Решение № 66 от 05.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Казанлък, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510102817 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за вземане, произтичащо обявено за незаконно уволнение и обезщетение за оставане без работа, с правно основание - чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано от Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: **** против Основно училище „П.Б.“, ЕИК ***, ***, представлявано от Директора Д.Г..

Ищцата сочи, че работила по трудово правоотношение в ответното училище - ОУ „П.Б.“, с адрес: ***, ЕИК ***, на основание на сключен трудов договор на длъжност „Завеждащ административна служба“. На 07.07.2020 г. от страна на работодателя й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На 08.07.2020 г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника за длъжността „Завеждащ административна служба, поради съкращаване на щата, считано от 08.07.2020 г.

Сочи, че в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ в срок - на 31.08.2020 г. подала искова молба до Районен съд Казанлък с искане за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната му, както и на основание на чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ да бъде възстановена на заеманата длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ в с. О.. Било образувано гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC Казанлък.

С Решение № 505/18.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC Казанлък, влязло в законна сила на 02.12.2020 г., били уважени исковете й, като било признато за незаконно и отменено уволнението й от ОУ 1

„П.Б.“ с. О., извършено със Заповед № 159/07.07.2020 г. на Директора, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ с.

О.. На 28.12.2020 г. била възстановена на работа.

Твърди, че за периода от уволнението й до възстановяването й на работа не е работила по друго трудово правоотношение.

Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ задължително трябвало да са налице следните три предпоставки: уволнението на работника да е признато за незаконно, да е налице вреда - пропуснато брутно трудово възнаграждение на работника за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В настоящия случай били налице и трите задължителни предпоставки за уважаване на предявените искове. Предявява настоящият иск в срока по чл. 358. ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ.

Това пораждало правния й интерес от настоящия иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение от работодателя в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение за периода от 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. в размер на 6471.60 лв..

Моли съда да постанови решение, с което:

-Да осъди ответника ОУ „П.Б.“ ***, ЕИК ***, да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа след уволнението на 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. както следва: за м. юли 2020 г. от 08.07.-31.07. - 939.42 лв.; за м. август 2020 г. -1095.99 лв.; за м. септември 2020 г. - 1148.20 лв.; за м. октомври 2020 г. - 1148.20 лв. за м. ноември 2020 г. - 1095.99 лв.; за м. декември 2020 г. - 1043.80 лв. или общо сума в размер на 6471.60лв. (шест хиляди четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане;

Да осъди ответника ОУ „П.Б.“ ***, ЕИК ***, да й заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е получен писмен отговор от процесуалния представител на ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.

Оспорва предявените искове за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.

2 като неоснователни и поради погасяването им по давност, като прави възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите на ищцата за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за посочения период от време.

Не оспорва твърдението на ищцата, че със заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна служба" в ответното училище било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата и че това уволнение било признато за незаконно и отменено като такова с влязло в сила на 02.12.2020г.

Решение № 505 от 18.11.2020г. на Казанлъшки районен съд по гр.д.

№20205510102007 по описа на съда за 2020г.

Не оспорва твърдението на ищцата, че за периода от прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.07.2020г. до възстановяването й на работа на 28.12.2020г. не е работила по друго трудово правоотношение.

Сочи, че на 08.07.2020г. на ищцата била връчена заповед Заповед №159 от 07.07.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 08.07.2020г. На 28.12.2020г. ищцата била възстановена на работа в ответното училище. Периодът, през който ищцата имала право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при оставане без работа поради признатото за незаконно уволнение, бил от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. Претенциите на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ били предявени на 29.11.2023г. пред Районен съд Казанлък с исковата молба.

