Решение № 427 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100511665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20045382 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 19419/2021 г.

Софийски районен съд, 69 състав отхвърлил предявения от АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО Д. МЕДИЦИНА „Д. К.**“ ЕООД,

ЕИК *******, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 646.80 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „ Аурис“, рег. № *******, настъпили вследствие на застрахователно събитие, за които е образувана щета № 44011911801063/19.02.2018 г., заедно със законната лихва от 06.04.2021 г. до погасяване на задължението. На основание чл. 78, ал. 3 ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА

ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО Д. МЕДИЦИНА „Д.

1

К.**“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Районният съд неправилно приел, че искът е погасен по давност, като не взел предвид, че по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.), в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, поради което към завеждане на исковата молба в съда на 06.04.2021 г. тригодишният давностен срок по чл.

378, ал. 1 КЗ не бил изтекъл. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ДЗИ - О.З.“ ЕАД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 07.11.2023 г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за неправилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 646.80 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско+“ на МПС – Пълно каско, сключен с полица № 440117191001483 от 17.03.2017 г. относно лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № *******, настъпили 2 вследствие на настъпило на 16.02.2018 г. застрахователно събитие, за което при ответника е образувана щета № 44011911801063/19.02.2018 г.

Ищецът твърди, че застрахователят му заплатил обезщетение само за част от причинените вреди, като с възлагателно писмо от 27.02.2018 г. отказал плащане на обезщетение за една от причинените по собствения на ищеца лек автомобил вреди – увреден рекламен стикер врата задна лява.

Дължимото обезщетение за тази вреда било в размер на 646.80 лв.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 06.04.2021 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с две възражения: Вредата по рекламен стикер не била призната, тъй като стикерът не бил застрахован по издадената полица; в условията на евентуалност е релевирал възражение за погасяване по давност на вземането с изтичане на предвидения в чл. 378, ал. 1 КЗ тригодишен давностен срок. Изрично е заявил, че не оспорва вредите по стикера, че същите са в причинна връзка с ПТП, както и че стойността на ремонта за отстраняване на вредите съответства на претендираната от ищеца сума. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да 3 докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая страните не спорят относно наличието на тези предпоставки, вкл. от въззиваемия не се поддържа възражението стикерът да не бил застрахован, а и видно от представените от ответника по реда на чл. 190 ГПК снимки, направени на 17.03.2017 г. при застраховането на автомобила, същият е бил с рекламен стикер на задна лява врата. С оглед въведените от страните доводи във въззивното производство, спорен е само въпросът погасено ли е по давност вземането на ищеца за застрахователно обезщетение.

Съгласно нормата на чл. 378, ал. 1 КЗ, правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а съгласно ал. 8 на чл. 378, давността по вземането на застрахования спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 , която от двете дати е по-ранна.

В случая процесното застрахователно събитие е настъпило на 16.02.2018 г. Претенцията е предявена на 19.02.2018 г., с което давностният срок по чл. 378, ал. 1 КЗ е спрял да тече - до 27.02.2018 г., когато ищецът не оспорва, че е получил отказа на застрахователя да плати обезщетение за вредата по задна лява врата. От 28.02.2018 г. срокът отново е започнал да тече. Течението му отново е спряно по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.), съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти; По силата на § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците , продължават да текат 4 след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван в ДВ бр. 44/13.05.2020 г., с оглед на което 7дневният срок е изтекъл на 20.05.2020 г. и от 21.05.2020 г. давностният срок по чл. 378, ал. 1 КЗ отново е започнал да тече.

Следователно започналият да тече от 16.02.2018 г. тригодишен давностен срок не е текъл в периода 19.02.2020 г. – 27.02.2020 г. (9 дни) и в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (два месеца и 7 дни). Исковата молба е подадена в съда на 06.04.2021 г., към който момент, предвид спиранията, тригодишният давностен срок по чл. 378, ал. 1 КЗ не е бил изтекъл.

Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за разноските и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, които за първоинстанционното производство са в доказан размер от 355 лв. (50 лв. за държавна такса, 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение и 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение), а за въззивното - в размер на 325 лв., от които 25 лв. - държавна такса, и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 22.09.2023 г. Възнаграждението е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), поради което възражението на въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20045382 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 19419/2021 г. на Софийски районен съд, 69 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на 5 управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО Д. МЕДИЦИНА „Д. К.**“ ЕООД,

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „******* *******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 646.80 л в . - главница, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключен с полица № 440117191001483 от 17.03.2017 г., за вреди по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № *******, причинени вследствие настъпило на 16.02.2018 г. застрахователно събитие, за което при ответника е образувана щета № 44011911801063/19.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 06.04.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО Д. МЕДИЦИНА „Д. К.**“ ЕООД,

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 5 5 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 325 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6