обобщен вид доводите на прокурора се свеждат до следното: от наличните по делото доказателства следвал изводът, че подс. П. изначално знаел, че поетото от него задължение да достави на свид. Д. употребяван лек автомобил от Република Италия за сумата от 2500 евро няма да бъде изпълнено; дългогодишните отношения между пострадалия и подсъдимия били мотив за последния да счете, че може да въведе в заблуждение първия и у него нямало да възникне 1 съмнение; дължащите се за лекия автомобил парични суми били преведени по банкова сметка на друго лице – свид. А. С., без да било посочено основание за този превод; обясненията на подсъдимия следвало да се разглеждат единствено като защитна версия, тъй като в преобладаващата си част били безсъдържателни, фрагментарни, непоследователни и не служели за доказване на главния факт; свид. М., като служител на подсъдимия, бил заинтересован от изхода на делото и в тази връзка показанията му не следвало да се кредитират от съда; необосновано съдът не дал вяра на показанията на свидетелите С., от които се установявало, че подс. П. не бил водил разговори с тях за автомобил на свид. Д..

Прокурорът счита, че предложената с обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствената съвкупност по делото. Претендира се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. И.П. да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас заявява, че не поддържа протеста на Районна прокуратура Бургас. Намира присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна, правилна и обоснована, поради което същата следвало да бъде потвърдена. Правилни били изводите на съда, че настоящият случай представлявал единствено неизпълнение на задължения по гражданскоправни отношения, а не престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Т., редовно призован, не се явява по медицински причини. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. А.А. от АК-Варна, който счита подадения протест за неоснователен и като такъв следвало да бъде оставен без уважение. В мотивите си съдът подробно бил анализирал доказателствата по делото, извел бил правилната фактическа обстановка, а правните му изводи – изцяло съобразени със съдебната практика. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл.319, ал. 1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция установи следните фактически положения:

Подсъдимият И. Т. П. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и е с постоянен и настоящ адрес в гр. *******, ул. „***********“ № **, ет.*, ап.*. Той е ******, ******** гражданин, със ******** образование, ******, ******* и работи като**********.

През лятото на 2014 година, подс. П. решил да закупи на сина си – свид. Т. П., лек автомобил, като за целта се свързал със свой приятел – свид. Р. С., който извършвал такъв 2 вид услуги - внасял леки автомобили от Република Италия. След проведени между тях разговори двамата се разбрали лекият автомобил, който следвало да бъде доставен на подс.

П. да бъде марка „****“, модел „**“, а сумата, която подсъдимият следвало да заплати за него, била 4 000 евро. Братът на свид. С. – свид. А. С., който се намирал в Република Италия и фактически извършвал услугата, доставил лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ********. След като автомобилът пристигнал на територията на Република България, цената за него – 4 000 евро, била заплатена, а превозното средство било предадено на сина на подс.

П. – свид. Т. П., и регистрирано на 08.09. 2014г. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВРВарна.

Към 2014 година подс. П. притежавал автоморга и извършвал търговска дейност с употребявани авточасти на територията на гр. Бургас и гр. Варна. Във връзка с осъществяването на тази дейност, той се познавал и имал от дълго време търговски отношения със свид. Д. Д. – собственик на автосервиз. През месец септември 2014 година двамата се срещнали в заведение в гр. Бургас, като с тях била и съпругата на Д.- свид. К. Д..

Свид. Д. искал да закупи употребяван лек автомобил марка „********“, модел „*****“ и тъй като във времето преди казаната среща подс. П. му бил помогнал да придобие други два леки автомобила, споделил на последния намеренията си. Подс. П. му заявил, че негов приятел – свид. А. С., когото Д. не познавал, извършвал такива услуги – доставял употребявани автомобили от Република Италия. Свид. Д. и подсъдимият постигнали споразумение, че срещу сумата от 2 500 евро С. ще му достави именно такъв автомобил.

Подс. П. предоставил банкова сметка „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN *****************, с титуляр А. С., по която свид. Д. следвало да преведе уговорената парична сума. На 12.09.2014г. свид. Д. превел сумата в размер на 2 500 евро по посочената сметка, а като основание вписал „захранване на сметка“.

Подс. П. не успял да осъществи чрез свид. А.С. доставката на лекия автомобил в продължителен период от време, поради което около 4 месеца след срещата им, свид. Д., чрез работници от неговия сервиз, вземал авточасти от автоморгата на подсъдимия, без да заплаща за тях. Част от вещите били предавани лично от свид. М., който помагал на подс.

