Решение № 65 от 02.08.2022, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 193/2022
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 02.08.2022
- В сила
- 16.11.2022
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Царево, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200193 по описа за 2022 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Кесар Груп 2“ ЕООД, ЕИК 204754035, срещу наказателно постановление № 02-2200016 от 23.03.2022 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Кесар Груп 2“ ЕООД, ЕИК 204754035, за нарушение на 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателя изпраща представител. Поддържа жалбата, като моли за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше 1 актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 09.12.2021 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция по труда, посетили строителен обект в гр. Ахтопол, обл.
Бургаска, като при извършената проверка приели, че обектът се стопанисва и СМР се извършват от жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка на самия строителен обект, за спазване изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. При тази проверка се установило, че не е било обезопасено стълбището от първи до втори етаж на къща № 1.
Като приел, че жалбоподателя е допуснал констатираното нарушение, актосъставителя издал срещу него, акт за установяване на административно нарушение, където описал нарушението ясно, подробно и изчерпателно.
Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия представител.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин, квалифицирано е по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и на осн. чл. 414, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
2
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: На първо място, в АУАН и в атакуваното НП, неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението. Видно от представената по делото строителна документация, всяка от къщите в комплекса, представлява самостоятелен обект, с отделен идентификатор и посочването като място на нарушението „къща № 1“ е неправилно- не става изобщо ясно, коя точно от 20-те къщи, АНО прима, да е къща № 1, след като нито в АУАН, нито в атакуваното НП е посочен идентификатора на обекта.
На следващо място, видно от представения по делото Договор за СМР от 30.11.2021 год. Сключен между жалбоподателя и „Талас“ ЕООД, санкционираното дружество е възложило строителните дейности на подизпълнител. Отделно от това, видно от представеното Споразумение от 30.11.2021 год. подписано между жалбоподателя и подизпълнителя, същия се е задължил да отговаря за работниците и безопасността на труда, обезопасяване на работните места и др. При това положение, остава неясно защо е санкционирано дружеството жалбоподател, след като няма никакви категорични доказателства, именно то да е осъществявало СМР, респ. да е носител на задълженията по Наредба № 2 от 22.03.2004 год. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Нещо повече- от цитираните по горе доказателства става ясно, че съвсем друго дружество, а именно „Талас“ ЕООД, като подизпълнител и реално извършващо СМР, следва за отговаря за изискванията по 3 задълженията по Наредба № 2 от 22.03.2004 год. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Отделно от това, дори и в представения по делото Списък на работниците от 09.12.2021 год. не е изрично посочено, установените на строителния обект лица, за кое дружество работят, от което да се направи някакъв извод, кое точно дружество извършва СМР и е допуснало констатираното нарушение.
По тия съображения, НП се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-2200016 от 23.03.2022 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Кесар Груп 2“ ЕООД, ЕИК 204754035, за нарушение на чл. 38, ал. 1, вр. чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Инспекция по труда“ да заплатят на „Кесар Груп 2“ ЕООД, ЕИК 204754035, сумата в размер на 300,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4