Решение № 248 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. **, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110137852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. В. А. срещу И. М. А., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването на собствената му идеална част от недвижим имот.

Ищецът твърди, че с ответницата живели на съпружески начала повече от 10 години в съсобствения им имот, представляващ ***, с идентификатор ***, област ** (столица), община ***, гр. **, район **, ул. „***“ № ******, със застроена площ по документ 72.95 кв. м., състоящо се от: две стаи, вестибюл, кухня, баня с тоалетна, гардеробно и черно антрета, заедно с *** с площ 7,30 кв. м., заедно с таванско помещение ** площ 10,30 кв. м., заедно с 3.281/100 идеални части от общите части на сградата. Придобили го през 2012 г. с Нотариален акт № 189, том VI, per. № 22028, дело № 1032 от 2012 г., вписан в Службата по вписвания – гр. **, с вх. per. № 47722 от 26.10.2012 г., под акт № 197, том СХ, дело № 22929. Сочи, че те били родители на две малолетни момичета – ******** Поддържа, че ответницата, заедно с двете деца, продължила да живее в процесния имот след раздялата им с ищеца. С решение от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 32131/2023 г., упражняването на родителските права било предоставено на майката (ответникът), а бащата (ищецът) изплащал по 450 1 лв. издръжка за всяко от двете деца. Ищецът твърди, че повече от две години бил лишен от право да ползва собствения си имот и към настоящия момент продължавал да изплаща банковия ипотечен кредит, с който имотът бил закупен. Във връзка с това, през 2024 г. чрез ЧСИ ************* отправил покана до ответницата на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за изплащане на обезщетение за ползването на собствената му идеална част от гореописания имот в размер на 900 лева. Подчертава, че тази сума не се отнасяла до жилищната площ, ползвана от ненавършилите им пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК. Твърди, че получил отговор на поканата, съгласно който ответницата не считала за дължими така претендираната сума. Ищецът моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати обезщетение за минало време за ползването на собствената му идеална част от съсобствения им недвижим имот в общ размер от 9000 лева, считано от датата на получаване на поканата от ответницата – 05.03.2024 г., до предявяването на настоящата искова молба, ведно с мораторната лихва за забава, възлизащи на сумата от общо 704,80 лева, начислена за периода от 01.04.2024 г. 31.05.2025 г. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал такъв, с който оспорва така предявените искове като неоснователни. Потвърждава, че страните съвместно придобили процесния недвижим имот, но оспорва изцяло твърдението на ищеца, че последният бил лишен от право да ползва съсобствения им имот. Ответникът твърди, че по никакъв начин не възпрепятствал ползването на имота от ищеца, като през целия период на фактическата им раздяла той имал достъп до имота и упражнявал правото си на ползване. Ответникът сочи, че ищецът притежавал ключ от апартамента, който никога не бил предавал. Поддържа се, че в отговора на поканата, изпратена от ищеца, ответницата заявила, че не пречи на ползването на имота и предложила доброволно прекратяване на съсобствеността върху имота. Ответникът отбелязва, че ищецът доброволно напуснал апартамента през м. юли 2023 г., но многократно осъществял достъп до имота и до избеното му помещение, внасял и изнасял вещи от там. С отговора на исковата молба е отправена покана до ищеца да му предоставен отново ключ от имота, с цел гарантиран и безпрепятствен достъп, макар – съгласно твърденията на ответницата, ищецът да разполагал с такъв ключ. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, тъй като претендираното от ищеца било прекомерно.

С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за прихващане, което не е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото и не се нуждае от доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот – ***, с *** ***, находящ се в гр. **, район **, ул. „***“ № ******, е съсобствен между страните по делото при квоти за всеки от по 1/2 идеална част, както и че те имат две малолетни деца, които живеят в процесния имот заедно с ответницата като лице, на което са предоставени по съдебен ред родителските права.

По молба, подадена на 18.05.2023 г. от И. А. за защита от упражнявано спрямо нея домашно насилие от страна на С. А., е образувано гр. д. № 26779/2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав. С постановеното по делото Решение № 13077/02.07.2024 г. молбата за издаване на заповед за съдебна защита е отхвърлена като неоснователна.

Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 7178/27.12.2024 г. по възз. гр. д. № 11982/2024 г. на СГС, I-ви възз. бр. състав.

С решение от 24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 32131/2023 г. по описа на СРС, 139-ти състав, е утвърдено постигнато между страните по делото споразумение, по силата на което упражняването на родителските права спрямо общите им две деца е предоставено на майката И. А., при която е определено и тяхното местоживеене, като е определен общ и специален режим за виждане на децата от бащата С. А..

