Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 955 от 17.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 205/2024
Вид
Решение № 955
Подписан
17.05.2024
В сила
26.06.2024
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120100205 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от адв. Н. Р., от БАК, с адрес: гр. Б. ***, в качеството си на пълномощник на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.

*** Срещу:„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т. – управител Иска се от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че Д. К. Д., не дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 1982.04 лева, поради това, че правото да събира принудително и да изисква плащане на описаните по-горе суми е погасено по давност.

Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист от 28.04.2015г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 741 от 12.03.2015г. по ч.гр.д № 1395 от 2015г. по описа на PC-Бургас, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, е образувала изпълнително дело № 673/2015г. по описа на ЧСИ И. М., per. № 704 на КЧСИ и район на действие ОС-Бургас за събиране на вземанията си срещу Д. К. Д., с размер на претенцията: 1982.04 лева, включваща: главница в размер на 1943.18лв. и 38.86лв. - разноски. За образуваното изпълнително дело, ищецът е разбрал на 07.08.2015г., когато е връчена изготвената от ЧСИ М. покана за доброволно изпълнение.При направена справка по изпълнителното дело, установил, че същото е образувано по молба на банката 1 от 15.07.2015г., въз основа на цитираният по-горе изпълнителен лист.Изпълнителното дело е било висящо считано до 15.07.2017г., когато е прекратено по силата на закона. Формално, акт за прекратяване на изпълнителното дело липсва.На 02.04.2019г. е постъпила молба от пълномощника на взискателя, с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, но същата е входирана по прекратеното вече по силата на закона изпълнително дело. Реално, от датата на образуване, до 02.04.2019г. по делото липсват валидно поискани и извършени изпълнителни действия.

С настоящата искова молба се твърди, че вземането на „ЕОС МАТРИКС” БООД по изпълнителен лист от 28.04.2015г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 741 от 12.03.2015г. по ч.гр.д № 1395 от 2015г. по описа на PC-Бургас, както и правото на принудително изпълнение срещу ищеца е/е погасено/и по давност, както и че Д. К. Д. не дължи изпълнение по представеният за събиране пред ЧСИ Нелов изпълнителен лист на следните основания:

От 15.07.2015г. до 15.07.2017г. по изпълнително дело № 673/2015г. по описа на ЧСИ И. М., per. № 704 на КЧСИ не са извършвани валидни изпълнителни действия. Делото е прекратено ех lege на 16.07.2017г., като извършените след тази дата действия са обезсилени по право по смисъла на тълкувателно Решение № 2/2013 от 26 юни 2015г. на ОСГТК на ВКС (т.

101.)От последното валидно изпълнително действие (15.07.2015) до датата на предявяване на настоящата искова молба са изминали пивече от 5 (пет) години, от които 2 години при висящност на производството и 3, години по прекратено по силата на закона изпълнително дело, поради което вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД към Д. К. Д., е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, Налагани са запори, извършвани са 2 описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. С поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване на изп.дело. се прекъсва давностния срок. Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 Гр.колегия.

В условията на евентуалност, се поддържа, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи.Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена „оспорване на вземането", т.е. не се оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална законосъобразност - изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна. Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство.

По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане, а въведеното с отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание възражение за липса на правен интерес у ищеца не е основателно. Съдът изцяло споделя разрешенията, дадени в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, I т. о. и в определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., съгласно които предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на 3 кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Не без значение е и обстоятелството, че субективното право на лице да се позове на изтекла погасителна давност може да бъде реализирано единствено в съдебно производство.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул.

От предсатвените по делото доказателства не се установяват валидно извършени правни действия в изпълнителното производство и преди прекратяването му да са извършени действия, който да предопределят прекъсване на давността и начало на нова давност.

Ответникът твърди, че са налични такива, но при изследване материалите по изполнителното дело не се намират такива, а ответната срана изрично сочи, че някакви действия са били извършени, след изтичането на двугодишния срок.

С оглед горното, съдът намира иска за основателен.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените като се претендират такива за сумата 579.28 лева, от които 500 лева, адвокатски хонорар.Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че 4

Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т. – управител, сумата от: 1982.04 лева, включваща: главница в размер на 1943.18лв. и 38.86лв. - разноски по изпълнителен лист от 28.04.2015г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 741 от 12.03.2015г. по ч.гр.д № 1395 от 2015г. по описа на PCБургас, по изпълнително дело № 673/2015г. по описа на ЧСИ И. М., per. № 704 на КЧСИ и район на действие ОС-Бургас, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Р. И. М. - Т. – управител ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Д., ЕГН **********, сумата от 579.28 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5