Решение № 1783 от 10.05.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1783 Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд

VІІІ граждански състав

На 10.05

Година 2019

В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

РОСИЦА МАРДЖЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 20236 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х.Н.М. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 354, 87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 215 часа извънреден труд, положен през периода от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 187 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София първоначално признава исковете по основание, но ги оспорва по размер и прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца, по изложените в отговора на исковата молба съображения, но в съдебното заседание по делото на 10.04.2019 г. пълномощникът му е заявил, че счита исковете за основателни и моли за решение в този смисъл.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като ******, последно на длъжност „*****“ в *****.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел М. К. и заключението от 22.03.2019 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е положил общо 215 часа извънреден труд – включително и в З. в гр. П., следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 354, 87 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 187 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 10.04.2019 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че макар и да се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, но отчитането на полагания извънреден труд се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава, както и възражението му за погасяване частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за третото тримесечие на 2015 г. и мораторна лихва върху тези претенции са предявени в рамките на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата молба е била подадена на 20.12.2018 г., а падежът на главницата за месец ноември 2015 г. е бил на 26.01.2016 г.).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 104, 19 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при

Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ******, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.Н.М., ЕГН **********,***, *****, СУМАТА 1 354, 87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 215 часа извънреден труд, положен през периода от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 20.12.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 187 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 20.12.2018 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 104, 19 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред

Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/п/ П. ПАВЛОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.