Представена е електронна кореспонденция между страните, проведена в периода от 08.06.2023 г. до 26.07.2023 г., съгласно която ищецът не е обитавал процесния имот в посочения период, като е уговаряно предстоящото изнасяне на вещите му от имота.

С покана с вх. № 16535/29.02.2024 г., изпратена чрез ЧСИ *************, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на притежаваната от него идеална част от съсобствения между страните имот в размер на 900 лв., считано от датата на получаване на поканата. Поканата е връчена на ответницата на 05.03.2024 г. С отговор на покана с вх. № 10889/13.03.2024 г., изпратен чрез ЧСИ **** ответницата е оспорила наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС и е изразила желание за предприемане на действия по прекратяване на съсобствеността между страните по извънсъдебен ред. Отговорът на поканата е връчен на ищеца на 14.03.2025 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно изготвена, се установява, че средната пазарна наемна цена за 1/3 идеални част от процесния имот за периода от 05.03.2024 г. до 25.06.2025 г. възлиза на сумата от 6058,33 лв.

Свидетелят *** И.ов **** твърди, че ищецът и ответникът не били във фактическо съжителство от две години и половина, като свидетелят помогнал на 3 ищеца да ремонтира жилище, което последният наел, след като напуснал процесния имот. Пред свидетеля ищецът споделял, че нямал желание да напуска имота. *** **** заявява, че не е ставал свидетел на ситуация, в която ответницата да е възпрепятствала достъпа на ищеца до имота.

Свидетелят *** И.ова твърди, че първоначално ответницата напуснала процесния имот в средата на 2023 г. и живяла под наем заедно с общите между страните деца, но впоследствие се върнал в жилището, когато ищецът доброволно го напуснал. През есента на 2024 г. по време на свое гостуване на ответницата *** И.ова станала очевидец как ищецът влязъл безпрепятствено в процесното жилище. От разговори с ответницата свидетелката научила и за други случаи, в които ищецът осъществявал достъп до апартамента, включително и когато ответницата бил извън населеното място. Споделя още, че ищецът имал достъп до мазето и тавана на процесния имот, както и че същият изнасял различни вещи от жилището, които впоследствие трябвало да бъдат закупувани отново от ответницата, което се случвало включително и в присъствието на свидетелката. Свидетелката заявява, че е посъветвала ответницата да смени бравата на жилището, за да ограничи достъпа на ищеца, но последната е отказала предвид съсобствеността между двамата.

Така депозираните свидетелски показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал.

От правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9000,00 лева за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот – ***, с идентификатор ***, находящ се в гр. **, район **, ул. „***“ № ******, в периода от 05.03.2024 г. до 25.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 704,80 лева, начислена върху главницата за периода от 01.04.2024 г. 31.05.2025 г.

По иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника на съсобственост върху процесния имот през исковия период при посочените квоти, отправянето до ответника на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота и датата на получаване на поканата, обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал имота, размера на претендираното обезщетение, всички факти и обстоятелства, на които основава своите твърдения. По иска по чл. 86 ЗЗД следва да докаже наличието на изискуемо вземане, датата, на която ответникът е изпаднал в забава, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите твърдения. В тежест на ответника е да докаже обстоятелството, че е предоставил възможност на ищеца да ползва имота, 4 както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Чрез иска по чл. 31, ал. 2 ЗС се цели компенсиране на вредите, претърпени от съсобственик, който не упражнява фактическа власт върху съсобствения имот.

Материалноправните предпоставки за уважаване на тази претенция включват доказване на съсобствеността, установяване на отправена покана до ползващия имота съсобственик и определяне размера на дължимото обезщетение. В разглеждания случай страните не оспорват, че между тях съществува съсобственост, което се доказва и от представения по делото Нотариален акт от 26.10.2012 г. за покупкопродажба № 189, том VI, рег. № 22028, дело № 1032 от 2012 г. Съдът приема за доказано и изпълнението на изискването за отправяне на покана от неползващия съсобственик, тъй като по делото е представена такава, с която ищецът е поискал от ответницата заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата му се част от съсобствения им имот. От същата е видно, че поканата е връчена на ответницата на 05.03.2024 г., поради което от тази дата възниква правото на ищеца да претендира обезщетение. Съдът приема за установено още, че през исковия период процесното жилище е обитавано от ответницата и двете непълнолетни деца на страните, като ищецът не живее там. Това обстоятелство се установява както от изявленията на ответната страна, която не отрича, че живее на адреса, на който се намира съсобственият имот, заедно с общите на ищеца и ответника деца, така и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Не се установи обаче в хода на производството, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството ищецът да е бил лишен от възможността да ползва процесния имот през исковия период. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: