Решение № 260285 от 23.11.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на седми октомври две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена

Шишманова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1172 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 2163/2019г. на ВТРС ответникът е признат за виновен, за това, че на 09.05.2019г. в гр. В. Търново, чрез нанасяне на удар с юмрук й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и преживяна закрита дифузна травма, съпроводена със субективни оплаквания /подробно описани в съдебния акт/, което е довело до манифестиран посткомоционен синдром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с перистиращо главоболие, общо неразположение и намалена работоспособност по време на възстановително – оздравителния процес, както и за това, че на същата датата и място й се заканил с убийство, заплашвайки я с думите „Ще те убия”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпления по чл. 129 ал. 2 пред. 5 алт. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Ищцата изтъква, че в резултат на упражненото над нея насилие от ответника е претърпяла описаните в СМУ № Г-54/14.05.2019г. наранявания, както и че е изпитвала болки и дискомфорт.

Посочва, че за периода 17.05.2019г. – 20.05.2019г. й е било проведено болнично лечение, както и че е била в болнични поради временна неработоспособност за периода от 17.05.2019г. до 29.07.2019г. Ищцата излага, че вследствие на извършеното над нея физическо и психическо насилие е претърпяла психически травми, като се чувствала подтисната, мислела за случилото се, изпитвала страх да остане сама, не можела да спи, имала кошмарни сънища, поради което й било назначено медикаментозно лечение. Същата твърди, че въпреки провеждането му и към момента все още е много тревожна, често плачела, изолирала се е и са се нарушили отношенията в семейство й. Ищцата посочва, че в резултат на получените травматични увреждания се е наложило да промени начина си на живот, като е ограничила до минимум физическата си активност. Допълва, че все още не е превъзмогнала емоционалните тревоги от инцидента, което трайно е понижило жизнения й тонус и е ограничило социалните й контакти. Ищцата уточнява, че вследствие на нанесения й побой е претърпяла и имуществени вреди в размер на 124, 13 лв., съизмеряващи се със стойността на сторените разходи за прегледи и закупуване на медикаменти за лечение. По изложените съображения отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от нея и продължаващи към момента болки, страдания, стрес, дискомфорт в резултат на престъпното посегателство, както и сумата от 124, 13 лв. – обезщетение за имуществени вреди за проведено лечение, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на деликта до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва ищцата да е търпяла стрес и страдания по описания от нея начин и да е налице причинна връзка между неговото поведение и твърдения вредоносен резултат. Възразява, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишен, както и че същият некореспондира със закона и трайната съдебна практика. Релевира възражение, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат /уточнено в първото съдебно заседание и докладвано по реда на чл. 146 ГПК/. По тези съображения се моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА се възразява, че не са налице доказателства, обуславящи прилагането на тази хипотеза.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С одобрено от съда споразумение по НОХД № 2163/2019г. на ВТРС ответникът е признат за виновен в това, че на 09.05.2019г. в гр. В. Търново, ул. „М. Габровска“ № 2, снек-бар „Вкъщи“, чрез нанасяне на удар с юмрук причинил на ищцата, средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и преживяна закрита дифузна травма на мозъка, съпроводена със субективни оплаквания от упорито главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, довело до манифестиран посткомоционен сидром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с персистиращо главоболие, общо разположение и намалена работоспособност по време на възстановително – оздравителния процес, както и че на същата дата и място й се е заканил с убийство, заплашвайки я с думите „Ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпления по чл. 129 ал. 2 пред. 5, алт. 1 вр. ал. 1 НК и чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.

От СМУ №

Г-54/14.05.2019г. се установява, че при прегледа на ищцата съдебният лекар е констатирал в долната област на лявата й буза жълто-зеленикаво кръвонасядане с размер 4/5 см., с леко изразен оток и силно изразена палаторна болка и болка при отваряне на устата, както и бледо червеникаво кръвонасядане с размери 2/1 см. по лигавицата на лявата буза на нивото на долните 6-7 зъби. При прегледа същата е имала субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене с повръщане.

От представените с исковата молба амболаторни листи № 769 и 770/16.05.2019г., КТ и ЕЕГ изследвания, извършени от лекар - невролог, е видно, че на ищцата е поставена диагноза мозъчно сътресение и състояние след закрита черепна травма, като същата е насочена към хоспитализация по спешност.

От епикриза на НХО при МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че ищцата е била приета за болнично лечение на 17.05.2019г., като не е била ориентирана за време, място и ситуация.

Поставена й е диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма /удостоверение от 20.05.2019г./. След проведената медикаментозна терапия е изписана на 20.05.2019г. в добро общо състояние, ясно съзнание и адекватно ориентирана, без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Предписан й е болничен при домашен режим за 10 дни до 30.05.2019г., който след преглед от лекар специалист /амбулаторен лист от 23.05.2019г. и от 28.06.2019г./ бил продължен до 29.07.2019г., видно от болнични листи от 20.05.2019г., 31.05.2019г. и 29.06.2019г.

