Акт от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Здравка И.

Членове:Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора И. при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100507373 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С Решение № 20044448 oт 16.02.2021 г. по гр. дело № 36185/2019 г. на СРС, ГО, 25-ти състав съдът е осъдил „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, № 3 да заплати на Д. М. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, ул. *******, по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 603 лева /шестстотин и три лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за заплатени медицински разходи, вследствие на причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на ляв глезен на 07.10.2018 г., както и сумата от 1 000 лева /хиляда лева/ като част от общо дължимо обезщетение в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупването, от проведено лечение, нарушаване на ежедневния начин на живот и бит на ищеца, остатъчен дефицит от счупването, претърпян психически дискомфорт, ведно със 1 законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 24.06.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за осъждане на „БДЖ-П.П.“ ЕООД да заплати на М. В. Д. обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата над 603 лв. до пълния предявен размер от 1 206 лв., поради прието съпричиняване.

Със същото решение „БДЖ-П.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на М. В.

Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 880 лв., а от своя страна М. В. Д. е осъден да заплати на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 97,50 лева.

Недоволен от решението, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на „БДЖ-П.П.“ ЕООД да заплати на М. В. Д. обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата над 603 лв. до пълния предявен размер от 1 206 лв., поради прието съпричиняване, е останал ищецът М. В. Д., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с въззивна жалба от 15.03.2021 г. при твърденията, че в обжалваната част решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като погрешно съдът е приел съпричиняване от страна на ищеца-пострадал в размер на 50%. В жалбата се излагат подробни съображения във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и във връзка с твърдението на ищеца за недопустимост на произнасянето на първоинстанционния съд по приетото съпричиняване. Искането към въззивната инстанция е да обезсили, евентуално отмени решението и уважи иска по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди в предявения размер, като претендира и сторените разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението, в ЧАСТТА, в която исковете за имуществени и неимуществени вреди при квалификацията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са уважени, е останал ответникът „БДЖ-П.П.“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в разрез с действителната фактическа обстановка, като в жалбата са изложени подробни съображения за това. Въззивникът-ответник се позовава на разпоредбата на чл. 75 от Закона за железопътния транспорт, регламентираща грешка или поведение на пътник, които не отговарят на обичайните поведения на пътниците, като в тази връзка твърди, че ответникът няма никакъв принос за настъпване на инцидента, а последният се е случил по изключителната вина на ищеца, поради което счита, че изобщо не следва да отговаря за настъпилите от него последици. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в уважителните му части и да отхвърли изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди по чл. 49 2 вр. чл. 45 от ЗЗД, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу подадената от „БДЖ-П.П.“ ЕООД въззивна жалба е постъпил писмен отговор от 25.05.2021 г. от ищеца, чрез пълномощника му адв. С. от 25.05.2021 г., с който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Третото лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *******, не изразява становище по жалбите.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.

Пред първоинстанционния съд са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава, които настоящият съдебен състав намира за обективни, пълни и компетентно изготвени, съобразени напълно с всички събрани по делото доказателства, от които се установява следното: На 17.10.2018 г. влак № 50232 се движел по маршрут гара Дупница - гара София, теглен от електрически локомотив серия № 61- 008, като съгласно разшифровката на скоростомерната лента на електрически локомотив в 19.08 ч. влакът е спрял в гара Горна баня и след престой от една минута потегля в 19.09 ч. Съгласно изискванията на правилниците и инструкциите в железопътния транспорт, при потегляне на пътнически влак от гара се изпълняват определени процедури, изискващи при подаден чрез 3 светофор сигнал за изход от гарата, кондукторите да се убедят, че няма слизащи или качващи се пътници и че вратите на вагоните са затворени. След това подават сигнал към началника на влака, а той - на дежурния „ръководител движение” в гарата. При получаване на този сигнал, указващ готовност за заминаване, дежурният „ръководител движение” подава сигнал за потегляне към локомотивния машинист и той има право да потегли. При изпращането на процесния влак дежурният „ръководител движение” в гара Горна баня се е намирал от страната на приемното здание и неговият сигнал за тръгване е приет от помощник локомотивния машинист. Уточнява се, че пултът за управление на машиниста се намира от дясната страна по посока на движението, което е дало основание на вещото лице да заключи с висока степен на вероятност, че помощник-машинистът е възприел сигнала за потегляне, гледайки през прозореца на лявата страна на локомотива, след което е подал сигнала на машиниста, при което вероятно са минали няколко секунди до реалното потегляне на влака. Вещото лице е посочило подробно каква е процедурата преди потегляне на влака като се е позовал на приложимите разпоредби – т.3 на чл. 397 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, чл. 22, т. 4 от Инструкция за влаковия кондуктор и чл. 17 от Инструкция за началник на пътнически влак.

