Определение № 213 от 18.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново, 17.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000179 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 ГПК.

Депозирана е въззивна частна жалба от „Галеон – Русе“ ООД против Определение № 227/ 14.07.2023 г. по т.д. № 129/ 2023 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 75/ 05.06.2023 г. в частта за разноските, като неоснователно.

Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен. Поддържа, че производството по чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ няма охранителен характер, защото има за предмет проверка на правилността на акт, постановен от извънсъдебен орган, на когото законът е вменил права и задължения по извършване на административна услуга и разпоредбата на чл.25 ал.4 от Закона не препраща към всички разпоредби на ГПК в т.ч. към чл.530 и сл. ГПК, относими към охранителните производства. Производството не било едностранно, защото на АВ била давана процесуална възможност да заеме становище по жалбата, което съответствало на характеристиките на състезателно производство. Счита, че при въведен с нормата на ал.6 на чл.25 от Закона ефективен ред за претендиране на разноски при основателност на жалбата срещу акта на длъжностното лице, не следва да търпи тежестта на тези разноски и приемането на обратното нарушава конституционните му права, тъй като и по реда на ЗОДОВ претенциите за разноски от АВ се приемат за недопустими поради уредения специален ред за присъждането им.

Сочи, че е запознат с практиката на ВКС и ВТАС, която отказва да присъжда разноски по този вид дела, и не е съгласен с нея. Позовава се на редица решения на ЕС за правата на човека, задължаващи Държавата да осигури правна възможност на всеки правен субект да защити своите законни интереси. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да му присъди направените разноски, както и разноски за производството пред ВТАС. В случай, че съдът не уважи жалбата му, моли да се произнесе налице ли е нарушение на ЕКПЧ и какъв е редът за защита на признатото от националното законодателство право на разноски.

1

Агенция по вписванията е заела становище за неоснователност на жалбата, като се аргументира с константната практика на ВКС по повдигнатия въпрос.

Постъпило е допълнително становище на жалбоподателя, в което са доразвити съображенията му. Излага, че Агенция по вписванията заема противоположни позиции по въпроса за дължимост на разноски в съдебното производство по чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ в зависимост от изхода на делото – когато такива са присъдени в нейна полза счита съдебния акт за правилен, а когато са присъдени в полза на молителя – за неправилен. Поддържа, че отказът да се присъждат разноски както по реда на чл.25 ал.6 от Закона, така и по ЗОДОВ води до чувство на безнаказаност на длъжностните лица при АВ, които в конкретния казус били постановили отказ по подаденото от него заявление без никакви мотиви.

Апелативният съд намира, че частната жалба е процесуално недопустимо.

Становището, застъпено от жалбоподателя, че производството по обжалване на актовете на длъжностните лица при Агенция по вписванията, не е охранително, а има характеристиките на състезателно производство, е неоснователно. Независимо от противоречивата практика по въпроса за дължимост на разноски в това производство, съдилищата безпротиворечиво приемат, че се касае до охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. Регистърното производство се развива едностранно по инициатива на съответния търговец или ЮЛНЦ чрез подадено заявление, като уважаването му поражда изгодни за него последици без да накърнява чужда правна сфера. Едностранният характер се запазва и в съдебното производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по разглеждане законосъобразността на отказа на длъжностното лице да извърши поисканото правно съдействие, в което единствената страна остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа. Едностранният характер не се променя и в зависимост от изхода на производството пред ОС – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата.

Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. Агенцията няма качеството на страна, а е държавен орган на изпълнителната власт, комуто по силата на закона е възложено да осъществява юрисдикционна дейност по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Обстоятелството, че с нормата на чл.25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е дадена възможност тя да извършва процесуални действия по подаване на отговор по жалбата и представяне на доказателства, предвидено е да й бъде връчен препис от решението на съда, не налага извод, че производството придобива състезателен характер. Между заявителя и Агенцията не съществува спорно правоотношение, тъй като не последната не разполага с противопоставими на заявителя насрещни права.

Когато подадена пред ОС жалба срещу отказ за вписване е уважена, като е постановено исканото вписване да бъде извършено, решението на окръжния съд не подлежи на обжалване пред горната инстанция, тъй като е постигнат целеният от заявителя резултат. Позитивните за молителите решения, постановени в охранителни производства, не подлежат на обжалване по общите правила на ГПК – чл.537 ал.1 ГПК, защото интересът на молителя е удовлетворен. Съгласно нормата на чл.248 ал.3 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението и след като последното не подлежи на обжалване, това се отнася и до акта, постановен в производството по чл.248 ал.1 ГПК. Поради изложеното подадената частна жалба като насочена против неподлежащ на обжалване акт се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната частна жалба на „Галеон – Русе“ ООД против Определение № 227/ 14.07.2023 г. по т.д. № 129/ 2023 г. по описа на ОС – Русе, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. №179/2023 г. по описа на ВТАС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3