Решение № 7204 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7204 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100501145 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците – Р. Г. Г., с ЕГН **********, и Б. А.

Г., с ЕГН **********, срещу решение №12286 от 05.11.2022г., постановено по гр.дело №70619/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Р. Г. Г., с ЕГН **********, и Б. А. Г., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците - Р. Г. Г., с ЕГН **********, и Б. А. Г., с ЕГН **********, дължат на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, при условията на солидарност, следните суми: сумата от 3827.6 7 лв., главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к."Разсадника-Коньовица", бл.****, аб.№137213, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 509.0 2 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 30.06.2021г., сумата от 49.68 лв., цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 21.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.07.2021г. по ч.гр.дело №42637/2021г. по описа на СРС, I I Г.О., 63-ти състав; както и в частта, в която са осъдени Р. Г. Г., с ЕГН **********, и Б. А. Г., с ЕГН **********, да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 1

ГПК сторените по делото разноски, а именно: сумата о т 87.7 3 лв., държавна такса в заповедното производство, сумата о т 49.1 2 лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, с у м а т а о т 87.7 3 лв., държавна такса за исковото производство, сумата о т 98.2 4 лв., юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 294.72 лв., разноски за експертизи.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение в обжалваните части. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от ответниците доводи и твърдения, като изложените мотиви относно броя на монтираните радиатори не съответстват на приложените по делото доказателства.

Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Твърди се още, че постановеното решение в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за изготвени съдебни експертизи е неправилно, тъй като такива няма приети по делото.

Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу жалбоподателите при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт Д.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ – ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ - НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Р.

Г. Г., с ЕГН **********, и Б. А. Г., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на солидарна отговорност срещу ответниците обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното 2 ч.гр.дело №42637/2021г. по описа на СРС, I I Г.О., 63-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 21.07.2021г. и е постановена на 28.07.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжниците - Р. Г.

Г. и Б. А. Г., за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК са подадени от длъжниците възражения, поради което дължимите от тях при условията на солидарност суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, както и по същество в обжалваните части е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ срещу ответниците - Р. Г. Г. и Б. А. Г., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, а относно предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразност на обжалваното решение следва да се добави и следното:

В случая конкретно наведените доводи във въззивната жалба са досежно неправилно определеният размер на дължимата сума за стойността на доставената в имота топлинна енергия, които настоящият състав намира за неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, 3 определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. На следващо място в приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен.

Вещото лице е посочило още, че сградата, в която се намира процесния имот е непрекъснато топлоснабдявана през периода м.05.2018г.- м.04.2020г., както и че ежемесечно са извършвани отчети на данните от общите топломери за потребената топлинна енергия и е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетната ежемесечна енергия за сметка на ищеца „Топлофикация София “ЕАД, съгласно нормативните изисквания. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки се равнява на 3827.67 лв., до който размер правилно СРС е приел, че са доказани по основание и като такива са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - Р. Г. Г. и Б. А. Г..

На следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивниците за необоснованост на обжалваното решение. Напротив – видно от обжалваното решение първостепенният съд е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обсъдил е релевираните от ответниците доводи и твърдения и обоснованите от него правни изводи съответстват на правилното прилагане на закона и установената съдебна практика.

Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответниците установителни искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния закон.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните по делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Изложеният във въззивната жалба довод, че постановеното решение в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за изготвени съдебни експертизи е неправилно, тъй като такива няма приети по делото, е изцяло неотносим 4 в настоящото производство доколкото пред първата инстанция няма проведена процедура по чл.248 ГПК, в който случай единствено при обжалване на постановеното определение въззивният съд би могъл да обсъжда наведеното в този смисъл оплакване във въззивната жалба.