Решение № 226 от 02.07.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Смолян, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100174 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Р. Р. Б. от гр. Смолян е предявила срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договор за кредит Стандарт № ***/29.05.2023 г. за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга Фаст в размер на 1200 лв. и за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга Флекси в размер на 2 250 лв. поради противоречие с императивни изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договори за кредит Стандарт № ***/29.05.2023, сключен с „***“ ЕООД, по който й е предоставен кредит в размер на 3 000 лв., платим на 36 месечни вноски, ведно с договорна лихва 41 %, при ГПР 48,75 % и обща сума в размер на 5 259 лв., както и ведно с такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси в общ размер от 3 450 лв.

Счита, че процесните клаузи, с които са договорени възнаграждения за допълнителните услуги Фаст и Флекси са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорваните клаузи от договора са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/.

Договорените услуги по съществото си представляват такси за управление и усвояване на 1 кредита, те са част от възнаграждението за предоставения заем. Процесните клаузи заобикалят ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Излага съображения за недействителност на договора и поради липсата на яснота за определяне на ГПР, като счита, че възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно ГПР и не са включени в него, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП. Уговорената стойност на таксите Фаст и Флекси са съизмерими с чистата стойност на отпуснатия кредит и всяка от тях значително надвишава договорената лихва, с което също се нарушават добрите нрави. Освен това тези допълнителни услуги нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като са сключени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не позволяват на последния да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че договорените възнаграждения за допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР и неточното посочване на ГПР не води до недействителност на целия договор, респ. оспорва, че същите са нищожни.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли ищцата да посочи банкова сметка при евентуално уважаване на исковете за присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание ищцата не се представлява, в писмена молба и писмени бележки, депозирана чрез адв. Г. моли исковете да бъдат уважени и да й бъдат присъдени деловодните разноски. Адв. Г. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по двата предявени иска в общ размер 1 065 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представя списък за разноски.

Ответникът не се представлява. В писмена молба чрез пълномощника юр. Тенева моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Г..

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорно кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит *** № *** от 29.05.2023 г., по който първата е кредитополучател, а ответникът е кредитор, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 3 000 лв., от която 1 7760 лв. сума за рефинансиране, срещу задължението за връщането му на 36 месечни вноски в размер на 146,09 лв., при ГПР 48,75 % и ГЛП 41 % и общо дължима сума по кредита 5 259 лв. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 05.07.2023 г. и последната вноска е с падеж05.06.2026 г. Безспорно се установи също, че по договора 2 страните се споразумели за предоставяне и заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси с възнаграждение в размер на 1 200 лв. за услугата Фаст и 2 250 лв. за услугата Флекси, за които плащането следвало да бъде извършвано на вноски в размер на 95,83 лв. всяка, заедно с месечните погасителни вноски по кредита, като по този начин размерът навсяка месечна вноска става 241,92 лв. и последната в размер на 241,80 лв.. Видно от погасителния план общият размер на задължението по договора за кредит, вкл. и възнагражденията на допълнителните услуги възлиза на 8 709 лева.

Видно от т. 15.1. от общите условия на „***“ ЕООД към договор за потребителски кредит всеки клиент пожелал и закупил допълнителната незадължителна услуга Фаст получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без капуна такава услуга и в рамките на 1 част от постъпване на искането за отпускане на кредит в системата на „***“ ЕООД.

Съгласно т. 15.2. от общите условия всеки клиент пожелал и закупил допълнителната незадължителна услуга Флекси получава правото да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в т. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3. За извършената промяна страните подписват анекс, който влиза в сила от датата на печата, посочен в анекса.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните за съществувалото облигационно отношение между тях, възникнало със сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор също, че ответникът е предоставил на ищцата отпуснатия кредит в размер на 3000 лв. и за последната е възникнало задължението да го върне по договорения начин ведно с договорената възнаградителна лихва и възнаграждения за допълнителните услуги Фаст и Флекси.

Спорът се свежда до действителността на клаузите за допълнителни услуги Фаст и Флекси и дължимостта на възнаграждения за тях

Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от главница, договорна лихва и цена на допълнителния пакет услуги Фаст и Флекси.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая от страна на ищцата са направени именно такива възражения за неравноправност и нищожност на клаузите на договора за кредит за допълнителни услуги Фаст и Флекси поради противоречието им със закона.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по 3 смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата са спазени.

Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за лихвения процент по кредита, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

По процесния договор ГПР е определен към момента на сключването на договора в размер на 48,75.

В настоящия случай липсва яснота как е формиран процентът на ГПР. Такава яснота липсва и в общите условия по кредита, поради което договорът в тази му част също е нищожен поради противоречие със закона.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В случая клаузите за предоставяне на допълнителни услуги – Фаст и Флекси, не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Видно от договора за кредит, 4 срещу заплащане на възнаграждение от 1 200 лева, кредитополучателят придобива правото за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а срещу възнаграждение от 2 250 лв. придобива правото на едностранна промяна на погасителния план на кредита при определени условия. Сборната сума от двете възнаграждения за допълнителните услуги от 3 450 лв. надхвърля размера на отпуснатия кредит от 3 000 лв.

Неравноправният характер на посочените клаузи произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на описаните по – горе възможности не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Тези две клаузи за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени, тъй като са включени предварително в стандартния европейски формуляр, раздел II, т. 1 и в допълнителната преддоговорна информация. А освен това кредитът се отпуска от централата в *** и договорът с включените в него клаузи само се изпраща за подпис на кредитополучателя, без последният да е имал възможност да договаря отделните клаузи индивидуално с оглед собствените му възможности и желания. Освен това предвидените допълнителни „услуги“ са договорени изначално, без да е била налице сигурност, че ще бъдат използвани по време на действие на договора. Договорено е предварително заплащане за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора.

Разпечатката съдържа 39 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c61a834b-7877-4c88-9a52-b32371bebe5d