Определение № 374 от 01.09.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20222000500285 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частната жалба на „МЕЛВИСИЯ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *, чрез пълномощника адв.И., против определение №263/29.01.2013г. по ч.гр.дело №2419/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия към тази дата иск на Х. П., гражданин на Република Кипър против В. А., гражданин на Република Кипър с предмет сумата от 280 000 евро, представляваща предоставен на ответника заем, който не е върнат в уговорения срок и са наложени поисканите обезпечителни мерки а именно възбрани върху 12 недвижими имота – собственост на юридически лица,възбрана на правото на строеж, учредено върху имот с ПИ *** по к.к на с.А. с подробно описани обекти и запор върху притежаваните от ответника акции и дружествени дялове в 16 дружества, както и запор върху вземанията на ответника от 31 банки.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е постановено от некомпетентен съд, тъй като страните по бъдещия иск са имали местожителство в Кипър.

Според частния жалбоподател определението по отношение на наложената върху правото на строеж възбрана е за имоти, които не са били собственост на страните по бъдещия иск и тази наложена обезпечителна мярка е неадекватна, тъй като неоснователно е засегнала правната сфера на тогавашния носител на правото „РАФАЕЛ МЕНИДЖЪМЪНТ ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД, а понастоящем и на жалбоподателя, в качеството му на собственик на реализираните обекти на правото на строеж.

На следващо място се твърди, че е допусната обезпечителна мярка върху право, погасено по силата на влязъл в сила съдебен акт.

1

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалване на определението с доводи, че е придобило парцела, върху който е учредено правото на строеж с нотариален акт №147/т. втори, рег. №1098, дело №304/2017г. по описа на нотариус Х. Р., нот. акт №129, т.втори, рег. №1026, дело №290 от 2017г. на същия нотариус и нот.акт №961, т. втори, рег.№938, дело №264/2017г. на нотариус Р..

След оставяне на жалбата без движение от Бургаския окръжен съд за уточняване на датата, на която дружество е узнало за посочените обезпечителни мерки, с молба вх.№263049/21.06.2022г. е посочено, че това е станало през 2017г, но за жалбоподателя, като трето лице, срокът по чл.396, ал.1 не тече поради липса на изрична правна уредба.

В отговор на частната жалба, подаден от Х. П., чрез адв. Е.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита оплакванията в нея за несъстоятелни. Сочи, че производството по обезпечения иск е приключило с влязло в полза на ищеца решение и предстои образуване на изпълнително производство.

Оспорва правния интерес на жалбоподателя като сочи, че е закупил процесните имоти с вписаната върху тях възбрана. Поради вписването, предхождащо продажбата, последната не може да бъде противопоставена на кредитора. Твърди, че е налице свързаност между длъжника и настоящия жалбоподател.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището на ответната и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице без надлежна процесуална легитимация, недопустима е и следва да бъде оставена без разглеждане.

С определението, предмет на жалбата пред настоящата инстанция, е допуснато обезпечение на бъдещия към тази дата иск на Х. П., гражданин на Република Кипър против В. А., гражданин на Република Кипър с предмет сумата от 280 000 евро, представляваща предоставен на ответника заем, който не е върнат в уговорения срок и са наложени поисканите обезпечителни мерки а именно възбрани върху 12 недвижими имота – собственост на юридически лица,възбрана на правото на строеж, учредено върху имот с ПИ *** по к.к на с.А. с подробно описани обекти и запор върху притежаваните от ответника акции и дружествени дялове в 16 дружества, както и запор върху вземанията на ответника от 31 банки.

Действително, съгласно цитираното от жалбоподателя ТР№6/2013г.

ОСГТК на ВКС, легитимирано да обжалва определението за допускане на обезпечение освен страните по делото, е и всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено единствено в сроковете, които законът сочи – седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение по отношение на ответника и третото лице със самостоятелни права върху имота.

2

Настоящият състав приема, че тълкуването на ВКС е относимо единствено към правата на трети лицана които те са носители към датата на постановяване на обезпечителната мярка, а не последващи приобретатели, които разполагат с възможността да искат отмяната и по реда на чл.402 ГПК при условията посочени в разпоредбата.

Към датата на налагане на процесната възбрана на правото на строеж, реализирано впоследствие, негов собственик е бил „РАФАЕЛ

МЕНИДЖЪМЪНТ ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД, който е упражнил своето право на жалба по реда на чл.396, ал.2 ГПК в производството по гр.дело №353/2017г. по описа на БАС.

Жалбоподателят е придобил имотите, резултат от реализираното право на строеж съгласно неговите твърдения през 2017г., след постановяване на решение №9/29.02.2016г. по гр.дело №4247/2015г. на ВКС, с което е потвърдено решение №35/29.04.2015г. по гр.дело №41/2015г. по описа на БАС, в частта, допусната до обжалване, с която е потвърдено решение №321/17.11.2014г. по гр.дело №372/2013г. по описа на БОС, с които е признато, че правото на строеж, учредено в полза на „РАФАЕЛ

МЕНИДЖЪМЪНТ ЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД е погасено и дружеството не е станало собственик на реализираните обекти. Към датата на придобиването им, по негови твърдения, дружеството е узнало за наложените обезпечителни мерки. Дори да се приеме, че е страна, легитимирана да обжалва допуснатото обезпечение, то жалбата е просрочена, предвид сроковете, установени в разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „МЕЛВИСИЯ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *, чрез пълномощника адв.И., против определение №263/29.01.2013г. по ч.гр.дело №2419/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3