Определение № 463 от 19.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Велико Търново, 19.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ М.

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно частно гражданско дело № 20254000500373 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година, постановено по делото, в частта за осъждането й да плати разноски в полза на С. В. М. в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса за исковата молба, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице – ДНК експертиза, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от адвокат М. Г. – пълномощник на Д. П. М., против Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се изтъква, че определението е неправилно и необосновано. Сочи се, че при предявен иск за развод между страните, следва да се уреди и въпроса за родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на родените от брака деца. Ищецът е бил наясно, че не е биологичен баща на детето П. още към момента на сключване на брака, но е приел детето за свое и не се е противопоставил на записването му като баща в акта за раждане. Ответницата с поведението си не е станала причина за завеждане на делото – ищецът съзнателно е станал баща на детето съобразно установената презумпция. Действително съгласно чл. 334 от ГПК е налице забрана за постановяване на решение при признание на иска по дела за произход, но законодателят не забранява други доказателствени средства. Основна причина за завеждане на делото за произход на второто дете М. е недобросъвестното поведение на С. М., който с депозиране на исковата молба за 1 оспорване на произхода на детето П., спира производството по делото за развод, а междувременно се ражда и детето М..

Формулирано е искане да се отмени Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д.

№ 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен и да сепостанови друго такова, с което да се измени Решение № 147/9.04.2025 година и да се отхвърли претенцията на ищеца С. В.

М. за присъждане на разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат С.

Л. – пълномощник на С. В. М., в който излага доводи за нейната неоснователност; претендира разноски.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

С Решение № 147/9.04.2025 година по гр. д. № 717/2024 година на Окръжен съд Плевен е признато за установено между страните на основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс, че С. В. М. не е биологичен баща на децата М. С. М. и П. С. М., родени от майка Д.

П. М., тъй като децата не са могли да бъдат заченати от него. С посоченото решение Д. П. М. е осъдена да заплати на С. В. М. сторените разноски по делото в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице – ДНК експертиза, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С Молба с вх. № 5256/7.05.2025 година процесуалният представител на Д. П. М. прави искане за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година по гр. д. № 717/2024 година на Окръжен съд Плевен в частта за разноските.

Подаден е отговор на молбата от адвокат С. Л. – пълномощник на С. В. М., с който я оспорва.

С Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година, постановено по делото, в частта за осъждането й да плати разноски в полза на С. В. М. в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице – ДНК експертиза, като неоснователна. Първостепенният съд е приел, че доводите на ответницата са неоснователни – претенцията на последната за месечна издръжка по делото за развод за детето П. от ищеца в настоящото производство, вместо да оспори произхода на детето от бащата С. В. М., обосновава причината за завеждане на делото за произход (реална възможност С. В. М. с решението за прекратяване на брака да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата без да е техен биологичен баща); чл. 334 от ГПК изрично 2 забранява постановяване на решение при признание на иска по дела за произход; найдобрият интерес на децата несъмнено е да се установи биологичния им произход, поради което без заключение на съдебномедицинска експертиза отговорът на въпроса дали С. В. М. е биологичен баща на децата остава предположение.

Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молба с вх. № 5256/7.05.2025 година е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноските следва да са налице кумулативно: с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не е налице първата предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Предмет на производството пред Окръжен съд Плевен е специално исково производство, регламентирано в чл. 331 – чл. 335 от ГПК, по отношение на което намират приложение общите разпоредби на ГПК, в частност чл. 78 от ГПК относно разноските по делото.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая исковите претенции са уважени изцяло и на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат сторените разноски. От данните по делото е видно, че Д. П. М. е предявила против С. В. М. иск за прекратяване на техния брак, като с исковата молба претендира упражняването на родителските права спрямо детето П. С. М. да се предостави на майката; да се постанови местоживеенето на детето да е адреса на Д. П. М.; С.

В. М. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Въз основа на иска е образувано гр. д. № 1722/2023 година по описа на Районен съд Ямбол, спряно до приключване на производството по гр. д. № 661/2023 година на Окръжен съд Русе.

Следователно установяването на обстоятелството, че съпругът на Д. П. М. – С. В. М., не е биологичен баща на детето П. С. М., би могло да се реализира именно с иска по чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс. Разпоредбата на чл. 334 от ГПК поставя ограничение за постановяване на решение само въз основа на признание на иска предвид спецификата на исковете за гражданско състояние и с цел избягване на симулативен процес. Тази норма няма отношение към отговорността за разноските, за разлика от чл. 338, ал. 4 от ГПК, където този въпрос е изрично уреден. Съдът споделя становището на състава на Окръжен съд Плевен, че в интерес на децата е да се установи техният биологичен произход.

По изложените съображения, съдът намира, че не е осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както правилно е заключил първостепенният съд.

По изложените съображения, съдът смята, че Молба с вх. № 5256/7.05.2025 година, депозирана от процесуалния представител на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година по гр. д. № 717/2024 година на Окръжен съд Плевен в частта за 3 разноските на основание чл. 248 от ГПК, е неоснователна.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.

Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година, постановено по делото, в частта за осъждането й да плати разноски в полза на С. В. М. в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса за исковата молба, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение,

2 400 лева– адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице –ДНК експертиза, като неоснователна, е правилно и следва да се потвърди.

Неоснователно е искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството по чл. 248 от ГПК. Съобразно съдебната практика в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК е неприложима – определението по чл. 248 от ГПК няма характер на акт по чл. 81 от ГПК – с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Няма основание за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения съдебен акт в производството по чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година, постановено по делото, в частта за осъждането й да плати разноски в полза на С. В. М. в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса за искова молба, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице – ДНК експертиза, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Велико Търново, 19.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ М.

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно частно гражданско дело № 20254000500373 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на Д. П. М. за изменение на Решение № 147/9.04.2025 година, постановено по делото, в частта за осъждането й да плати разноски в полза на С. В. М. в размер на 5 155 лева, от които: 80 лева – държавна такса за исковата молба, 1 200 лева – депозит за особен представител, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, 1 470 лева – депозит за вещо лице – ДНК експертиза, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от адвокат М. Г. – пълномощник на Д. П. М., против Определение № 856/10.06.2025 година по гр. д. № 717/2024 година по описа на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се изтъква, че определението е неправилно и необосновано. Сочи се, че при предявен иск за развод между страните, следва да се уреди и въпроса за родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на родените от брака деца. Ищецът е бил наясно, че не е биологичен баща на детето П. още към момента на сключване на брака, но е приел детето за свое и не се е противопоставил на записването му като баща в акта за раждане. Ответницата с поведението си не е станала причина за завеждане на делото – ищецът съзнателно е станал баща на детето съобразно установената презумпция. Действително съгласно чл. 334 от ГПК е налице забрана за постановяване на решение при признание на иска по дела за произход, но законодателят не забранява други доказателствени средства. Основна причина за завеждане на делото за произход на второто дете М. е недобросъвестното поведение на С. М., който с депозиране на исковата молба за 1 оспорване на произхода на детето П., спира производството по делото за развод, а междувременно се ражда и детето М..