Решение № 260026 от 29.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260026 гр. Пловдив, 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 20.01.2021г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 634 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК

АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 против К.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, Ц.К.К., ЕГН:

**********, с адрес: *** и ЕТ "КРАС-7 К.К.", ЕИК *********, с адрес:

***, к.к. „******* ****”, бл. „****” № 1. ап. ***-***, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно по Договор за банков кредит № 204/ИН от 24.02.2006 г., изменен с Анекс № 1 от 14.09.2009 г. и Анекс № 2 от 15.11.2014 г. следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.12.2017г. по ч.гр. д. № 18951/2017г. по описа на РС Пловдив и изпълнителен лист към нея:

-

50 185.54 - главница;

-

1 703.28 лева - договорена /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2016 г. до 15.12.2016 г.;

-

3 014.46 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г.;

-

209.33 лева

- неустойка за просрочена лихва за периода от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г.;

-

5 014.77 лева - неустойка за просрочена главница за периода от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г.;

-

Законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство в размер на 1202,55 лв. – платена държавна такса и 1718,29 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 24.02.2006 г. между „Булбанк” АД, преобразувана в последствие в „УниКредит Булбанк” АД - кредитор и К.Д.К. – кредитополучател и солидарните длъжници - М.И.К., Ц.К.К. и ЕТ „Крас-7 - К.К.” е сключен Договор за банков кредит № 204/ИН, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 100 000 лева, а кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да погасяват отпуснатата сума на месечни погасителни вноски с падеж всяко 15-то число на текущия месец по посочената в чл. 7.2 от договора банкова сметка, като крайният срок за погасяване на кредита е уговорен на 15.02.2021 г. Сочи, че след сключване на договора, между страните са подписани още два анекса, като с първия от тях, сключен на 14.09.2009 г. страните изцяло са преуредили отношенията си до окончателното събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер; уговорен е едногодишен период с облекчени условия по отношение на договорната лихва, както и нов лихвен процент за остатъка на срока на договора; длъжниците са се задължили да ползват и върнат сумата, ведно с начислените върху нея лихви, комисионни, такси и други разходи, по начина, определен в анекса. С втория анекс, сключен по инициатива на кредитополучателя и солидарните длъжници на 15.11.2014 г., страните отново са предоговорили изцяло отношенията си по договора.

Ищецът сочи, че е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита, като я е превел по откритата за целта банкова сметка - чл. 6 от договора, която кредитополучателят изцяло е усвоил за периода от 10.03.2006 г. до 07.08.2006 г. като не е изпълнил задължението си да заплаща изцяло и в срок месечните вноски. В тази връзка сочи, че за периода от 15.06.2016 г. до 15.11.2016 г. са осчетоводени шест изцяло непогасени месечни вноски по дължимата главница в общ размер на 4 611,77 лв., една частично погасена и шест изцяло непогасени вноски по дължимата възнаградителна лихва, като общото задължение за възнаградителна лихва за посочения период възлиза на 1703,28 лв.

Поради неиздължаването в срок на дължимите суми за главница и договорна лихва по кредита, за съответните периоди на допусната забава е начислена лихва върху просрочената главница на основание чл. 11, във връзка с чл. 4.1 от Анекс № 2 от 15.11.2014 г. в размер на 3014,46 лв., неустойка за просрочена главница на основание чл. 11, във връзка с чл. 5.8 от договора в размер на 5014,77 лв. и неустойка за просрочена лихва по чл. 11, във връзка с чл. 5.8 от договора, в размер на 209,33 лв.

С оглед така твърдяното неизпълнение, ищецът сочи, че се е възползвал от правото си, съгласно чл. 17.1 от Анекс № 2 от 15.11.2014 г. да обяви кредита за предсрочно изискуем на 15.12.2016 г., за което е уведомил кредитополучателя и солидарните длъжници чрез нарочни нотариални покани.

Твърди, че със заявление по реда на чл.417 ГПК е поискал от съда издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по Договора за кредит срещу ответниците, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 18951/2017 г. по описа на РС Пловдив, издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение на 21.12.2017 г. и изпълнителен лист. Твърди, че ответниците са подали възражения в срок срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което за Банката се е породил правен интерес от иницииране на настоящото производство.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който същите оспорват исковете. Релевират възражение за наличие качеството на потребител за ответниците - физически лица. Във връзка с това оспорват разглеждането на настоящите искове по специалния ред за разглеждане на търговски спорове по см. на чл. 365 и сл. от ГПК, като считат, че производството следва да се развие по общия исков ред. Релевират и възражения за нередовност на исковата молба. Твърдят, че в договора за банков кредит и в Анекс № 1 към него не е посочен алгоритъмът на формиране на лихвения процент по договора за кредит, което е елемент от съдържанието на договора за кредит.

