Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 336 от 27.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 805/2025
Вид
Решение № 336
Подписан
27.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.79, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №10653/20.03.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, чрез адв. М. Г., срещу постановление от 20.02.2025 г. по изпълнително дело №*** (кратък №*** г.) по описа на ЧСИ Р. Р., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на акта. Твърди се, че от ЧСИ не е съобразена разпоредбата на чл.428, ал.1 ГПК, като са приложени принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение. Сочи се, че възнаграждението е прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство. Жалбоподателят е лицензирано застрахователно дружество с клонове в много населени места, с публични сметки и под контрола на Комисията за финансов надзор. Липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по делото, освен подаване на молба за образуване, като се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на делото. Липсват и доказателства за 1 заплащането му, както и основание за начисляване на ДДС върху същото.

Иска се намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя на 200 лв.

Ако не се уважи искането, да се намали претендираното възнаграждение до минималния, дължим съгласно Наредба №1.

Взискателите П. К. и М. К. чрез адв. Н. Г. излагат съображения за неоснователност на жалбата. Прилага доказателства.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като излага съображения за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Изпълнително дело (ИД) №*** (кратък №*** г.) по описа на ЧСИ Р. Р., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, е образувано на 13.02.2025 г. с разпореждане на ЧСИ от същата дата по молба на П. П. К. и М. П. К., чрез адв. Н. Г., против „ЗД „Бул инс“ АД с приложен изпълнителен лист, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на Г. А. Х. и на П. П. К. сума от по 80000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им по вина на водач на лек автомобил, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя, ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. Според приложеното удостоверение за наследници, Г. Х. е починала на *** г., като е оставила за законни наследници взискателите – съпруг и син. Приложени са договори за правна защита и съдействие и пълномощни. Отбелязано е заплащане на сумата от 4925 лв. за адвокатско възнаграждение от П. К. и 2125 лв. от М. К..

С молбата за образуване взискателите са поискали от ЧСИ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като са възложени на ЧСИ и правата по чл.18 от ЗЧСИ.

С разпореждането (л.9 от ИД) от ЧСИ са приети за събиране 108 лв. такси за образуване и проучване, 9023.07 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и 7050 лв. адвокатско възнаграждение.

След извършеното проучване на банковите сметки на длъжника, е наложен запор до размера на дълга по делото съобразно сметка за размера на дълга (л.18 ИД).

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 18.02.2025 г. е поискано от длъжника намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите на 200 лв., като с атакуваното 2 постановление от 20.02.2025 г. искането е оставено без уважение.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите, изложени от страните и в мотивите на ЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното:

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че от ЧСИ са предприети принудителни действия преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение. Виждането е в разрез с предписаното в чл.428, ал.2 от ГПК, че в ПДИ се съобщават наложените запори.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, какъвто настоящия не е.

Според изложеното в решение №93/13.02.2024 г. по гр.д.

№4644/2022 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед характера на извършеното определеното възнаграждение на пълномощника на взискателите не е прекомерно на свършената работа.

Чл.79, ал.1, т.3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване на изпълнителното производство - по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 200 лв. за всеки от взискателите. В случая се дължат разноски и за водене на делото, доколкото не се установява да е налице доброволно плащане от длъжника. Видно от мотивите на ЧСИ, по ИД са постъпили суми в общ размер, достатъчен за погасяване на дълга, в изпълнение на наложените запори върху банковите сметки на длъжника в ОББ АД и „Банка ДСК“ АД, като с нарочни съобщения от 04.03.2025 г. банките са уведомени за вдигане на наложените запори. Предприетите изпълнителни действия са в съответствие с искането, направено от адв. Г.. Именно по негова инициатива са предприети принудителните действия, като не е налице доброволно изпълнение от длъжника.

Съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението е ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата, или съответно 4725 лв. за П. К. и 1925 лв. за М. К., каквото е и 3 заплатеното от всеки от взискателите. Не са налице основания за намаляването му.

ДДС върху посочените суми не е претендирано и не се дължи. Ето защо не се разглежда твърдението на жалбоподателя, че не са налице основания за начисляването му.

Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е неоснователно.

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

В настоящето производство разноски не се дължат.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №10653/20.03.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, чрез адв. М. Г., срещу постановление от 20.02.2025 г. по изпълнително дело №*** (кратък №58/25 г.) по описа на ЧСИ Р. Р., рег.

№*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4