Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 17.02.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 778/2021
Вид
Решение № 51
Подписан
17.02.2022
В сила
17.02.2022
Състав
Анета Георгиева, Аглика Гавраилова, Михаил Драгнев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Русе, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Георгиева

Членове:

Аглика Гавраилова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214500500778 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК.

В. Н. Н. от с.Българене,община Левски е обжалвал решението на Районен съд гр.Левски,постановено по гр.д.№ 487/2020 год.,с което е отхвърлен установителния иска,че не дължи на ЧСИ Ц.Н. от 200 лева съдебни разноски поради погасяване на вземането по давност.Счита решението за неправилно и иска отмяната му и уважаване на предявения иск със законните последици по съображенията,изложени в жалбата.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Пред ЧСИ Петьо Петков,рег.№ 905 на КЧСИ с район на действие Плевенски окръжен съд по молба на Ц.Н. Н. е образувано изпълнително дело № 982/2016 год.по описа на ЧСИ.Към молбата е представен изпълнителен лист,издаден на 12.ХІІ.2013 год.по гр.д.№ 288/2013 год.на Районен съд град Свищов,с определение по което жалбоподателят В.Н. е осъден да заплати на Ц.Н. 200 лева направени по делото разноски.в молбата взискателят е овластил ЧСИ с правата по чл.18 ЗЧСИ и е поискал прилагане на способи за принудително изпълнение съобразно установеното имущество на длъжника.

При така установените фактически обстоятелства районният съд е квалифицирал 1 правно предявения иск по чл.439 ГПК.Приел е,че вземането за разноски се погасява с изтичане на 5 годишна давност съгласно чл.110 ЗЗД и към датата на образуване на изпълнителното производство 18.ХІ.2016 год.този срок не е изтекъл.С направените в молбата за образуване на делото взискателят е направил конкретни искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи,с което е прекъсната давността и от този момент започва да тече нов давностен срок,който към момента на предявяване на иска не е изтекъл.Така съдът мотивирал правния извод за неоснователност на иска и постановил решението си в този смисъл.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено,а жалбата да се остави без уважение.

Изпълнителният лист,въз основа на който по молба на настоящия ответник е образувано изпълнителното производство пред ЧСИ П.Петков е издаден по гр.д.№ 288/2013 год. на Районен съд гр.Свищов въз основа на влязъл в сила съдебен акт.Това вземане се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок съгласно чл.110 ЗЗД,т.е.към момента на образуване на производството за принудителното му събиране вземането не е погасено по давност.

Както се посочва в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от взискателя и или да е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При втората възможност обаче е налице едно упълномощаване от страна на взискателя спрямо съдебния изпълнител, който да взема решенията кога и какви изпълнителни действия следва да бъдат извършвани, т. е. отново е налице искане на взискателя, което е бланкетно, но волята му е повече от ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е поискал за в бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия, които да доведат до удовлетворяване на неговото притезание. Т. е., за да е налице поискано изпълнително действие, то съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е овластен (ЧСИ) от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В разглеждания случай взискателят е овластил ЧСИ с правата по чл.18 ЗЧСИ,като наред с това е поискал и прилагане на конкретни способи за принудително изпълнение съобразно установеното имуществено състояние на длъжника-запор/възбрана,насрочване на опис и оценка на движимо и недвижимо имущество.Така е прекъсната давността и от 18.ХІ.2016 год. е започнал да тече нов давностен срок,който към момента на приключване на делото не е изтекъл.

Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация на предявения иск.Въз основа на наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум иска правилно е квалифициран по чл.439 ГПК .

В жалбата не се съдържат други конкретни оплаквания срещу обжалваното решение,които да бъдат обсъдени от въззивната инстанция.

2

По изложените съображения решението на районния съд като правилно подлежи на потвърждаване.

Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 12.VІІІ.2021 година на Районен съд град Левски,постановено по гр.д.№ 487/2020 год.по описа на съда.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3