Определение № 16630 от 09.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16630 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно частно гражданско дело № 20251100509527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на с чл.274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 27591/15.08.205 г. подадена от И. Х. С. срещу определение № 31522/25.07.2025г., постановено по гр.д. № 77107/2024 по описа на СРС, 31 състав с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба срещу „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за прогласяване на недействителността на сключен между страните договор за кредити и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В частната жалба се излагат следните съображения срещу законосъобразността на процесното определение: По делото пред първата инстанция бил предявен иск за недействителност на договор за потребителски заем № 7053329531 от 09.08.2022 г. сключен между ищецът и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД. Безспорно било и че между същите страни за същото вземане съществува влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 16539/2023 г. на СРС. Същата обаче не препятствала на разглеждането на иска за недействителност, защото в производството по издаване на заповед за изпълнение не се изследвали клаузите на договора за неравноправност и въпросът за неравноправните клаузи не е бил предмет на съдебна проверка. Поддържа, че съобразно практиката на ВКС и СЕС, когато съдебно решение, допускащо принудително изпълнение, не съдържа мотиви, дори и в обобщен вид, които да свидетелстват за извършена проверка на неравноправните клаузи, забраната за непререшаемост на спора не е приложима. По изложените съображения счита, че предявения иск е допустим, а процесното определение незаконосъобразно. Моли съдът да отмени определение № 31522/25.07.2025г., постановено по гр.д. № 77107/2024 по описа на СРС, 31 състав и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подадената жалба е допустима, а по същество е и основателна като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното определение първата инстанция е приела, че неоспорената от длъжника заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК се ползва с присъщите на силата на пресъдено нещо последици и установеното в тази заповед вземане не може да бъде оспорвано, с изключение на случаите по чл. 424, ал. 1 и чл. 439 ГПК. С оглед на това е приела, че е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск н а ищеца за установяване на недействителността на процесния договор поради неравноправния характер на клаузите съдържащи се в него, независимо от факта, че същите не са били предмет на преценка в приключилото заповедно производство.

Настоящия състав на съда не споделя изводите на първата инстация като съображенията за това са следните:

1

С решение по дело С-724/22 СЕС е приел, че чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи, както и че чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива. В същия смисъл са и решение по дело С-531/22 СЕС, решението по дело С-600/19 и решение по дело С-49/14 СЕС.

Въз основа на практика на СЕС, ВКС (Определение № 1199 от 09.05.2024г. по ч.т.д.№ 1304/2023г. на ВКС, II т.о, Определение № 2122 от 26.07.2024 г. по ч.т.д. № 356/2024 г. ВКС, II т.о, Решение № 178 от 4.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 298/2025 г., II т. о., ТК) приема, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. С оглед на изложеното неправилно СРС е приел, че е недопустим предявеният иск за недействителност на договора, поради наличието на формирана сила на пресъдено по действителността на този договор в предходното производство. От представената по делото заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е видно, че заповедният съд не е извършил проверка за неравновност на клаузите по договора за потребителски кредит, поради което в случая не е налице процесуална пречка за разглеждането на иска за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, респ. предявения иск е допустим.

По изложените съображения процесното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 31522/25.07.2025г., постановено по гр.д. № 77107/2024 по описа на СРС, 31 състав, с което производството по гр.д. № 77107/2024 г. на СРС, 31 състав е прекратено и исковата молба е върната.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3