Решение № 5 от 07.04.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Никопол, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200027 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Й. Б., ЕГН********** с постоянен адрес с.Д., общ.Г., ул.“Д.“№15, чрез адв. Е. В. М. - Адвокатска колегия П., със служебен адрес гр.П., ул.„Д.К.”№27, Бизнес център „******”, ет.6, офис №*** срещу Наказателно постановление №24–****-******/**.**.****г. на Началник на РУ в ОД на МВР П., РУГ., с което на Б. за административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП било наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 (Петдесет) лева.

С жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е установено по несъмнен начин извършено ли е процесното нарушение от кое лице и какви доказателства подкрепят този извод на АНО.

Само в първото съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично, като същият е ангажирала защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

1

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажира представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Административно-наказателното производство пред АНО е образувано по вх.

№****/**.**.****г. СИГНАЛ от **.**.****г. от Е.П.К. от гр.Г., ул.“П.“№1 срещу РУ-Г. към ОД на МВР-П. относно … нарушения на трудовата дисциплина в РУ-Г. към ОД на МВР-П. …2. Сигналът е бил адресиран до Министъра на вътрешните работи, ОД на МВР-П. и РУ-Г..

В самия сигнал се твърди, че на **.**.****г. преди 17.00ч., на подалия сигнала К. се случило да премине покрай спирката в гр.Г.. Спирайки на „Стоп“-а преди кръстовището К. твърди, че видял на отсрещния тротоар, непосредствено пред „нонстопа“ полицейския орган Д.Илиев, който този път не бил с полицейска униформа, а с черно облекло, който се бил „мушнал“ този път в притъмненото пространство под покривната част на „нонстопа“, като практиката била да го возят до спирката с някоя патрулка, за да си хване автобуса за гр.П. …!?

В сигнала се сочи още, че на път за вкъщи по ул.“В.Л.“ в зоната на кръстовището пред банка „ДСК“ до РУ-Г. в 17.00ч., К. се разминал с джип „****“ с №****, известен му като собственост на Е.Е.от РУ-Г.. По спомени на К., колите на Е. от предния му „автопарк“, сякаш били също с №***. „Каква кола може да кара един инспектор от РУ-Г. според заплата и ранг … ако разбира се не е „****“ и то с огледални цифри?! В тази връзка К. твърди, че според запознати била на стойност около 30-40000лв., като инспектор Е.Е. тръгнал от паркинга срещу паркираните патрулки пред сградата на РУ-Г. преди края на работния ден. Твърди, че на една от представените от него общо четири снимки, горе в дясно (на сигнала) се виждали и нарушенията на ЗДвП, а именно паркирани МПС-ва в Т-образно кръстовище пред общината (съседна сграда до РУ-Г.), което според К. било практика и ежедневие.

След това К. сочи в сигнала си, че общината и РУ-Г. представлявали държавата, … т.е. те си били „свои“!?

Твърди, че в сградата на РУ-Г. и около нея имало камери, а в патрулките също.

В заключение сочи, че очакванията били както винаги …, ОД на МВР-П. да не осигурява доказателства и факти от камерите в сградата на РУ, на общината, патрулките – свидетели на нарушенията на трудовата дисциплина, като на този етап К. сигнализирал на обосновано предположение и в следствие на причинно-следствени връзки!

Предлага ползването на полиграф … и за него!

Желае регистрационен номер на сигналното писмо.

2

Сигналът завършва с дата **.**.****г., гр.Г., посочване на имената Е. К. и електронна поща, без подпис на подалия сигнала или абревиатура за електронен такъв на К..

Сигналът е резолиран на **.**.****г., след което на 12.12.2024г. е бил съставен от МлАК В. В.Х. в присъствието на свидетеля С. Д. и жалбоподателя, АУАН серия GA №1421*** срещу Л. Й.Б. за това, че на **.**.****г. в 17.00ч. в гр.Г. в кръстовище образувано от улиците и “В.Л.“ и “Д.“, като водач на лек автомобил „Лада 4х4“ с регистрационен №****** спрял за престой в зоната на кръстовището, с което извършил нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че по случая била извършена проверка по преписка с вх.№*****-****/**.**.****г. по описа на РУ-Г. и изписана резолюция – чл.183, ал.4, т.8 – 50лв. от **.**.****г.

На 12.12.2025г. АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя, който е изложил възражения, че не е извършил нарушението, което е изписано и е на особено мнение.

В срок от Б. е подадено възражение срещу съставения АУАН, на което е отговорено от АНО с уведомително писмо на стр.9 от делото, че след прецизен и обстоен анализ, АНО стигнал до извода, че възражението било неоснователно.

Установената с АУАН фактическа обстановка е преповторена в обжалваното НП.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 30.01.2025г., като в законоустановения срок на 04.02.2025г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №УРИ *****-301 от 04.02.2024г. (лист 3-5 от делото).

