Решение № 640 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500865 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „*********, адвокат Г. В. от КАК срещу решение № 751/25.12.2025г. по гр.д. № 2224/2024г. по описа на РС Асеновград, с което е осъдено *********, представлявано от Н. Н. да заплати на А. М. П. ЕГН ********** от гр.********* сумата от 846,29 лева недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем от 30.09.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.09.2024г.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано, в противоречие със закона.

Сочи се, че съдът не е разгледал подробно всички доказателства по делото. Не е конкретизирано кое лице е извършило плащания, за какви периоди. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като иск по чл.124, ал.1 от ГПК следва да се предявява при наличие на правен интерес, а в случая няма такъв. Сочи се, че в договора е посочен конкретен размер на възнаградителната лихва и в конкретен размер на ГПР при сключване на договора. Сочи се, че чл.10, ал.1 от ЗПК е спазен и договорът е написан с шрифт не помалък от 12. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове. Претендират е разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. П., чрез адв. Б., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и се иска неговото потвърждаване.

Претендират се разноските по делото по чл. 38 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по 1 делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя *******, че съдът не е разгледал подробно всички доказателства по делото. А именно не е конкретизирано кое лице е извършило плащания, за какви периоди. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като иск по чл.124, ал.1 от ГПК следва да се предявява при наличие на правен интерес, а в случая няма такъв. Сочи се, че в договора е посочен конкретен размер на възнаградителната лихва и в конкретен размер на ГПР при сключване на договора. Сочи се, че чл.10, ал.1 от ЗПК е спазен и договорът е написан с шрифт не по-малък от 12.

Неправилно жалбоподателят приема, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като иск по чл.124 ал.1 от ГПК следва да се предявява при наличие на правен интерес, а в случая няма. А неправилността на това съждение е продиктувано от факта, че в казуса е предявен иск не по чл.124 ал.1 от ГПК, а по чл.55 от ЗЗД, тоест осъдителен иск, за който нормата на чл.124 ал.2 от ГПК не изисква доказването на правен интерес.

Неправилно жалбоподателят приема, че чл.10 ал.1 от ЗПК е спазен и договорът е написан с шрифт не по-малък от 12. Безспорно е доказано от приетата по делото първоначална СТЕ /л.53-55/, че погасителния план по този договор за потребителски план е изписан за първата страница на шрифт 10 таймс ню роман, а втората страница на шрифт 10 калибри. Видно от чл.11 т.11 от ЗПК погасителния план е част от съдържанието на договора за кредит. Ето защо и целият договор за потребителски кредит не е написан с шрифт минимум 12. При тези факти правилно РС Пловдив е приел за нищожен сключения договор за потребителски кредит, поради неспазване на изискуемата от закона форма за валидност писмена, изискуема от чл.10 ал.1 от ЗПК - договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Неправилно жалбоподателят приема че решението е неправилно, защото не е конкретизирано кое лице е извършило плащания и за какви периоди. Вярно е че вещото лице по делото, разпитано в съдебно заседание сочи, че не е установило кой е извършил плащанията по кредита, но това е защото такава информация не му е била предоставена от счетоводството на „********, като само е уточнено, че това са плащания по процесния договор за заем и са отнесени като плащания по него /л.91/. Според нормата на чл.73 от ЗЗД задължението на длъжника може да бъде изпълнено и от трето лице, дори против волята на кредитора. В казуса обаче кредитора е приел изпълнението от неизвестно лице, тоест 2 плащанията по договора са извършени надлежно от трето лице. Ето защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивната инстанция.

На адвокат Д. Б. следва да се присъдят по 200 евро за оказана безплатна правна помощ на ищцата А. М. П. ЕГН ********** за въззивната инстанция. Присъденото възнаграждение е съобразено с цената на иска и правната и фактическата им тежест от съда. За това присъдено от съда обезщетение не следва да се начислява ДДС, защото безплатната правна помощ оказвана от адвокат на клиент с материални затруднения не е облагаема сделка по ЗДДС, доколкото това е безплатна сделка и при нулева стойност ДДС не се начислява, а и последващата роля на съда в данъчната процедура по този закон е спорна.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 751/25.12.2025г. по гр.д. № 2224/2024г. по описа на РС Асеновград.

ОСЪЖДА „************да заплати на адвокат Д. Г. Б. от АК П., личен номер ******* сумата от 200 евро, за оказана безплатна правна помощ на А. М. П. ЕГН ********** по това въззивно дело.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3