Решение № 141 от 09.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Свиленград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100378 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителските права върху детето и определяне на местоживеене му при ищеца, съответно за определяне на режим на лични отношения с ответника – иск с правно основание чл. 127, ал.

2 СК; 2) осъдителен иск за осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева (153.38 евро) от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2025 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане – иск с правно основание чл. 143 СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Н. И. М., ЕГН **********, родена на 21.09.2023 г. Посочва, че имат родено и друго дете –К., което не е припознато от него към датата на подаване на исковата молба. Посочва, че с ответницата нямат сключен граждански брак, като са живели съвместно на семейни начала през последните четири години в дома на родителите на ищеца в с. Мустрак, Общ. Свиленград. Посочва, че през месец март 2025 г. е бил задържан, заедно с баща си в РУ Свиленград за 24 часа и след като се е прибрал е разбрал, че майката на ответницата я отвела, за да я омъжи за друг мъж. От тогава нито я е виждал, нито я е чувал. Посочва, че и към момента децата живеят при ищеца и той с помощта на родителите си, се грижи за тях. Посочва, че ответницата получава социални помощи за двете деца, но въпреки това не дава тези суми за децата и не им помага нито с грижи, нито финансово.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на детето Н. И. М. на него; да определи местоживеенето на детето при него; да осъди ответницата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в минималния определен размер месечно, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва иска изцяло. Оспорва твърдението, че ответницата е изоставила детето си през месец март 2025 г. и от тогава не се грижи за него и не живее с ищеца, а грижите се полагат ищеца и родителите му. Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца.

Ответницата не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното дете – Н. И. М., ЕГН ********** – родена на 21.09.2023 г.

Установява се страните са били във фактическо съжителство на съпружески начала, като през месец март 2025 г. майката напуска жилището, в което са живели с ищеца и оставя детето на грижите на бащата, бабата и дядото по бащина линия.

По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Свиленград, от който се потвърждава горното.

Социалното проучване е установило, че към момента основни грижи за малолетното дете се полагат от бащата с подкрепата на бабата и дядото по бащина линия в семейна среда. Задоволяват се нуждите и потребностите на детето. Дневният режим на детето е съобразен с възрастта му. Посочва се, че детето при раждането си е имало здравословен проблем, който е преодолян и в момента е в добро здравословно състояние. Извършват се необходимите имунизации, а при необходимост се предприема лечение съобразно лекарските преписания. Бащата и детето, заедно със сестрата на бащата живеят в двуетажна къща в с.

Мустрак, собственост на бабата по бащина линия и самоопределящия се за биологичен баща на ищеца. Посочва се, че са осигурени много добри условия за отглеждането на детето в сигурна и безопасна семейна среда. Има добри хигиенно - битови условия. Поддържа се добра хигиена. Посочено е, че е налице адекватна грижа за детето и се осигурява благополучието му в семейна среда и че не са нарушени правата и интересите на детето.

Посочено е че има подкрепяща мрежа.

По делото е изслушан в съдебно заседание социалният работник, извършил социалното проучване – Христина Георгиева, която потвърждава посоченото в социалния доклад и посочва, че детето се отглежда с любов от бащата и абсолютно всяка нужда, която има то е задоволена. Заключва, че правата на детето са изцяло защитени при отглеждането му от бащата.

От социалния доклад се установява, че майката не проявява заинтересованост и грижи към него и не го подпомага финансово. Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Установява се по делото (от социалния доклад, както и от изявленията на ищеца), че ищецът е трудово ангажиран в земеделието в с. Мустрак, отделно от това със семейството си са производители на тютюн и с доходите, които реализират задоволяват нуждите и потребностите на цялото домакинство.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че след раздялата им с ответницата само той полага грижи за детето, майката не търси контакт с него и не помага финансово за отглеждането им. Посочва, че иска да гледа детето си и има условия за това, изразява емоционална привързаност към детето си.

От показанията на свидетелката М. Р.а М. – майка на ищеца, преценени от съда на основание чл. 172 от ГПК като логични и безпротиворечиви, непротиворечащи на останалите събрани доказателства по делото, се установява, че след раздялата на родителите на детето, ответницата не полга грижи за детето си и не осъществява контакти с него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права, са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като посоченото изброяване е примерно.

Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че е в интерес на малолетното дете – Н. И. М., ЕГН **********, родена на 21.09.2023 г. е да живее при баща си и той да упражнява родителските права върху него. От приетия по делото социален доклад се установява, че бащата притежава необходимия родителски капацитет с осъзнати задължения и отговорности в тази насока, за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждането и възпитанието на детето. Не на последно място, в жилището, в което живее, са осигурени 2 необходимите битови и хигиенни условия. В настоящата хипотеза следва да се отчете и че майката не полага рижи за детето, не го търси, както и че проявява процесуално пасивно поведение и не се явява в съдебно заседание, не изразява желание да се грижи за детето.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, както и да бъде определено местоживеене на детето при него, и да следва местоживеенето му.

С оглед възлагането на родителските права на бащата, е необходимо да бъде определен режим на лични отношения с другия родител, както и да бъде определена съответна издръжка, която родителят се задължава да заплаща на своето дете, чрез техния законен представител – родителя, комуто са предоставени родителските права.

Като съобрази наличните доказателства, съдът намира, че следва да бъде предоставена възможност на майката да осъществява пълноценни контакти с детето си, при желание от нейна страна за това. Поради това съдът счита за подходящ следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с преспиване, със задължение на майката да го взима от дома на бащата и да го връща там след изтичане на определеното време; десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, който не упражнява родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за тях и да участва във възпитанието им.

Относно издръжката:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Според константната съдебна практика нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. В тази връзка възможността на родителя, дължащ издръжка, е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на малолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. Релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за детето. Същевременно, задължението на родителите за издръжка на децата е безусловно, т. е. без значение е дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне на конкретния размер на издръжката законът държи сметка за наличието на баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване за отчитане, от една страна, нуждите на детето, а от друга – възможностите на родителите, които я дължат.

В случая, не се събраха доказателства и за конкретни доходи на майката, от която се търси издръжка. Последиците от възпрепятстване на доказването на факта на размера на доходите на майката следва да бъдат възложени на основание чл. 161 от ГПК именно върху нея, тъй като с процесуалното си поведение - бездействие, макар редовното й призоваване по делото, същата създаде пречки за събиране на доказателства за този факт. Съдът приема, че майката на детето е в състояние да реализира месечен доход в размер, позволяващ й да заплаща на детето си си минималния размер на издръжката за дете за 2026 г., определен на 155.05 евро, която издръжка и в този минимален размер се дължи безусловно. Въпреки, че с исковата молба е поискан по- малък размер на издръжката, поради подаването й през 2025 г., то на основание чл. 235 от ГПК, съгласно който съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и предвид, че не може да присъди издръжка под нейния минимален размер, то счита, че следва да присъди именно такава в минималния определен размер от 155.05 евро.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

3

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски съобразно съдържащите се доказателства по делото за сторените такива в размер на 15.34 евро за държавна такса и 153.39 евро за адвокатско възнаграждение. Доколкото се касае за двустранно и спорно производство, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, като това важи за всички инстанции (в този смисъл Определение № 306/04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722/2017 г. на ВКС, III г. о., Определение № 252/25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895/2015 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г. на ВКС, III г. о.).

Също така на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС Свиленград държавна такса в размер на 223.27 евро върху присъдената издръжка.