В съдебно заседание свидетелите са посочили важни факти, които съда намира за съществени за крайния извод по повод обжалваното НП. На първо място както актосъставителя, така и свидетеля при съставяне на АУАН сочат, че АУАН е съставен по документи и снимков материал в сградата на РУ-Г., без нито един от тях да посети описаното в сигнала място, на което се твърди, че е било извършено нарушението и където би следвало от тях да е било извършено замерване за установяване действителното положение на управлявания от жалбоподателя автомобил спрямо кръстовището и неговото отстояние, предвид текста на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, по който е ангажирана административно-наказателсната отговорност на жалбоподателя.

На второ място от актосъставителя в показанията му пред съда се сочи, че е работил само по преписката за съставяне на АУАН (на лист 60 - гръб от делото), както и че в преписката се съдържали снимки от сигнал, които били направени от видеорегистратор на подалия сигнала. Допълнил е, че на снимките експертиза не е правена. На последно място е посочил, че проверката е била извършена от свидетеля Д.И..

Другият разпитан по делото свидетел С. Д. в показанията се пред съда е посочил, че сигналът е подаден от К. на електронната поща на РУ-Г., след което сигналът и съдържанието му са били разпечатани и заведени в деловодството на РУ.

3

Допълва, че самият К. не бил викан за разпит по повод сигнала, а жалбоподателят дал обяснения, които били входирани в РУ. Допълва, че снел сведение от жалбоподателя, в които твърди, че жалбоподателя посочил, че се намирал в автомобила и същият престоявал, а не бил паркирал. Сочи още, че била установена собствеността на автомобила, а именно на община Г., като твърди, че Б. бил казал, че само той управлявал този автомобил. В заключение сочи, че няма експертиза на снимките, тъй като нямало разпореждане от прокурор.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории А, В, С, М, СЕ, D, АМ, ТКТ, както и че е наказван за нарушения по ЗДвП.

От другата извършена справка по делото се установява, че Б. работи в община Г. на длъжност лесоинженер.

След извършена подробна проверка по делото, съда установи, че в изпратената преписка от РУ се съдържат две копия от възражения на Б. срещу съставения му АУАН, три копия на АУАН, две копия на уведомително писмо до него във връзка с жалбата му срещу АУАН, копие от сигнала на К. до РУ, докладна записка от инспектор Иван

Игнатов по преписка рег.№*****-****/13.12.2025г. и рег.№**********/**.**.****г. по описа на ОД на МВР-П., сведение от С. Г.Д., доклад до директора на ОД на МВР-П. от началника на РУ-Г., две копия на обжалваното НП, справка за нарушител/водач и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.

В цялата преписка липсват обяснения от Б., за които в показанията си пред съда Д. твърди, че били входирани в РУ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемия по ЗАНН срок, но при нарушение на изискването за съдържание по чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице неяснота относно извършителя, датата и мястото на извършване на нарушението и какво точно нарушение е извършил.

Явно е, че АНО е базирал изводите си на постъпил вх.№****/**.**.****г.

СИГНАЛ от **.**.****г. от Е.П.К. от гр.Г., ул.“П.“№1 срещу РУ-Г. към ОД на МВР-П., 4 в който сигнал се намират 4бр. черно-бели снимки с ниско качество на изображенията, в който са изложени твърдения за нарушения от различни лица и посочване регистрационния номер само на едно МПС, ползвано от служител на РУ-Г..

От една страна НПК в Глава шест в чл.52 изрично посочва кои са разследващите органи, като изброяването им е изчерпателно.

По ЗАНН в Раздел II „Образуване на административно-наказателното производство“ в чл.37 са посочени кои длъжностни лица могат да съставят АУАН, което отнесено към Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на стр.32-33 от делото конкретизира посочените в т.1.3.2. лица МлАК, какъвто е актосъставителя. В тази връзка обаче следва да се посочи, че т.нар. доказателства, на които АНО базира изводите си за съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са проверени по надлежния ред предвид съдържащата се в тях информация.

На първо място като повод за образуване на административно-наказателната преписка е послужил сигнал, изпратен по електронна поща, в който в текстовата част са монтирани четири черно-бели снимки с ниско качество, от които за съда е неясно как са установени фактите, които подалият сигнала твърди. Снимките имат съществено значение, тъй като от тях се твърди, че били установени датата, мястото на извършване на нарушението, извършителя, регистрационни9я номер на служебния автомобил, който управлява и вида на нарушението, което е извършил с оглед ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

Изясни се за тези снимки, че те не са били предмет на изследване от експертиза след постъпване на сигнала, нито е било установено и изследвано техническото средство, с което са били направени, а още по-малко по преписката е била проведена беседа или снети обяснения от подалия сигнала К..

Липсват сведения или обяснения от Б..

За К. липсват данни, той да е част от органите по разследване или длъжностно лице по чл.37 от ЗАНН, на което да са вменени права по извършване на действия свързани с установяване на нарушения по ЗАНН.

В случай, че К. извършва заснемане като гражданин на различни лица, а били те представители на държавни органи, за които твърди, че са извършили нарушение е налице друга пречка в дейността му, посочена в пряко приложимия чл.32, ал.1 от Конституцията на Република България, касаещ личният живот на гражданите и найвече чл.32, ал.2, в който се сочи, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.