Определение № 204 от 07.02.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № зз

07.02.2020г.

Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в закрито заседание, на шести февруари през 2020г. в състав:

Председател: МАЯ СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от съдията Стефанова ЧНД № 442 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.243 ал.5 от НПК по жалба на С.А.В. с ЕГН ********** с адрес ***, както и за останалите собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Бургас в местността „Хайлъка" в землището на гр.Бургас- Василка Кръстанова Стоева с ЕГН **********, Янчо Желев Аладжов с ЕГН **********, Добри Желязков Дойчев с ЕГН **********, Атанас Тончев Атанасов с ЕГН ********** и наследниците на К. Д. Т.-Д. И. Т. с

ЕГН **********, Любомир Кънчев Томов с ЕГН ********** и Таня Кънчева Томова с ЕГН ********** против постановлание за прекратяване на наказателно производство №70/2019г по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура-Бургас (Пор.№709/2016 г по описа на Районна прокуратура -Бургас).

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокурора за прекратяване на производството водено за извършено престъпление по чл.323 ал. 1 от НК.

Жалбоподателят счита, че изводите на прокурора са неправилни и незаконосъобразни като моли за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на наблюдаващия прокурор със задължителни указания за приложение на закона.

Жалбата е подадена от надлежна страна, като с оглед датата на уведомяване на страната за прекратяване на производството е депозирана преди изтичане на 7-мо дневния преклузивен срок за обжалване. По изложените съображение жалбата се явава допустима.

В практиката и в теорията са налични разнопосочни виждания за това дали в престъплението по чл.323 ал.1 от НК има пострадал или не (обстоятество обуславящо допустимостта на жалбата). В тази връзка настоящият състав на БРС намира, че самоуправството е насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове, а като негова непряка последица е засягането на лични и собственически права. В тази хипотеза, лицето, чиито права са засегнати се явява пострадал от деянието макар и претърпените вреди в някои случаи да се несъставомерни. Тяхната съставомерност никога не е била условие за това да се признае наличието на „пострадал" и това становище е подкрепено от практиката на ВКС. В Решение 346-11-1 са изложене убедителни аргументи към цитираната теза.

Отделно от изложеното по-горе, и с оглед развитите доводи относно наличето на данни за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК съдът намира, че фигурата на пострадал е налична. Освен това при преценката относно допустимостта на жалбата съдът следва да вземе предвид всички престъпления, за които има данни да са осъществени, а не само тези които е изложил в мотивите си за прекратяване прокурорът. Обратното би довело до незаконосъобразно ограничаване правото на защита на пострадалите лица при некоректна и непълна квалификация на осъщественото деяние. Действително единствено прокурорът е този, който определя рамките на обвинението, но с оглед липсата на повдигнато такова в настоящия случай, съдът не следва да се счита ограничен от това, за какво престъпление е водено досъдебното производство.

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

След като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ангел Стойков В., Василка

Кръстанова Стоева, Добри Желязков Дойчев, Янчо Желев Аладжов, Пенчо Димов Томов и Атанас Тончев Атанасов били член-кооператори в ЗПК „Агроспециалист-14".

На 18.12.1998г. между Областен управител на Бургаска област от една страна в качеството му на продавач и ЗПК „Агроспециалист 14" ЕООД в качеството му на купувач, е бил сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот- изкуствена водна площ в местност „Хайнлъка", с площ 9,00 дка, съставляващ имот №000136 по плана за земеразделяне на гр.Бургас. След придобиване на имота 15.09.2000г. член-кооператорите сключили договор за доброволна делба на недвижими имоти, придобити по реда на чл.27, ал.1 и чл.27, ал.6 от ЗСПЗМ, по силата на който същите си поделили горепосочения имот, като всеки един от тях получил в реален дял - 1,500 дка от този имот. Всеки един от член-кооператорите се сдобил и с констативен нотариален акт въз основа на извършената доброволна делба.

В същото време процесният недвижим имот бил реституиран на наследниците на починалия Д. П. Г. по силата на влязло в законна сила Решение по адм.д. №385/1998г. на БОС, потвърдено с решения на ВАС. В изпълнение на посочените решения, ПК-Бургас издала свои такива с №59 от 28.07.2000г. и № 26/08.06.2001г., с които е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. върху нива, находяща се в землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка", с площ 9 дка, представляваща имот № 000136.

Тъй като Ангел

Стойков В., Василка Кръстанова Стоева, Добри Желязков Дойчев, Янчо Желев Аладжов, Пенчо Димов Томов и Атанас Тончев Атанасов имали актове за собственост и претендирали такава върху посочения имот и наследниците на Д. П.

Г. също претендирали собственост над същия имот, посочените страни започнали да водят граждански дела, в хода на които да установят кой е собственик на спорната недвижима вещ. В тази връзка страните са отнесли правния си спор пред съда и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г. гражданско дело №1066/2003г. на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от наследникът на Д. П. Г.-Ж.

Д. П. ревандикационен иск, тъй като ищецът не е собственик на процесния имот. Горното решение е било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010r. по в.гр.д. №142/20Юг. по описа на БОС. С нарочна молба Ж. Д. П. е заявил, че прави отказ от иска си спрямо ответниците.

С Определение № V-1279/12.08.2010r., постановено по гр.д. №142/20 Юг., БОС е обезсилил Решение № R-1573/09.12.2009г. по гр.д. № 1066/2003г. на БРС, както и Решение №V-85/23.06.20Юг. по в.гр.д.

