Определение № 21886 от 14.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21886 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2025 г., издадена по гр. д. № 27418/2025 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта за разноските, по отношение на присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение от 400 лв., в полза на адв.

П.П., процесуален представител на взискателя П.К..И..

Жалбоподателят твърди, че заявителят извършил злоупотреба с процесуалните си права като не е предприел действия за извънсъдебно доброволно уреждане на отношенията между страните, като в същото време е образувал две съдебни производства във връзка с един и същ договор за кредит с цел да генерира разноски. Така действията му нарушавали изискването на чл. 3 ГПК, а съдът следвало служебно да санкционира такова поведение в съответствие с утвърдената съдебна практика по въпроса. Моли съда да отмени обжалваната заповед, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като при условията на евентуалност моли съда да го намали до сумата от 50 лева като прекомерно и несъответстващо на фактическата и правно сложност на делото.

Заявителят П.К..И., счита жалбата за неоснователна тъй като присъденото възнаграждение било в минимален размер спрямо материалния интерес в заповедното производство и отговаряло на принципите за пропорционалност и справедливост, прогласени в практиката на СЕС.

Независимо от ниския материален интерес по делото представителят на 1 заявителя осъществил и допълнителни дейности по предварително проучване на обстоятелствата по случая и запознаване с приложимата национална и наднационална съдебна практика. Поддържа, че адвокатският труд бил висококвалифициран и следвало да бъде справедливо възмезден в интерес на потребителите. Длъжникът по заповедта е бил наясно с обявената за нищожна договорна клауза и е имал възможност да върне платената по нея без правно основание парична сума. Злоупотребата с процесуални права била извършена единствено от финансовата институция, която продължавала да събира парични суми по очевидно недействителни договори и натоварвала правораздавателната система с излишни дела. Другите посочени от жалбоподателя производства касаели различни правоотношения и претенции с необходимост от доказване на различни обстоятелства. Моли съда да потвърди заповедта, в обжалваната част.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 27418/2025 г. по описа на СРС, 163 състав, е образувано по подадено на 07.05.2025 г. заявление на П.К..И. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Сити Кеш“ ООД, за заплатени при начална липса на основание парични суми по договор за заем от 03.02.2023 г., както следва: 120,99 лв., представляваща възнаградителна лихва, ведно с обезщетение за забава от 33,17 лв. за периода 30.04.2023 г. 07.05.2025 г.; 555,61 лв., представляваща неустойка, ведно с обезщетение за забава от 152,34 лв. за периода 30.04.2023 г. - 07.05.2025 г.; 40 лв., представляваща такса за администриране на просрочен кредит, ведно с обезщетение за забава от 10,97 лв. за периода 30.04.2023 г. - 07.05.2025 г., както и разноски за държавна такса от 25 лева и за адвокатско възнаграждение от 400 лева. Към заявлението са представени пълномощно и договор за осъществяване на безплатно процесуално представителство на заявителя.

На 27.05.2025 г. съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението суми, както и за разноски в полза на заявителя за държавна такса от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от 400 лв., която заповед е връчена на длъжника на 02.06.2025 г.

На 02.07.2025 г. длъжникът е подал частна жалба срещу заповедта, в частта за разноските, по която е образувано настоящото производство, както и възражение по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за извършеното плащане в полза на процесуалния представител на заявителя на сумата от общо 757,06 лв., покриваща претендираните вземания за неустойка, възнаградителна лихва и такса за администриране, обезщетение за забава върху посочените вземания за периода 07.05.2025 г. - 27.05.2025 г., както и разноски на заявителя за държавна такса от 25 лв. Посочил е, че преди 2 подаване на заявлението не е получавал покана за плащане от заявителя, съответно не дължи обезщетение за забава за периода преди 07.05.2025 г., като възразява срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя.

С разпореждане от 17.07.2025 г. по реда на чл. 414а, ал. 3 ГПК съдът е разпоредил връчване препис от възражението и доказателствата за плащане на заявителя с указан тридневен срок за становище и е указал последиците по чл. 414а, ал. 4 ГПК при неизпълнение. Разпореждането е връчено на заявителя на 01.09.2025 г., като с молби от 03.09.2025 г. Павлина Колева е посочила, че длъжникът е заплатил само част от претендираните със заповедта суми и е поискала от съда да бъде издаден изпълнителен лист за незаплатените от длъжника разноски по издадената заповед за изпълнение.

С определение от 10.09.2025 г., влязло в сила на 07.10.2025 г., съдът е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за незаплатените от длъжника разноски, тъй като същите били предмет на подадена от длъжника частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. На основание чл.