Техническите характеристики на посочената серия пътнически вагони включват врата с две крила, на които са монтирани ръкохватки за отваряне, като на всяка ръкохватка има табела със следния надпис: „Не отваряй преди влакът да е спрял.” При потегляне на влака и достигане на скорост от 5 км/ч механизмът на вратата автоматично я затваря, след което при достигане на 40 км/ч вратата се блокира и не е възможно да се отвори само с ръкохватката за аварийно отваряне, разположена над вратите. Вагонът е без купета, като придвижването на пътниците от местата за сядане до преддверието се извършва по пътека между седалките. При скорост по-ниска от 40 км/ч вратата може да бъде отворена отвътре чрез червената ръкохватка.

С оглед показанията на св. Ж., вещото лице е посочило, че са възможни два варианта на настъпване на механизма на произшествието:

Първият възможен вариант е в хипотезата, при която св. Ж., следвана от ищеца М. Д., предприемат придвижване от мястото си към врата за слизане в пътническия вагон малко преди влакът да спре на гара Горна баня.

Направено е уточнение, че поради багажа от 5 чанти, които са носили двамата, придвижването не е особено бързо. Последвал е опит за отваряне на вратата на вагона, като св. Ж. не е успяла да отвори веднага, след което е помолила ищеца да потърси помощ и след това страничен човек им отваря вратата. Поради това, че няма яснота кога двамата са предприели придвижването към вратата и като се вземе предвид, че престоят в гарата е бил само 1 минута, вещото лице е направило предположение, че при този вариант е напълно възможно вратата да е отворена в момента на подаване на сигнала и потеглянето на влака. Посочва, че при скорост, която е по-ниска от 40 км/ч вратата се отваря с ръкохватка. При посочения вариант е възможно влакът да не е достигнал скорост от 5 км/ч. След отварянето на вратата св. Ж.

4 и ищецът слизат на перона, при което падат. Уточнява се, че при този вариант е възможно кондукторът, а след това и началник-влакът да са подали сигнал за готовност на дежурния „ръководител движение” в гарата, а той да е сигнализирал на локомотивния машинист и той да е потеглил. Според този вариант, е възможно в момента на потеглянето вратата да се отваря и да последва слизането на двамата пътници, както и е възможно кондукторът, началникът на влака и дежурният ръководител да не са забелязали отварящата се врата.

Вторият възможен вариант, даден от вещото лице, е в хипотезата, при която св. Ж. и ищецът предприемат движение към вратата на вагона, след като влакът е спрял в гарата. В този случай времето за престой от 1 минута е крайно недостатъчно за придвижване с 5 чанти до вратата по пътеката между седалките, както и за безуспешен опит за отваряне на вратата, търсене на помощ и отваряне от страничен човек. Поради което, вещото лице посочва, че вероятно влакът вече е потеглил, когато вратата е отворена и е предприето слизане с последващо падане. Възможно е също, според вещото лице, неуспешният опит за отваряне да се дължи на необходимата по-голяма сила при достигане на скорост от 5 км/ч.

Локомотивната бригада, състояща се от машинист и помощник-машинист, няма видимост към вратите на вагоните, като машинистите следят за това дали има слизащи или качващи се пътници и за сигналите от сигнализацията и тези на дежурния „ръководител движение”. Те потеглят при неговия сигнал. Съгласно показанията на свидетелката Ж., други слизащи пътници не е имало. Локомотивните машинисти не са забелязали сигналът за спиране подаден към тях, но инцидентът вече е бил станал. Според заключението, локомотивната бригада, обслужвала процесния влак не е имала възможност за предотвратяване на настъпилия инцидент. Локомотивните машинисти потеглят от гарата при разрешаващ изходен сигнал от дежурния ръководител. Техните действия не са предпоставка за настъпване на инцидента. Вещото лице посочва още, че в показанията на св. Ж. няма информация по отношение спазването на графика за движение на влаковете, а по отношение на процедурите за слизане и качване на пътниците, както тя твърди в показанията си: „Тръгнах да слизам и бях на последната стълба, влака тръгна и аз паднах“, индиректно сочи, че влакът е тръгнал при отворена врата.