№142/2010г. по описа на БОС и е прекратил производството по в.гр.д.

№1066/2003г. по описа на БРС. С оглед направения отказ от иск Желязко Димитров П. загубил правото си занапред да предяви нов такъв иск срещу ответниците.

На 02.06.2014г., с протокол №26Б/02.06.2014г., издаден от длъжностно лице на ОС"Земеделие"-гр.Бургас, наследниците на Д. Г. били въведени във владение на процесния имот. Въводът бил извършен в изпълнение на влязлото в сила Решение №26/0806.2001г. на бившата Поземлена комисия -Бургас, с което е възстановено правото на собственост на горепосочените лица.

Легитимирайки се с посочения протокол за въвод на 25.06.2014г. свидетелят Н. И. и свидетелят Д. С. влезли в имота, находящ се в землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка", с площ 9 дка, представляваща имот № 000136 и започнали да разчистват същия с багер, като заравнявали терена и изкоренявали дървета. Тогава в имота се намирал и свидетелят Т. С. П., който осъществявал охрана на обекта, като бил нает от свидетеля Д.Дойчев и свидетеля Ст.В.. Същият веднага се обадил на свидетеля Д.Дойчев и съобщил за случващото се. Свидетелят Д.Дойчев и свидетелят Ст.В. веднага отишли на място и между тях и свидетелите Н. И. и Д. С. възникнал спор, тъй като и двете спорещи страни претендирали собственост върху процесния имот.

При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на БРС не споделя изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор за липса на данни за извършено престъпление. За да обоснове тези си изводи същият сочи единствено, че липсват действия който да могат да бъдат квалифицирани като деяние по чл.323 ал.1 от НК. За да е налице законосъобразно прекратяване на ДП обаче, е необходимо да се констатира липса на каквото и да е престъпление, а не само на такова по чл.323 ал.1 от НК. Липсват мотиви на наблюдаващия прокурор респективно не е изследван въпросът, дали не е налице осъществяване на друго престъпление извън разследваното такова.

Във връзка с наличието на престъпление по чл.323, ал.1 НК.

Както правилно е посочено в обжалваното постановление „самоуправството" е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Субект на престъплението може да бъде само страна по имуществено правоотношение или неин представител.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред - т.е. в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.

В конкретния случай безспорно е налице правен спор между две групи лица относно собствеността и правото на упражняване на фактическа власт върху процесния недвижим имот. И двете страни по спора са наясно с това, че техните права се оспорват от насрещната страна, което е видно от множеството водени между тях граждански дела. При това положение, за да се приеме, че е осъществен състава на горепосоченото престъпление е необходимо кумулативното наличие на още една предпоставка, а именно самоволно осъществяване от страна на дееца на спорната престация, без спора да се отнесе за решаване до съда или до друг компетентен орган. В тази връзка БРП е приела, че влизането на 25.06.2014г. в имота от страна на свидетелят Н. И. и свидетелят Д. С. не е действие, което е осъществено не по предвидения в закона ред. Напротив, последното било в резултат на протокол №26Б /02.06.2014г., издаден от длъжностно лице на ОС"Земеделие"-гр.Бургас, с който наследниците на Д. Г. били въведени във владение на проценсия имот и в изпълнение на влязлото в сила Решение №26/0806.2001 г. на бившата Поземлена комисия-гр.Бургас, с което е възстановено правото на собственост на горепосочените лица.

Макар и гореизложените факти, посочени от БРП да отговарят на действителната фактическа обстановка по случая, настоящият съдебен състав не споделя крайните изводи на наблюдаващия ДП прокурор. Същите са направени едностранчиво и при несъобразяване на останалия доказателствен материал по ДП. Така например, не става ясно, защо се приема, че навлизането в имота на основание посоченият протокол изключва самоуправството и защо БРП приема, че ОС"Земеделие"- гр.Бургас е институция, в чиито правомощия е да решава споровете относно това, кои лица следва да владеят имота и да се разпореждат с него. В тази връзка страните са отнесли правния си спор пред съда и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г. гражданско дело №1066/2003г. на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от наследникът на Д. П. Г. - Желязко Д. П. ревандикационен иск, тъй като ищецът не е собственик на процесния имот. Горното решение е било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010r. по в.гр.д. №142/20Юг. по описа на БОС. С нарочна молба Ж. Д. П. е заявил, че прави отказ от иска си спрямо ответниците. С оглед така депозираната молба с Определение №V-1279/12.08.20Юг., постановено по гр.д. №142/2010г., БОС е обезсилил Решение №R-1573/09.12.2009r. по гр.д. №1066/2003г. на БРС, както и съдебно решение №V-85/23.06.2010r. по в.гр.д. №142/20Юг. по описа на БОС и е прекратил производството по в.гр.д. №1066/2003г. по описа на БРС. С оглед този отказ Желязко Димитров П. вече няма право да предяви срещу ответниците иск с правно основание чл.Ю8 от ЗС.

От изложеното става ясно, че на две съдебни инстанции претенциите за собственост на Желязко Димитров П. са били приети за неоснователни и е отхвърлено искането да му бъде възстановено отнетото му от ответниците владение над недвижимия имот. С оглед на факта, че както Ж. Д. П., така и останалите наследници на Д. П. Г. черпят правата си от едни и същи факти (твърдяната собственост над имота на общия им наследодател - Д.