Сочат, че в договора не се съдържат предпоставките, при наличието на които ищецът има право да променя едностранно базовия лихвен процент, за да може да бъде преценено дали същите имат обективен характер. Възразяват, че клаузите в договора и двата анекса не са индивидуално уговорени. Твърдят неравноправност на клаузите на договора и двата анекса към него, отнасящи се до формиране на лихвения процент и правото за едностранното изменение на договора, както и че сключените анекси имат характер на спогодба, която е сключена по непозволен договор и се явяват нищожни, съгласно чл. 366 ЗЗД. Въвежда се възражение за нищожност на същите клаузи, поради нарушение на императивните норми на закона на основание чл.26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл.58, ал. 1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, както и поради противоречие с добрите нрави - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Посочват, че в погасителния план от 22.02.2006 г. не е изрично посочено как е формирана новата повишена лихва, при гратисен период за погасяване на главница от 6 месеца, както и че не е посочен ГПР по кредита. Твърдят, че приложеният първоначален погасителен план не е подписан на всяка страница от кредитополучателя и солидарните длъжници, че подписи на длъжниците присъстват единствено на последна страница на погасителния план, поради което не може да се приеме, че страните са договорили валидно посочените параметри - размер на възнаградителната лихва след промоционалния период в завишен размер от 8,33 %, както и размер на дължими месечни погасителни вноски по същия погасителен план.

Претендират, че поради липса на подпис от страна на длъжниците, както и поради факта, че погасителният план е съставен по-рано - на 22.02.2006, а не на датата на сключване на договора - 24.02.2006 г., същият не съставлява част от съдържанието на процесния договор за кредит. Оспорват авторството, датата на съставяне и съдържанието на погасителния план от 22.02.2006 г., във връзка с което искат откриване на производство по оспорване на документ по реда на чл.

193 от ГПК, както и задължаване на ищеца да представи погасителния план в оригинал. В случай, че съдът не приеме договора за изцяло нищожен, считат, че следва да се приеме, че страните са договорили валидно единствено фиксирания размер на възнаградителната лихва по кредита от 6,68 %, посочен в чл. 4.1.а от договора и всяко отклонение на банката извън указаните размери представлява нарушение на договора за кредит, което предпоставя грешна счетоводна отчетност при разпределяне на удържаните суми в частта за дължимите такси, лихви и главница, а оттам - определяне на грешен размер на остатъчния дълг към датата на сключване на анексите, както и към датата на предявяване на исковата молба.

Твърдят, че представеният Погасителен план към Анекс №

1 от 14.09.2009 г. касае друг договор за кредит - Договор за банков кредит № 931/ИН от 27.20.2008 г. Заявяват, че не са подписали посочения анекс, поради което той не ги обвързва. Оспорват авторството и полагането на подпис от кредитополучателя и солидарните длъжници и върху този погасителен план.

Твърдят, че последната страница от погасителния план, не съставлява част от Погасителен план на Анекс № 1, а е подписана в друг момент, като това е страница от друг документ, която неправилно е прикачена към Анекс № 1. Навеждат довода, че този погасителен план е изготвен едностранно от банката и че същият е сключен само привидно с цел облекчение на длъжника, но реално утежнява неговото финансово положение. Твърдят, че анексът е сключен в нарушение разпоредбите на Наредба № 9 на БНБ.

Твърдят, че не са подписали и погасителен план от 15.11.2014 г. към Анекс № 2 и че не е ясно кой е подписал погасителния план като кредитополучател - дали К.К. или ЕТ „Крас - 7 К.К.“. Оспорват авторството, датата на съставяне, полагането на подпис от кредитополучателя и солидарните длъжници и съдържанието на погасителен план към Анекс № 2, като молят да се открие производство по оспорване истинността на документа. Твърдят също, че с двата анекса е извършена капитализация на просрочени такси и лихви.

Оспорват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка, възразяват, че на длъжника Д.К., вкл. и в качеството му на ЕТ "Крас 7 - К.К.”, изобщо не са били връчени уведомления за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, а по отношение на М.К. и Ц.К. твърдят да е налице нередовно връчване, доколкото нотариалните покани не са им връчени лично, а на К.К., както и че нотариалната покана до Ц.К. е изпратена на адрес, различен от постоянния и настоящ адрес на същата. Също така, твърдят, че нотариалните покани не отговарят на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което не поставят длъжниците в забава и не водят до обявяване предсрочна изискуемост по кредита. Оспорват претендираната от ищеца дата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита - 29.12.2017 г.

Твърдят, че Банката, в нарушение на чл.76 от ЗЗД, неправилно е осчетоводявала удържаните вноски от банковата сметка на кредитополучателя, като е отнасяла същите не за погасяване на задълженията в поредност, както следва: падежирали вноски по такси, падежирали вноски по възнаградителна лихва, падежирали вноски по главницата, вноски по главницата с ненастъпил падеж, а е събирала суми при начална липса на правно основание, които е отнасяла за погасяване на недължими вноски по възнаградителна лихва, респ. за погасяване на вноски за такси и възнаградителна лихва с ненастъпил падеж. В тази връзка оспорват цялата счетоводна отчетност, водена от ищеца като нередовна по сключения между страните договор.

В случай, че съдът приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на твърдяната от банката дата 29.12.2016 г., то поради прекратяване действието на процесния договор за кредит за следващите периоди след 29.12.2016 г., ответниците считат, че не се дължат нито възнаградителни лихви, нито неустойки, нито други такси и разноски по кредита, като кредиторът единствено би могъл да претендира начислените до крайната дата 29.12.2016 г.