Сочи, че съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове, извън посочените в т.1 и 2 от същата разпоредба, се погасявали в 3 - годишен срок, а съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започвали да текат за другите искове, извън посочените в т.1, от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смятала за настъпила в деня, в който по вземането трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, като вземането по чл.225, ал.1 КТ било изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало бил денят на уволнението. Предвид посочените разпоредби давностният срок за вземане за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ започвал да тече от деня на уволнението, тъй като началният момент на това вземане било връчване заповедта за уволнението, след този момент, съгласно чл.335 КТ, трудовото правоотношение се прекратявало и трудовият договор преставал да действа и да обвързва двете страни - работодател и работник или служител. От този момент започвали да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето, през което работникът или служителят останал без работа поради уволнението и т.н., както и започвал да тече и давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Доколкото правото на обезщетение се отнасяло до всеки отделен период от време в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок от момента на уволнението, същото се отнасяло и за давностния срок - той започвал да тече за всяка изтекла част от предвидения за обезщетяване период 3 от време от момента на изтичането му.

Сочи, че при съобразяване датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата - 08.07.2020г., предвиденият в закона тригодишен срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, за последното от всяко от отделните вземания за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ изтичал на 08.01.2024г., а исковата молба била подадена в съда на 29.11.2023г. Поради това претенцията на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. била погасена по давност. Непогасена по давност се явявала претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.

Оспорва предявените искове и по размер предвид разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ и изплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение през м.юни 2020г. - основно трудово възнаграждение и допълнително такова с постоянен характер. Видно от приложения към исковата молба фиш за начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор - м.06.2020г., през който са отработени всички работни дни в месеца, брутното трудово възнаграждение било в размер на 968.44лв. - 781лв. основно трудово възнаграждение и 187.44лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което било с постоянен характер. Останалите начисления към работната заплата по фиша за м.юни 2020г. не били допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Поради това базата за изчисляване на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ била много по-малка от претендирания от ищцата размер на обезщетение.

Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед №159/07.07.2020г. й били изплатени следните обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ:

1.

По чл.220, ал.1 от КТ - изплатено на 07.08.2020г. обезщетение за неспазено предизвестие в чист размер 1743.19лв. Преводът на посочената сума по банковата сметка на ищцата бил извършен след удръжка на ДОД в размер на 193.69лв. от начисления по фиша за м.юли 2020г. брутен размер на обезщетението 1936.88лв.

2.

По чл.222, ал.1 от КТ - за оставане без работа за срок от 2 месеца, съгл. КТД в отрасъл „Образование", били изплатени обезщетения в размер на:

652.95лв. на 07.08.2020г.- чист размер; 792.00лв. на 09.09.2020г.-чист размер;

176.69лв. на 09.10.2020г. - чист размер. Преводите по банковата сметка на ищцата на посочените суми били извършени след приспадане на дължимите от ищцата вноски към пенсионните фондове от начислените суми като обезщетение по фишове за съответните месеци.

Общият размер на изплатените от ответното училище на ищцата суми като обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ възлизал на 3364.83лв.

4

Предвид признаването на уволнението на ищцата със заповед №159 от 07.07.2020г. за незаконно и неговата отмяна като такова, основанието за изплащане на горепосочените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ било отпаднало, същите подлежали на връщане и били изискуеми.

Претендираните от ищцата вземания по чл.225, ал.1 от КТ и изплатените й обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ произтичали от едно и също правоотношение и били еднородни, поради което, при условията на евентуалност, от името на ответника прави възражение за прихващане на дължимите на ищцата обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ със сумата от 1743.19лв. - изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ- чист размер и със сумата от 1621.64лв.- изплатени обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ - чист размер.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ищцата Р. Т. К. е работила по трудово правоотношение с ответника Основно училище „П.Б.“ с.

О., ЕИК ***, на длъжността „Завеждащ административна служба“ за периода от 31.07.2012 г. до 08.07.2020 г.

Със заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна служба" било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата.

С Решение № 505 от 18.11.2020г., постановено по гр.д. №2007/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък уволнението на ищцата е признато за незаконно и е отменено. Решението е влязло в законна сила на 02.12.2020 г.

Страните не спорят относно обстоятелствата, че на 28.12.2020 г. ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Не се спори също и че през периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. ищцата не е работила по трудово правоотношение.

Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото извлечение от Трудова книжка №26 и Трудова книжка № 670 на Р. Т. К..