Решение № 9943 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9943 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110155253 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********, срещу ответника **************************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лв. /51,13 евро/, частично от общо 483,22 лв. / 247,07 евро/, представляваща дължим остатък регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2025 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 30,97 лв. / 15,83 евро/, частично от общо 149,63 лв. / 76,50 евро/ , представляваща мораторна лихва за периода от датата на изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 17.08.2023 г., до 14.12.2025 г.

Ищецът **************************, ЕИК *********, твърди, че на 26.05.2023 г. в с. ******** водачът на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, навлиза в кръстовището на ул. **********, без да се съобрази с преминаващия в този момент лек автомобил „*******“, с рег. № *******, в резултат на което му нанася материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 26.05.2023 г., подписан от участниците в него. Към датата на ПТП за увреденото МПС при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско “, обективирана в Застрахователна полица № ****************, а отговорността на водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на МПС „*******“, с рег.

№ *******, при ищеца е била заведена Щета № *********, като било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1626,34 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от 1641,34 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като същата е била удовлетворена частично за сумата от 1158,12 лв. Твърди се, че е останал незаплатен остатък в размер на 483,22 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Д. К., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че вземането за регресно обезщетение е погасено извънсъдебно чрез извършено плащане в размер на 1158,12 лв. Заявява, че така заплатената сума съответства на средните пазарни стойности на действително настъпилите материални щети.

Твърди, че увреденият вследствие процесното ПТП автомобил е бил извън гаранционен срок към датата на инцидента. Оспорва като недължима и претендираната мораторна лихва върху главницата. Моли за отхвърляне на исквовете. Претендира присъждане на разноски по делото.

В хода на производството с молба от 22.04.2026 г., ищецът прави искане за изменение размера на претенциите си чрез увеличаване на размера до целия размер на вземанията, което е допуснато от съда с определение от 28.04.2026 г.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице / автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинноследствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС „*****“, с рег. № *******, за които обстоятелства му е указано, че не се сочат доказателства. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства, а именно:

На 26.05.2023 г. в с. ******** водачът на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, навлиза в кръстовището на ул. **********, без да се съобрази с преминаващия в този момент лек автомобил „*******“, с рег. № *******, в резултат на което му нанася материални вреди. Наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № ****************, за лек автомобил „*******“, с рег. № *******, при ищцовото дружество. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1626,34 лв. в полза на правоимащото лице по Щета № *********, в полза на собственика на увреденото МПС. Наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „*****“, с рег.

№ *******, при ответното дружество. Ищецът е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като последният удовлетворил частично, заплащайки сумата от 1158,12 лв.

Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че към датата на застрахователното събитие – 26.05.2023 г., процесният автомобил, марка е бил в експлоатация – 3 години, 9 месеца и 3 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 23.08.2019 г. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, изчислена на 2 база пазарни цени съгласно предоставена фактура издадена от официален представител към датата на ПТП е 1626,34 лева. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1187,39 лв. Съдебната експертиза е изготвена в рамките на професионалните знания на вещото лице, приета е по делото като неоспорена от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което при преценката им по чл. 202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.

Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Съдебната практика приема, че стойността на застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години, а в някои хипотези - не повече от 5 или 7 години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. По делото се установява от писмо от *********************** от 21.04.2026 г., че автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП. Ето защо, настоящият състав приема, че доклокото автомобилът е бил пуснат в експлотация 3 години, 9, месеца и 3 дни преди датата на ПТП, както и че е бил в гаранция към датата на ПТП, то общият размер на регресния дълг възлиза на стойността, на която автомобилът е отремонтиран в официалния фирмен сервиз , т.е. 831,53 евро (1626,34 лв.). Безспорно е между страните, че ответникът е платил сумата от 1158,12 лева. Следователно, налице е неплатено вземане в полза на ищеца е в размер на 239,39 евро ( 468,22 лева), както и 7,67 евро (15 лева) – обичайни разноски, поради което предявеният иск е основателен.

Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е. забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане, от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана за плащане на регресната претенция на ищеца по щета *********, същата е получена от ответника ******************* на 14.07.2023 г. Исковата претенция за лихва касае период от 17.08.2023 г. до 14.12.2025 г., поради което несъмнено в този период, ответникът е бил в забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в претендирания размер. Налага се извода, че искът е основателен в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро, 150 евро – депозит САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А на основание чл.

411, ал.

1

КЗ

**************************,

ЕИК

********* да заплати на

**************************, ЕИК ********* сумата от 247,07 евро (483,22 лв.), представляваща дължим остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил, марка „*******“, с рег. № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие , настъпило на 26.05.2023 г. в с. ******** по Щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2025 г., до окончателното й изплащане, и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 76,50 евро (149,63 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от датата на изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 17.08.2023 г., до 14.12.2025 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК **************************, ЕИК ********* да заплати на **************************, ЕИК ********* сумата в общ размер на 301,13 евро ( триста и едно евро и 13 евроцента)разноски в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4