Решение № 434 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500607 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ЗЛ. АЛ. АЛ. и К.О. Д. чрез адвокат М.Д. срещу решение № 2055 от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 14938 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с което е настанено детето Д. ЗЛ.

АЛ. ЕГН ********** в домакинството на П. Н. М. и Д. ЛЮБЧ. М. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето АНТ. ЗЛ. АЛ.

ЕГН ********** в домакинството на ЕЛ. Й. Д. и Н. М. Д. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето СТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН ********** в домакинството на ЮЛ. СТ. ИВ. и В. ИВ. ИВ. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; настанено е детето Е.К. Д. ЕГН ********** в домакинството на Н. С. В. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание член 28 във връзка с член 26 и член 25, алинея 1 от ЗЗДт; определен е режим на лични отношения между децата Д. ЗЛ. АЛ. ЕГН **********, АНТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН **********, СТ. ЗЛ. АЛ. ЕГН ********** и Е.К. Д. ЕГН ********** и техните родители ЗЛ. АЛ. АЛ. ЕГН ********** и К.О. Д. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 часа до 14 часа, като 1 срещите се провеждат на територията на село Л.К., община А. без присъствието на приемните родители; както и във всеки друг случай при общо съгласие между лицата, при които са настанени децата и родителите, включително и при съобразяване мнението и на социалния работник, ангажиран със случая.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на принципа на недискриминация – въззивниците не са разбирали в хода на административния процес и в съдебното производство какво се случва, тъй като не владеят български език, а не е назначен преводач. Не са отчетени от районния съд новите обстоятелства, а именно – промените в условията, които въззивниците са осигурили за децата. Също така се счита, че родителите е следвало да бъдат подпомогнати ат администрацията и децата да останат в семейна среда. Иска се решението да бъде отменено.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на децата – адвокат Р.Д. -, с който същата се оспорва. Излага се, че решението е взето при съобразяване на всички релевантни обстоятелства и най-вече, че то е изключително в интерес на децата.

Също така в срок е постъпил и отговор от ДСП – Варна, която също оспорва въззивната жалба. Излага, че решението на ДСП – Варна, както и на съда, е взето след анализ на всички установени обстоятелства и на родителския капацитет на майката и бащата, а също така и при отчитане най-добрия интерес за децата. Иска се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по отношение на факта, че жалбоподателката ЗЛ. АЛ. АЛ. е майка на децата Е., С., А. и Д.. Пред първата инстанция е представено удостоверение за раждане на детето Е., в което като баща е записан жалбоподателят К. ОСМ. Д.. Останалите три деца са с вписан неизвестен баща, като Д. твърди, че е техен баща, което не се оспорва от майката.

Едва пред въззивната инстанция от ДСП – Варна е представено доказателство, от което се установява, че К. ОСМ. Д. на 20.08.2021 г. е подал заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за припознаване на децата АНТ. ЗЛ. АЛ., СТ.

ЗЛ. АЛ. и Д. ЗЛ. АЛ..

Производството по делото е образувано по молба на директора на ДСП – Варна с искане за:

1/ настаняване на детето Д. ЗЛ. АЛ. в домакинството на П. Н. М. и Д. ЛЮБЧ. М. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила;

2/ настаняване на детето АНТ. ЗЛ. АЛ. в домакинството на ЕЛ. Й. Д. и Н. М. Д. на 2 адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила;

3/ настаняване на детето СТ. ЗЛ. АЛ. в домакинството на ЮЛ. СТ. ИВ. и В. ИВ. ИВ. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила;

4/ настаняване на детето Е.К. Д. в домакинството на Н. С. В. на адрес в село Л.К., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.

Излага се, че с административен акт спрямо децата е предприета мярка за закрила, като същите са настанени в посочените приемни семейства. Поддържа се, че родители на децата са З.А. – майка и К. Д. – баща, като последният е вписан като такъв единствено в акта за раждане на детето Е., но според заявеното от него и майката на децата е биологичен баща и на останалите три деца. Децата били родени от съвместното съжителство на З. и К.. През 2021 г. в семейството се ражда още едно дете – Б. Д. -, което е починало вследствие на пожара, избухнал в дома на семейството. Излага се, че З. и К. живеели в изключително тежки социално-битови условия. Доходите им са ниски и непостоянни, формирани предимно от социални помощи, които им се полагат на различни основания. Твърди се, че условията, в които живеят родителите и отглеждат децата, не дават възможност да се задоволят пълноценно потребностите им, дори и базовите. Двамата родители имат сериозни дефицити в родителския капацитет. Сочи се, че е констатирана опасност за живота и здравето на децата, за което свидетелства и избухналия пожар. З. и К. не могат на този етап да полагат адекватни грижи за своите деца без подкрепа. Излага се още, че сред членовете на разширеното семейство и приятелско обкръжение не се откриват лица, които да разполагат с подходящи условия, средства и възможност да поемат грижата за децата. Поддържа се, че децата следва да бъдат настанени в приемна среда, чрез която да получат сигурност, грижа и внимание, както и възможност да бъдат преодолени последиците от неглижирането им от страна на родителите. Крайното становище на молителя е, че е в интерес на децата същите да растат в приемните семейства, като посочената мярка покрива потребностите им.