П., работейки при него, без обаче да притежава съответните за това документи.

През месец март 2016г., свид. Д. подал жалба до Районна прокуратура - Бургас, в която описал изложените по-горе обстоятелства. След приключване на проверката, въз основа на събраната информация било образувано досъдебно производство.

На 15.11.2019г. и 20.11.2019г., подсъдимият П. възстановил цялата сума на свид. Д. – 4 897.50 лева, както и 500 лева за заплатен от последния адвокатски хонорар.

В хода на досъдебното производство, във връзка с изложени от подс. П. обстоятелства относно психическото му състояние в периода 2011-2019 година, била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението по която се установява, че както към момента на изготвяне на експертизата, така и към инкриминираната с обвинителния акт дата, той бил способен да разбира свойството и значението на извършеното от него, можел да ръководи постъпките си и правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, както и да излага достоверни обяснения за тях.

Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите Д. Д., К. Д., А. С., Р. С. (включително и приобщената по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 от НПК част от показанията на същия свидетел, дадени в досъдебното производство), Т. П., В. М. и обясненията на подсъдимия П.; от приобщените по делото писмените доказателства - вносни бележки от 12.09.2014г. от УниКредит Булбанк, справки от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна и МВР-Бургас, справки от 3 болнични заведения – ЦПЗ към ДКЦ „Света Марина“-гр. Варна; докладни записки, справка за съдимост по отношение на подс. П. и други; както и от заключението по съдебнопсихиатричната експертиза.

Очертаната доказателствена съвкупност е противоречива по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, но районният съд, чрез внимателен и задълбочен в достатъчна степен анализ на доказателствата, е извел правилно безспорно доказаните факти. Анализираните от първата инстанция доказателствени източници са годни, събрани по реда на НПК, относими към кръга от обстоятелства, очертан в чл.102 от НПК, и са тълкувани според точното им съдържание, без да бъдат извращавани, подценявани, респ. надценявани, и са изследвани поотделно и в тяхната съвкупност.

Дадената от първоинстанционния съд оценка на източниците на фактически данни се споделя изцяло от настоящия състав. Изводите относно фактите са съобразени с правилата на формалната логика и са обективно верни.

По делото отсъства спор, че в началото на месец септември между подс. П. и свид. Д. се е осъществила среща в гр. Бургас, на заведение, находящо се в близост до „Борисовата градина“, чийто предмет е бил намерението на Д. да закупи употребяван лек автомобил марка „********“, модел „******“, внос от Република Италия. Също така не се спори, че банковата сметка с титуляр свид. А. С., по която купувачът Д. е следвало да преведе продажната цена от 2 500 евро, е била предоставена от подс. П., като тук обстоятелството дали същата е била изпратена на Д. по мобилното приложение „Вайбър“, или е била написана върху салфетка е без правно значение. В този смисъл са показанията на свидетелите Д., Д. и обясненията на подсъдимия. Всъщност доказателствата по делото – показанията на свид. А. С. и приложените в досъдебното производство вносни бележки, не оставят съмнение, че сумата от 2 500 евро е била преведена от Д.по сметката на свид. А. С. в Уникредит Булбанк, и е била осчетоводена като постъпила на 14.09.2014г.

Между показанията на свидетелите А. С. и Р. С., а също така и между тях и обясненията на подсъдимия, са налице очевидни противоречия досежно продажната цена на лекия автомобил марка „****“, модел „***“, с рама № ****************, условията около доставянето му от Република Италия до Република България и казаното им (на С.) от подсъдимия за основанието за получените от А. С. два превода на обща стойност 4 000 евро, които са били коректно отразени и анализирани от проверявания съд. В изложените в хода на съдебното следствие показания, свидетелите С. твърдят, че цената на лекия автомобил била 4 000 евро, докато свид. Р. С. при разпита си в досъдебното производство, надлежно приобщен по делото в съответната част, е посочил, че сумата била 2 500 евро. Отделно от това подсъдимият в обясненията си твърди, че цената всъщност била 11 500 лева, които той бил заплатил на Р. С.. От така изложените обстоятелства в действителност не може да се направи категоричен извод относно конкретната продажна цена на превозното средство, и кога е настъпил моментът на плащането. Факт е обаче, че между тях е имало уговорка подс.