Решение № 333 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000947 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 258 от ГПК.

Образувано е по молба от „Кафе градина“ ЕООД, ЕИК 201506376 за отмяна на постановено по реда на чл. 240 ГПК неприсъствено решение № 971/ 05.08.2022 г по т. д. № 231/ 2022 г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, образувано по предявени от Министерство на отбраната срещу „Кафе градина“ ЕООД, искове.

Искането за отмяна на решението се мотивира с твърдения за ненадлежно връчване на съобщенията с препис от исковата молба. Твърди се, че призовкаря не е положил усилия да получи достъп до канцеларията на ответника. На входа към сградата били поставени активни звънци, с номера на апартаментите, кореспондиращи на всеки един от тях. Доколкото не била поставена указателна табела с името на фирмата, то това не можело да се възприеме, че препятства достъпа до офиса на ответника, тъй като в адреса е посочен ясно номера на апартамента, в който се помещава дружеството.

С молбата се поддържа, че съобщенията за връчване не са оформени надлежно, защото в тях не било удостоверено броя и момента в който е 1 търсен достъп до сградата, както и мястото на което е залепено уведомлението по чл. 47 ГПК.

Излага се разбирането, че независимо от събраните сведения от призовкаря за липсата на достъп до канцеларията на ответника, съдът е следвало да връчи съобщенията на другия известен адрес – адреса за връчване на данъчни съобщения, електронния адрес и телефони на ответника, и едва при невъзможност за редовно връчване на тези адреси, да премине към прилагането на фингираното връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК.

Ответникът по молбата Министерство на отбраната я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че доводите за наличието на свободен достъп до канцеларията на ответника, не съответстват на действителността.

Съдът констатира, че молбата е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът при съвкупна преценка на поддържаните от страните доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Със съобщение от 21.02.2022 г. първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на ответника. На 05.04.2022 г. съобщението е върнато в цялост с отбелязванията на призовкаря, че адреса е посещаван на 24.02.2022 г., на 04.03.2022 г. и на 19.03.2022 г. но до него няма достъп, не са намерени табели за лица и фирми, поради което е залепено съобщение, на което никой не се е отзовал.

С последващи указания на съда, да се удостовери напускането на адреса от адресата, чрез събиране на сведения от съседи, домоуправител и други или чрез последните да се установи, кога на адреса може да бъде намерен представител на дружеството е изпратено повторно съобщение до ответника от 13.04.2022 г. Съобщението е върнато на 26.05.2022 г. в цялост с отбелязвания на призовкаря, че адреса е посетен на 26.04.2022г., 09.05.2022 г. и 18.05.2022 г., но няма достъп до него, указателни табели за лица и фирми.

Призовкаря е посочил, че на 12.05.2022 г. е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на сградата, но никой не е потърсил съдебните книжа.

При тези данни, съдът с разпореждане от 31.05.2022 г. е приел, че съобщенията следва да бъдат приложени по делото, като връчени по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.

2

Разпитан като свидетел в настоящото производство призовкаря на когото е било възложено да връчи съобщенията до „Кафе градина“ ЕООД, А.

Д. С., заявява, че в комплекса на посочения адреса има охрана, но на блок № 4 не е имало фирмени табели, за да се ориентира за офиса на ответника, както и че на звънците и пощенските кутии не били посочени номерата на апартаментите. Залепил е със скоч уведомлението на входната врата на блока.

По делото е разпитан и свидетеля С. Н. К., който в периода 31.12.2021 г.

– 31.12.2022 г. е работил в офис на „Солей Дор“, разположен на същия адрес, където е и адреса на управление на ответника - ул. „Нилс Бор“ № 4, вх. А, ет.

4, ап. 10. Според свидетеля, сградата на офиса е в затворен комплекс, но няма ограда и хората могат спокойно да достигнат до нея. От дясната страна на входната врата имало пощенски кутии, като всички били номерирани. Звънци за апартаментите нямало, защото сградата била нова и домофонната инсталация още не била изградена. Едновременно с това, за целия комплекс имало обща денонощна охрана и който искал да посети офисите, можел първо да се обърне към тях. Така на 30.08.2022 г. свидетелят получил лично съобщение за съд до „Кафе градина“ ЕООД, чрез охраната, която му позвънила, че търсят дружеството. Свидетелят отрича да е намирал залепено уведомление на пощенската кутия на апартамент № 10 или на входната врата на блока.

При тези обстоятелства, съдът намира за основателно възражението на молителя, че призовкаря не е положил необходимите усилия, да връчи надлежно съобщенията до ответника. От показанията на свидетеля К. става ясно, че „Кафе градина“ ЕООД нямат фирмена табела на входа и пощенската кутия, както и че в сградата няма инсталирана домофонна система.

Едновременно с това, в комплекса има денонощна охрана, разположена в отделно от сградите самостоятелно помещение и този факт се потвърждава от призовкаря С.. Охраната е разполагала с данни за телефоните на дружеството и чрез нея е могло да се осъществи контакт със служител в канцеларията на същото /така както, свидетелят К. е приел и съобщението за решението по делото, чрез охраната на комплекса/, но призовкаря не е поръсил съдействие от нея.

В допълнение, пред САС, призовкаря С. е заявил, че макар и само един път, той е имал достъп до входа на блока, но в съобщението е видно, че 3 липсват каквито и да било данни от посещението му до вратата на ап. 10.

Вместо това, в разписката е отбелязано бланкетно, че няма достъп.

Връчване на съобщения по реда на чл. 47 ГПК е допустимо, едва след като бъдат изчерпани възможностите да се намери на посочения адрес, лице което е съгласно да получи съобщенията. В случая, като е неглижирал задълженията си да положи всички усилия, за да намери служител от канцеларията на ответника, чрез когото да връчи съдебните книжа, призовкаря е подвел съда, че са налице основания за връчване, чрез залепване на уведомление, а това от друга страна е довело до процесуално нарушение, обуславящо отмяната на атакуваното решение, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба.

По изложените съображения, молбата за отмяна на неприсъствено решение следва да бъде уважена на основание чл. 240, ал.1, т. 2 ГПК, а решението отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на производството по делото.

Разноските за настоящото производство, съобразно заявените от страните искания, следва да бъдат присъдени при постановяването на ново решение по същество на спора /арг. т. 4 от ТР № 6/2012 г./ Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 971/ 05.08.2022 г по т. д. № 231/ 2022 г. по описа 4 на СГС, ТО, 7 състав.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски градски съд за продължава на производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5