414а, ал. 5 ГПК съдът е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение, в частта за платените от длъжника суми от общо 757,06 лв., както следва: за сумата от 555,61 лв., представляваща неустойка по договора; за сумата от 120,99 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; за сумата от 40 лв., представляваща такса за администриране на просрочен кредит; както и за сумата от 25 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса. Със същото определение е указано на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за неплатените от длъжника суми по издадената заповед за изпълнение, представляващи обезщетения за забава за периода 30.04.2023 г. - 07.04.2025 г. върху главниците за неустойка, за възнаградителна лихва и за такса за администриране. Определението е връчено на заявителя на 29.09.2025 г.

С определение от 18.11.2025 г. съдът е приел, че заявителят не е предявил иск в указания му срок, като на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение и в частта за неплатените от длъжника суми по издадената заповед за изпълнение.

Срещу определението от 18.11.2025 г. е подадена частна жалба от заявителя, по която е образувано производство по гр. д. № 6262/2026 г. на СГС, ЧЖ-I-Б състав. С определение от 17.07.2026 г. съдът е прекратил производството като преждевременно образувано. В мотивите си е приел, че с оглед разясненията в т.12 от ТР по т.д. №4/2013г. на ВКС, в случай че заповедта за изпълнение бъде обезсилена изцяло, частната жалба в частта срещу разноските се явява безпредметна, но процесната заповед за изпълнение е обезсилена на различни основания – в една част поради 3 извършено плащане, а в друга – поради непредявяване на иска по чл.422 ГПК.

В тази хипотеза следва да бъде преценено дали и в какъв размер се дължат разноски на заявителя. Към момента на постановяване на определението, този въпрос, предвид частната жалба от длъжника в частта за разноските, не е разрешен, поради което производството по частна жалба е прието за преждевременно образувано. Съдът е посочил, че след произнасянето по частната жалба на длъжника по чл.413, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде върнато на СГС по частна жалба срещу определението от 18.11.2025 г.

След служебно извършено от настоящия състав запитване, по делото е постъпила справка от РС - гр. Хасково за страните, предмета и етапа на развитие на гр. д. № 3163/2024 г. по описа на същия съд. От справката е видно, че посоченото дело е образувано по предявени от П.И. срещу „Сити Кеш“ ООД установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и чл.

19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПК, за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 5 и чл. 11 от сключения между страните договор за заем от 03.02.2023 г. С решение от 05.04.2025 г., влязло в сила на 28.09.2026 г. съдът е уважил предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на ищеца 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С определение от 14.07.2026 г. съдът е оставил без уважение молбите на ищеца и на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Срещу определението е подадена частна жалба от П.И., като с определение от 18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 871/2025 г., на ОС - гр. Хасково, въззивният съд е потвърдил обжалваното определение.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че молбата на длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК се явява основателна.

В полза на процесуалния представител на заявителя П.И. вече са били присъдени по реда на чл. 38 ЗА разноски в размер от 400 лева по посоченото гр. д. № 3163/2024 г. на РС - гр. Хасково. Това дело се е развило между същите страни и касае нищожността на клаузи от един и същ договор за заем от 03.02.2023 г., платените по който суми са били предмет и на гр. д. № 27418/2025 г. по описа на СРС.

Съгласно нормата на чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотребата с право е налице, когато конкретно право се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ).

Образуването на отделни производства в защита на един и същи интерес – едно за установяване нищожността на клауза от договор и второ – за 4 връщане на платеното въз основа на същата нищожната клауза от същия договор, вместо предявяването на претенциите едновременно в едно производство, увеличава значително задълженията за разноски по делата – за държавни такси и адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права по конкретния договор в рамките на едно производство е право на ищеца, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се възлагат в тежест задължение за разноски, мултиплицирани по всяко едно от отделните производства. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че в конкретния случай не става въпрос за вземания по различни договори, сключени между едни и същи страни, а за едно и също правоотношение, произтичащо от договор за заем от 03.02.2023 г. Ето защо, да се приеме, че ответникът носи отговорността за сторените от ищеца разноски по всяко от делата, образувани като отделни производства изцяло по неговата воля, при наличието на процесуалната възможност и в съответствие с принципа за процесуална икономия, интересът на страната да бъде защитен в рамките на едно производство, означава да се подкрепи възлагането на разноски в нарушение на чл. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед присъждането на адвокатско възнаграждение от 400 лв. по делото пред РС - гр. Хасково с влязъл в сила съдебен акт, на процесуалния представител на длъжника не се следва сумата от още 400 лева за защита на заявителя в заповедното производство по гр. д. № 27418/2025 г. на СРС.

По изложените съображения обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото – изпратено на СГС, ЧЖ-I - Б състав, за разглеждане на ЧЖ срещу определението от 18.11.25г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2025 г., издадена по гр. д. № 27418/2025 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта за разноските, по отношение на присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение от 400 лв., в полза на адв. П.П., процесуален представител на взискателя П.К..И..