Решение № 2176 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241110144522 по описа за 2024 година

Ищецът Н. В. К. предявява срещу ответника ***“ кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1) за признаване за незаконно на наложеното наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител 1 - 4 клас“, код по НКПД: *** при ответника – правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ;

3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на 3 841.75 лева за периода от 21 юни 2024 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 25 юли 2024 г. (датата на депозиране на настоящата искова молба), ведно със законната лихва върху тази сума от 1 август 2024г. до фактическото изплащане на сумата, при условие, че през времето, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на начало на устните състезания ищецът е останал все още без работа поради незаконното уволнение, претендира и оставащия размер на дължимото му обезщетение съобразно оставащия срок до изтичането на 6-те месеца от прекратяването на трудовото правоотношение, а именно - сумата за всички 6 месеца в общ размер от 17 519.16 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1 август 2024г. до фактическото изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 11 септември 2012 г. ищецът и ответникът сключват трудов договор № 583/11.09.2012 г. По силата 1 на горепосочения трудов договор Ищецът е назначен при Ответника на длъжност „Старши възпитател“, код по НКПД 23596009. На 05.02.2018 г. е сключен процесния Трудов договор № 16/05.02.2018 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД:

***. На 01.01.2024 г. е сключено допълнително споразумение № 179/29.04.2024 г., с което е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 079 лева. На 20 юни 2024 г. ответникът издал Заповед № 406/20.06.2024г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е прочетена в устна форма на ищеца на 20 юни 2024 г. и официално е връчена на 20 юли 2024г. Излага доводи, че към датата на издаване на заповедта получавала пенсия в намален размер на основание чл. 69в, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към месец юни 2024 г. имала трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28 дни, от които 30 години, 8 месеца и 28 дни по специалността и била на възраст от 64 години.

Към тази дата ищцата достигнала пенсионната възраст за ранно пенсиониране, но не притежавала изискуемия стаж, за да получи пенсия в пълен размер. Поради тази причина получавала пенсия в намален размер на основание чл. 69в от КСО. Излага съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ответникът не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като ищцата получавала пенсия в намален размер по чл.

69в от КСО и попада сред изключенията, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Съгласно чл. 68 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. Към юни 2024 г. ищцата получавала пенсия в намален размер на основание чл. 69в от КСО при общ трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28 дни, а съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл. 68а и чл. 69в от КСО - когато лицето е упражнило правото си на пенсия, но в процесната Заповед е посочено основание за прекратяване на трудовия договор чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което е незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е отговаряла на изискванията единствено за придобиване на право на т.нар. „ранно пенсиониране“ в хипотезата на чл. 69в от КСО. Предвид изложеното счита за основателни исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т.2 от КТ. Излага съображения, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец май 2024 г. е в размер на 2 919.86 лева при 19 работни дни, съответно 153.67 лева брутно трудово възнаграждение за един отработен ден.

2

Считано от 21 юни 2024 г. до датата на подаване на исковата молба - 25 юли 2024г. са изминали 25 работни дни, поради което дължимото обезщетение на Ищеца до момента възлиза на 153.67 лева, умножено по 25, или сума в размер на 3 841.75 лева. Освен това ищцата не е започнала работа в рамките на шест месеца, считано от 21 юни 2024 г., и ако уволнението бъде признато за незаконосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на 2 919.86 лева, умножено по 6, или сума в размер на 17 519.16 лева.

Относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД излага доводи, че съгласно чл.

228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В настоящия случай обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се заплати най-късно до 31 юли 2024 г., месеца, следващ този, през който е възникнало основанието за прекратяване, поради което претендира законна лихва върху претендираните суми от считано от 1 август 2024 г. до тяхното фактическо заплащане.

