Решение № 1345 от 18.11.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1534/2019
- Вид
- Решение № 1345
- Подписан
- 18.11.2019
- Състав
- КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА, ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….11.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1534 описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2040/13.05.2019 год., постановено по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от Д.С.Д. *** срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 111, 29 лева, представляваща получена на 18.09.2017 год. от ответника без основание сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане, поради погасяване на вземането чрез прихващане в хода на производството.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. След като правилно е прието, че процесната сума е платена без основание от ищеца към ответника, неправилно е прието, че задължението на ответника да я върне на ищеца е погасено чрез прихващане, тъй като процесната сума не участва (не се обхваща) в изявлението за прихващане.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор насрещната страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира разноски.
От Д.С.Д. е подадена и частна жалба против
Определение № 7556/12.06.2019 год. по гр. дело № 10564/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, като в полза на ищеца не е присъдена сумата от 2 лева – разноски, съставляващи заплатена такса за превод за внесената от него държавна такса.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Според жалбоподателя заплатената от него преводна такса за заплащането на държавна такса за първоинстанционното производство съставлява съдебни разноки по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК поради което и се дължи от ответника.
Наведени са и доводи, че възражението на ответното дружество за недължимост на горната сума е преклудирано, същото е следвало да бъде заявено най-късно в съдебното заседание при приключването на устните състезания, а не и за първи път с молбата на дружеството по чл. 248 ГПК.
Отправено е искане за отмяна на определението и за отхвърляне на молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.
В писмен отговор насрещната страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна оспорва частната жалба, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник поддържа жалбите си, а въззиваемият поддържа писмените отговори на въззизвана и частната жалби.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с допълнителна молба ищецът Д.С.Д. *** е навел следните твърдения: Клиент е на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за доставяне на ВиК услуги по партида с аб. № 1556123 за обект в гр. Варна, ул.
Юлиус Фучик № 3. Ответникът е начислил сумата от 111, 29 лева по фактура № **********/07.09.2017г., която е преведена в полза на дружеството от разплащателната сметка на ищеца в Банка ДСК, клон Варна на дата 18.09.2017г. В извлечението, изд. от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, ато основание за плащане на горната сума в полза на дружеството е посочено „такса съдебно дело“.
Навежда, че тази сума съставлява държавна такса за образувано на 07.09.2017 год. срещу него по заявление на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна заповедно производство по чл. 410 и сл. ГПК пред РС-Варна по ч. гр. дело № 13466/2017 год. Ищецът подал възражение съгласно чл. 414 ГПК против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна е предявявил установителен иск за вземането си против Д.. Ищецът счита, че сумата от 111, 29 лева е платена на ответника без основание, тъй като плащането е извършено преди изпълнителното основание, а именно – заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 13466/2017 год. по описа на РС-Варна да е стабилизирано.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 111, 29 лева, получена от ответното дружество на дата 28.09.2017 год. без основание (при начална липса на основание), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба – 05.07.2018 год. до окончателното и́ изплащане, както и сторените съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е недопустим, евентуално – неоснователен.
Твърди, че дължимостта на претендираната в настоящото производство сума от 111, 29 лева е била предмет на установяване по гр. дело № 17965/2017г. по описа на РС-Варна. С влязло в сила решение по гр. дело № 17965/2017г. на ВнРС е установена частичната дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като са определени и дължимите разноски съразмерно на уважената част от заявените от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, претенции. На 13.12.2018 год. в изпълнение на влязлото в сила решение, ответникът е издал протокол за сторниране на вземания за предоставени на ищеца ВиК услуги и поради прихващане, като е извършена корекция на дължимите от ищеца към ответника суми за главница, лихви и разноски. На 13.12.2018 г. ответникът е извършил прихващане, обективирано в компенсационно изявление изх. № ИП-1889/13.12.2018г., получено лично от Д., с което са погасени насрещни парични ликвидни и изискуеми задължения, както следва: вземания на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна към Д.Д., съставляващи – 198 лева лихва за забава върху главница от 2 073, 34 лева за периода 26.09.2016 год. – 03.09.2017 год.; 266, 65 лева законна лихва върху главницата от 2073, 34 лева за периода 07.09.2017 год. (датата на подаване на заявлението по чл .410 ГПК в съда) до 13.12.2018 год. (датата на изявлението за прихващане); 2073, 34 лева главница с вземането за разноски на Д.Д. към „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна по съдебното решение за сумата от 562, 22 лева. На
18.12.2018г. Д. е платил сумите по решението.
