Решение № 113 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Кюстендил, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.а

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600370 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на РП-Кюстендил, ТО Дупница срещу присъда №31 от 14.05.2025г., постановена по НОХД№942/2023г. по описа на Районен съд-Дупница, в частта й, с която подсъдимият Р. Г. Д., ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

Протестът, който е своевременно депозиран, критикува присъдата в посочената част, считайки я за неправилна. Изразено е становище, че същата е постановена при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК, като му се наложи справедливо наказание.

1

Така се поддържа протестът.

Защитникът на оправдания – адв.Л. Л. от АК-Благоевград пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Ответникът-подсъдим не е взел присъствено участие във въззивното производство.

Настоящият въззивен състав, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, като съобрази релевираните в протеста оплаквания, намира същият за допустим, доколкото е подаден от надлежна страна, в срока по чл.319 НПК и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледан по същество, същият е неоснователен, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Р. Г. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.05.2023г., около 17,00ч. в гр.К. по ул.

„Никола Вапцаров“ в посока на движение към с. Бараково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС (НП№22-0332000990/11.01.2023г. на началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила), е управлявал мотоциклет (кросов), неустановени марка и модел, с отличителни белези - цвят червен и бял - престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, поради което и при условията на чл.54, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 500 лева.

С присъдата подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан за това, че по същото време и място е управлявал МПС – кросов мотоциклет, неустановени марка и модел, с отличителни белези - цвят червен и бял, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 ЗДвП във вр. с чл.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС - престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

2

Първоинстанционният съд е събрал в необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, които е обсъдил коректно и е изградил изводите си по фактите и правото.

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Г. Д. е роден на *******г. в гр.Дупница, живущ в гр.К., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият не е правоспособен водач и не притежава СУМПС.

Същият е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.

С НП №22-0332-000990/11.01.2023г., издадено от началник група в ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Рила, влязло в сила на 07.02.2023г., на подсъдимия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП – за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на такова.

На 06.05.2023г. около 17ч. в гр.К. подсъдимият управлявал червенобял кросов мотоциклет без регистрационна табела. На ул.“Никола Вапцаров“, в близост до бензиностанцията, същият бил забелязан от свидетелите С. и К. полицейски служители в РУ-Рила, които се движели срещу подсъдимия със служебен автомобил. Същите го разпознали, тъй като подсъдимият управлявал мотоциклета без каска, а и служебно им било известно, предвид множеството му нарушения по ЗДвП, че не притежава СУМПС. Полицаите подали звуков и светлинен сигнал с цел спирането му. Подсъдимият не спрял, направил рязко маневра обратен завой и потеглил с мотоциклета, а свидетелите го последвали със служебния автомобил. Д. опитал да избяга, завивайки рязко по различни улици на града, докато успял да излезе на черен път, където служителите на полицията преустановили преследването.

На 09.06.2025г. началникът на РУ-Рила разпоредил на полицейския служител - св.Цветанов да прегледа записите от 06.05.2023г от камера - част от общинска система за видеонаблюдение в гр.К., монтирана на кръстовището между улиците “Никола Вапцаров“ и “Васил Левски“. В изпълнение Цветанов прегледал записите от въпросната дата, като същевременно осъществил запис 3 от видяното на собствения си телефон. От видяното установил водач на мотоциклет без каска, когото разпознал като Р. Д., който се движи в посока с.Бараково, изправяйки го на задна гума, след което се връща, последван от полицейски автомобил.

Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства: показанията на свидетелите С.,К. и Ц.; писмените доказателства – справка за нарушител, НП№22-0332000990/11.01.2023г. на началник група в ОДМВР Кюстендил - РУ Рила, справка за съдимост на подсъдимия и заключението на изготвената видеотехническа експертиза.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.,Б. и Б.Л.

Първоинстанционният съд е извършил цялостен, задълбочен и обстоен анализ на доказателствените източници, който настоящият състав споделя изцяло.

Обвинението против подсъдимия Д. за извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин. Категорично бе установено, че подсъдимият на 06.05.2023г. е управлявал процесния мотоциклет в гр.К. в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с влязло в сила на 07.02.2023г. НП№22-0332-000990/11.01.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд е изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивния съдебен състав също споделя.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.2 НК е налице, когато деецът управлява МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Т.е., за да е осъществен този престъпен състав, необходимо е да се установи управлението на МПС при посочените предпоставки. Това престъпление е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат.

4

В случая посоченото бе установено по несъмнен начин.

Субект на престъплението е подсъдимия Д..

Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под съмнение. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на такова деяние.

От субективна страна деянието е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че управлява МПС в едногодишен срок след като е бил санкциониран по административен ред за такова деяние. Предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и въпреки това е желаел тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционния съд правилно е определил същото при условията на чл.54 НК.

Законосъобразно е приложението на института на условното осъждане, доколкото са налице всички предпоставки за това.

По отношение обвинението за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК следва да се посочи следното:

Характерното за този вид престъпления по транспорта е техният особен предмет – МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Легална дефиниция на МПС е дадена в параграф 6, т.11 ДР ЗДвП.

Редът за регистрация на МПС в страната е уреден в Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Тя предвижда сложен фактически състав по регистрация, който завършва с издаване на регистрационни табели.

Последните от своя страна удостоверяват наличното разрешение на конкретно МПС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

Регистрацията се извършва от звената "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.

За да се приеме липса на регистрация, възможни са различни хипотези 5

– конкретно МПС, подлежащо на регистрация, никога не е било регистрирано; същото е било регистрирано, но е дерегистрирано по различни причини.

Същевременно, липсата на регистрационни табели, поставени на определените за това места, не означава автоматично, че конкретно МПС не е регистрирано по надлежния ред. Въпросната липса може да се дължи на различни причини, включително такива извън знанието на водача.

Следователно, за да е налице от обективната страна обсъжданото престъпление, необходими са установявания в няколко посоки:

- представлява ли процесното превозно средство моторно такова, респ. дали според техническите му характеристики е включено в обхвата на подлежащите на регистрация, съгласно посочената наредба;

- дали същото не попада сред изключенията, посочени в същата наредба и в частност по чл.1, ал.5 и

- справка за налична регистрация за конкретното МПС от посочените служби, отговорни за осъществяването й.

Процесните установявания се свеждат до това, че подсъдимият е управлявал червено-бял кросов мотоциклет. Липсва друга индивидуализация.

С оглед спецификите на случая, както в досъдебното производство, така и в съдебното такова остана невъзможно да бъде извършена по-подробна индивидуализация на това превозно средство. Тази липса на индивидуализация предпоставя невъзможност да се отговори на поставените по-горе въпроси в пълнота, и в частност – дали процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, съответно представлява ли същото годен предмет на престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

Същото обстоятелство ограничава освен възможността за преценка дали деянието осъществява предложения състав на престъпление, а така също и дали то съставлява административно нарушение.

При това положение първоинстанционният съд правилно е приел за недоказани признаците от обективна страна на обсъжданото престъпление, съответно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по това обвинение.

Предвид горното изложените в протеста доводи не бяха споделени.

Разноските са правилно присъдени.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c61b6ffd-883b-49ba-a169-406c86388f40