Децата като заинтересовани страни се представляват от адвокат Р.Д. в качеството й на особен представител, която излага, че е в интерес на децата молбата да бъде уважена, като предприетите мерки спрямо децата са навременни и адекватни.

Родителите на децата лично и чрез пълномощника им адвокат М.Д. изразяват становище, за това че първоначално е била налице спешна нужда от настаняването на децата в домакинството на приемните семейства, като те лично са завели децата в ДСП - Варна, но е в интерес на същите да растат в своята естествена биологична семейна среда, поради което са предприети мерки в тази насока, а именно след пожара родителите се преместили да живеят в ново жилище, което наели от друго лице и бащата постъпил на работа срещу уговорено трудово възнаграждение. Обективират искане със съдебна санкция да се определи режим на личен контакт между родителите и децата, за да не се прекъсне емоционалната връзка между същите.

Приемните родители поотделно изразяват становище, че ще продължат да се грижат за децата адекватно в съответствие с техните потребности и специфични нужди, като няма да ограничават възможността родителите да осъществяват пълноценен контакт с децата си и осъзнават, че предприетата мярка за закрила не лишава или ограничава биологичните родители от упражняване на родителските права.

От приложени по делото доказателства се установява, че на 11.08.2021 г. избухва пожар в сграда, находяща се в град Варна – кв. „М.“, в резултат на който е починало тримесечно бебе, който факт е общоизвестен, доколкото е станал достояние на широк кръг от хора с оглед на отразяването му по медиите. По инициатива на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ е разпоредено на ДСП - Варна спешно да извърши проучване на случая и при наличие и на други деца в семейството да се окаже нужната помощ и подкрепа на децата и родителите им. От ангажираните социални доклади, изготвени от длъжностни 3 лица в рамките на предоставената им от закона компетентност, е видно, че на 11.08.2021 г. в интервала 22,00 часа – 22,30 часа на адрес в ***, обитаван от З.А. и К.Д. и децата им Д., А., С., Е. и Б., е избухнал пожар. При пожара е починало най-малкото дете в семейството – Б..

Констатира се, че в къщата нямало ток и майката запалила свещ. В жилището е имало и газова бутилка, която семейството ползвало за приготвяне на млякото за детето Б.. Към момента на избухване на пожара в жилището били най малките деца - Б. и Е.. След пожара семейството е останало без жилище. Децата и родителите се установили кризисно да живеят в дома на бабата по майчина линия, която ползвала само една стая и условията на живот са изключително мизерни. Поради кризисната ситуация е предприета спешна мярка за закрила и децата са настанени в приемни семейства. Констатира се, че в дома на приемните семейства за децата са осигурени места за спане със самостоятелни легла, както и места за съхранение на техните дрехи и лични вещи. Помещенията, в които се отглеждат децата са подходящи за това и се поддържа добра хигиена. Приемните семейства са закупили дрехи на децата, съобразени с пола и сезона. След предприетата мярка за закрила за всяко дете е избран личен лекар. До предприемане на мярката за закрила по административен ред децата Д., А. и С. не са посещавали детско заведение. Констатира се още, че отначало семейството е живеело в дома на родителите на бащата, а именно в общинско жилище в ж.к. „В.В.“.

Поради неспазване на правилата в жилищната кооперация, включително и оставяне на децата сами, договорът за общинско жилище, който е бил сключен с родителите на бащата, работещи в чужбина, е прекратен. От около една година семейството се е настанило да живее в постройка, състояща се от стая и антре, като децата отново са оставяни сами без надзор от възрастен. Основните грижи за децата са задоволявани на минимум – предимно храна, която често била несъобразена с възрастта на децата. Установява се още, че децата са без видими физически и умствен дефицит, като емоционалното и психическо състояние на същите отговаря на възрастовото им развитие. Родителите на децата не са в състояние да стимулират и насърчават децата за обучението им и интелектуалното им развитие, да предоставят сигурна и стабилна семейна среда за правилното израстване и възпитание на децата, но между същите е изградена емоционална връзка родител-дете.

От представените доказателства е видно, че приемните семейства са вписано като професионални в регистъра на утвърдените приемни семейства и подходящи за дългосрочна и краткосрочна грижа.

От ангажираната справка се установява, че К.О. Д., считано от 17.09.2021 г. е страна по трудов договор, сключен с „Еко Грийн Метал“ ЕООД и заема длъжността „общ работник“.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 25.03.2022 г., са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н. А. – Г., която работи в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Варна и е социален работник на двете по-малки деца - Е. и С.. Запознала се с родителите на децата в деня, в който децата били настанени в приемни семейства, като децата били доведени от двамата родители в ДСП – Варна заедно с малко багаж за всяко дете. Когато ги довели, вече имало издадени заповеди за настаняване.