По тези съображения счита, че предявеният иск е неоснователен – ищецът няма правен интерес от иска тъй като е налице влязло в сила решение по гр. дело № 17965/2017 год. на РС-Варна, с което със силата на пресъдено нещо е установено, че Д.Д. има задължения към „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, които са погасени чрез прихващане и чрез плащане. Не е налице неоснователно обогатяване на дружеството – ответник със сумата от 111, 29 лева, тъй като тази сума представлява част от общата сума в размер на 266, 65 лева – присъдени в полза на дружеството разноски по гр. дело № 17965/2017 год. на РС-Варна. Настоява за отхвърляне на иска, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска, а ответникът оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно делото, че ищецът е клиент на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна по договор за предоставяне на В и К услуги по партида с аб. № 1556123 за обект в гр.
Варна, ул. Юлиус Фучик № 3, както и че ищецът Д.С.Д. е предоствил възможност за безкасово плащане на предоставените му от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна услуги.
Не е спорно също, а това се установява и от представените на л. 5 и л. 6 от делото на РС-Варна извлечение от разплащателната сметка на ищеца в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и от справка за облога и плащанията по партидата на ищеца, изд. от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна, че на 07.09.2017 год. по партидата на ищеца е начислена като задължение сума в размер на 111, 29 лева, за която сума е издадена и фактура с № **********/07.09.2017 год. Сумата е получена от ответното дружество на 28.09.2017 год. В извлечението от банката, като основание за начисляване на сумата от 111, 29 лева е посочено – „месец август вода“, а в справката от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна – „такса с. дело“.
Въз основа на заявление от 07.09.2017 год., подадено от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД – Варна до РС-Варна е образувано ч. гр. дело № 13466/2017 г. по описа на РС-Варна, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 7344/08.09.2017 год. срещу ищеца Д.Д. за следните суми: 5 564, 45 лева, от които: сумата от 5 080, 37 лева представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1556123 за периода от 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Юлиус Фучик" № 3; сумата от 484, 08 лева – лихва за забава за периода от 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направените съдебно-деловодни разноски, съответно:
111, 29 лева – заплатена държавна такса за заповмедното производство и 50, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
След подадено от длъжника по заповедта за изпълнение възражение по реда на чл. 414 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение и е образувано гр. дело № 17965/2017 год. на РС-Варна.
С Решение № 2329/23.05.2018 г. по гр. дело № 17965/2017 г. по описа на РС-Варна е прието за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД – Варна сумата
2073, 34 лева, представляваща дължима главница за незаплатени ВиК услуги, определена на основание чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за периода 17.08.2015 г. до 18.08.22016 г. за адрес на потребление: град Варна, ул. „Юлиус Фучик" № 3 по фактура № **********/26.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като за разликата над 2073, 34 лева до пълния претендиран размер от 5080, 33 лева искът е отхвърлен; прието е за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, сумата 198 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2073, 34 лева за периода 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч. гр. дело № 13466/2017г. по описа на ВнРС, като за разликата над 198 лева до пълния претендиран размер от 484, 08 лева искът е отхвърлен. Със същото решение ответникът по горните искове Д.Д. (ищец в настоящото исково производстство) е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД – гр. Варна, на основание чл.
Разпечатката съдържа 43 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6133e2c-7380-431c-bcb5-0242d4c7ca28