Ответникът ***“ в законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е имала безсрочен трудов договор с ответното училище на длъжност „Старши учител“ I-IV клас до 20.06.2024 г., на която дата трудовият договор е прекратен на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ , тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е упражнила това свое право. На ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на договора на същото основание на 20.06.2024 г. На тази дата със Заповед № 406/20.06.2024 г. трудовият договор е прекратен. Както предизвестието, така и заповедта са връчени на ищцата срещу подпис, но поради отказ да ги подпише са връчени пред двама свидетели. Като основание за издаване на заповедта послужило писмо от НОИ-ТП София- град с изх. № 1046-40-1464-1/09.05.2024 г., с което е установено, че Н. К. е ЕГН ********** е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.2020г. Във връзка с прекратяването на договора на ищцата е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5 839,72 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. В уведомлението от НОИ не е записано, че ищцата се е пенсионирала при условията на чл. 69в от КСО, а че е упражнила общо правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не е отбелязано по никакъв начин, че този осигурителен стаж е педагогически. За това работодателят не е издавал заповедта си във връзка с чл. 69в от КСО, а само на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане от евентуално присъденото обезщетение на ищцата по чл. 225, ал.

1 от КТ в размер на 5 839, 72 лева изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на 3 страните, приема за установено следното:

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съобразно наведените от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че ищцата е имала безсрочен трудов договор с ответното училище на длъжност „Старши учител“ I-IV клас до 20.06.2024 г., на която дата трудовият договор е прекратен на основание на чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ , тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е упражнила това свое право. Не е спорно, че на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на договора на същото основание на 20.06.2024 г. На тази дата със Заповед № 406/20.06.2024 г. трудовият договор е прекратен.

Ответникът излага доводи, че основание за издаване на заповедта послужило писмо от НОИ-ТП София- град с изх. № 1046-40-1464-1/09.05.2024 г., с което е установено, че Н. К. с ЕГН ********** е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.2020г. Във връзка с прекратяването на договора на ищцата е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5 839,72 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че към 20.06.2024г. в отговора на НОИ е отразено, че ищцата към 20.06.2024 г. има зачетен осигурителен стаж в размер на 34 години, 02 месеца и 06 дни от III категория труд. В приложения фиш за м. юни 2024 г.е отразен клас 34% , което показва, че са признати 34г. трудов стаж В чл. 18 /т.2/ на ВПРЗ са отразени допълнителни възнаграждения с постоянен характер; 1. за придобит трудов стаж и професионален опит/ в чл. 23 от КТД е определен размер не по-малко от 1 % от основното трудово възнаграждение за една година трудов стаж; Според вещото лице по данни от писмо на НОИ Н. В. К.

ЕГН ********** е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 „в”, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пълен размер 1039,79 лв. към 20.06.2024г. Според вещото лице размерът на дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа, изчислимо на база на последното му брутното трудово възнаграждение за м. май 2024 г., за период от 6 месеца при признато за незаконно уволнение и доказано незапочване на работа на ищеца от 21.06.2024 г. до 21.12.2024 г. е както следва: БРЗ за м. май 2024 г. е 4

2865,86 х 6 месеца = 17 195,16 лв.

От предоставените фишове към делото е видно, че във фиша за м. юни е изплатено със заплатата за м юни 2024 г. обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие в размер на 5839,72 лв. Сумата е включена в платежно нареждане „Превод заплата” - 6611,50 лв., приложено като Приложение № 2 към експертизата. На вещото лице е предоставен фиш за м. септември 2024 г., в който са начислени обезщетения по чл.222 КТ в размер на 32957,39 лв. и обезщетения по чл. 224 от КТ в размер на 9181,72 лв. Същите не са изплатени към датата на изготвяне на експертизата, тъй като се очаква потвърждение от МОН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Не е спорно между страните и от доказателствата се установява наличието на трудово правоотношение, възникнало по силата на договор № 583/11.09.2012 г., с който ищцата е назначена при ответника на длъжност „Старши възпитател“, код по НКПД 23596009. На 05.02.2018 г. е сключен процесния Трудов договор № 16/05.02.2018 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД: ***. На 01.01.2024г. е сключено допълнително споразумение № 179/29.04.2024г., с което е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 079 лева. На 20 юни 2024 г. ответникът издал Заповед № 406/20.06.2024г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.