От амбулаторен лист от 03.06.2019г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство, като при прегледа й е констатирано, че е тревожна, леко вътрешно напрегната, фиксирана към психотравмената ситуация с изводими страхови изживявания. Апсихотична. Предписано й е медикаментозно лечение.

От амбулаторен лист от 07.03.2020г. е видно, че ищцата е продължила да се оплаква от главоболие, световъртеж и повръщане, нестабилна походка, болка във врата и тила, поради което й е назначена медикаментозна терапия.

От представените рецептурни бланки, фискални бонове и фактури /листи 32-37, и 39-40/ се установява, че за извършените й прегледи и закупени медикаменти ищцата е платила общо сумата от 124, 13 лв.

От показанията на свид. ***– близка приятелка на ищцата се установява, че вечерта след инцидента пострадалата се държала странно, а обикновено била весел и общителен човек. На другия ден се чула по телефона с нея и тя говорила много заваляно и неадекватно. След още два дни отишла при ищцата и видяла, че има оток в лявата част на лицето /„лявата й страна беше с друг цвят“/. Неизглеждала добре, не била спала и се подпирала на стените. Накарала я да отиде на лекар, а след това я приели в болница с мозъчно сътресение. След изписването й, ищцата станала много мълчалива, не искала да контактува с никого, боляло я главата и не можела да спи. Посещавала психоаналитик, който й предписал лечение с медикаменти.

Главоболието й продължило 6-7 месеца. Спряла да излиза от къщата си и изпитвала страх от хората, а преди инцидента обичала да се разхожда и да посещава различни културни и развлекателни мероприятия. Изпитвала срам и неудобство от случката и не желаела да говори за нея. Справяла се с домакинската работа. Споделила със свидетелката, че ответникът е я ударил изведнъж, без видима причина, като след удара главата й се отменала назад и изпитала силно главоболие.

От показанията на свид. ***– дъщеря на свид. ***, се установява, че познава ищцата от дете и макар да е притеснителна, тя била добър и забавен човек. Преди седмица била с ищцата в парка и забелязала, че заобикаля хората. Била отдръпната и уплашена, искала да се прибере по – бързо. Била с маска и ръкавици. Вече не искала да ходи по заведения и да се разхожда.

Свид. ***– съпруга на ответника дава показания, че непосредствено след инцидента той й се обадил и й казал, че е ударил ищцата, защото тя го нагрубила и обидила.

Свид. ***– бивш работодател на страните дава показания, че присъствалите на инцидента лица й споделили, че ответникът искал от ищцата да напусне ресторанта с него и че я е ударил. Никой от тях не е чул тя да го нагрубява или обижда, преди удара.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – психиатрична експертиза /СПЕ/ се установява, че вследствие на травматичното събитие ищцата е страдала от остра стресова реакция, която е преминала в посттравматично разстройство. Според вещото лице и двете разстройства представляват леко телесно увреждане, неопасно за живота. В съдебно заседание същото допълва, че поведението на ищцата все още е повлияно от инцидента и тя не се е възстановила напълно в психиатричен и психологически аспект.

От заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза се установява, че проведеното на ищцата медикаментозно лечение е протекло по продължително от обичайното за тези травми с усложнения, изявяващи се в продължаващо главоболие, гадене и световъртеж с поносим характер при предимно психическо пренапрежение.

Възстановителният процес при нея е продъжлил около една година и за в бъдеще ще настъпи пълно възстановяване от телесните увреждания. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че обичайния срок за възстановяване от мозъчно сътресение е три – четири месеца, но при ищцата той е бил по – дълъг /около година/, за което свидетелстват отразените в амбулаторния лист от 07.03.2020г. симптоми.

Според него същата не страда от постравматично главоболие и няма тежко увреждане на мозъка. Субективните й оплаквания, при извършения от него преглед, са израз на психо – емоционални моменти от насложени преживявания на травмата, предвид възрастта й.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Източник на вредоносния резултат е осъщественото от деликвента противоправното поведение, което се характеризира с време и място на извършване, както и с единство на решението, въз основа на което то се предприема. В тази връзка, дори наказателната оценка на действията респ. бездействията на деликвента, осъществени по едно и също време и при еднаква обстановка, да води до извод за извършване на две или повече престъпления, от гледна точка на гражданското право сме изправени пред едно увреждащо поведение, за което следва да се определи едно обезщетение.

Уважаването на предявените искове за присъждане на обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди е предпоставено от пълното и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/, противоправност, вредоносен резултат, причинна връзка между него и противоправното поведение и вина. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. А според чл. 383 ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.