Решение № 2230 от 27.12.2019, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2511/2019
- Вид
- Решение № 2230
- Подписан
- 27.12.2019
- В сила
- 29.07.2020
- Състав
- СТАНИМИР ХРИСТОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 196 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 224 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 76, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 47 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 6 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 7 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 7, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 1, т. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9 · Закон за местните данъци и такси
- чл.21, ал.1,т.7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 26 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 26, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 28 · Закон за нормативните актове
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 37, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 8 · Закон за нормативните актове
- чл. 145, ал. 6 · Закон за съдебната власт
- чл. 150, ал. 1 · Закон за съдебната власт
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2230 от 27.12.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя
Русева при секретаря С. Х. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2511 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава Х, раздел ІІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Бургас против чл. 93, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Наредбата). Заявено е твърдение, че Наредбата в оспорената част е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висока степен. Иска се отмяна на оспорения текст от атакувания подзаконов нормативен акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител прокурор А. Ч. при Окръжна прокуратура-Бургас поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответната страна – Общински съвет (ОбС) Созопол не се представлява в процеса. Представено е писмено становище от надлежно упълномощения процесуален представител адв. Д.Д., БАК. Представя административната преписка в частта относно приемането на процесната разпоредба.
След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано след като с Решение № 13499/10.10.2019 г. по адм. д. № 4587/2018г. на Върховен административен съд, е било отменено Решение № 328/23.02.2018 г., постановено по адм. д .№ 3028/2017 г. от друг тричленен състав на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. Съгласно чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
Протестът е подаден чрез ответника до Административен съд - Бургас от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас по реда и при условията на чл. 186, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 1 от АПК, като отговаря на изискванията за форма и съдържание съобразно чл. 150, ал. 1 във връзка с чл.
145, ал. 6 от Закона за съдебната власт, поради което е процесуално допустим.
Наредбата е приета на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с Решение № 522 по Протокол № 24/26.03.2009 г. на ОбС Созопол.
С Докладна записка изх.
№ 5-08-00-77/07.11.2011 г., кметът на Община Созопол информира ОбС Созопол за необходимостта от промяна на Наредбата (т. І) и промяна на Наредбата за условията и редаза придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост (т. ІІ).
Като мотив за промяната е посочено, че при работата на общинската администрация при подготовка и провеждане на процедурите за отдаване под наем и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост е установено несъответсвие с наименованието „режийни разноски” с разпоредбата на чл. 111 от ЗМДТ, съгласно която по производствата се събира такса. При така изложеният единствен мотив, в докладната записка е предложен следният проект на решение, което да бъде прието от ОбС Созопол:
"РЕШЕНИЕ:
1.Ha основание чл.22, ал.2, във вр.с чл.21, ал.1,т.7 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, Общински Съвет -Созопол приема следното допълнение и изменение в Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги територията на Община Созопол, като текстове със следното съдържание:
В „Чл.93/изм.с решение № /.......... /..../1/За производства при разпореждане с недвижими имоти /продажба, замяна, отчуждаване, право на строеж, делба и др./ се заплащат административни такси , върху определената цена без ДДС, изчислени върху:
1.по високата стойност- данъчна или пазарна оценка, определена от лицензиран оценител за:
1.1.имот или вещ, предмет на продажба
1.2.ограниченото възмездно вещно право;
1.3.по скъпият имот или вещ, при замяна;
1.4.реален дял с повисока стойност при делба
2.На база данъчна оценка в случаите на безвъзмездни сделки.
/2/Административните такси са с минимум 50
/петдесет/лв и максимум 20 000/двадесет хиляди лева/ и изчислени както следва:
1.Такса 2%/два процента/ при стойност до
500 000 лв., включително, но не по-малко от 50лв;
2.Такса 1,8 %/едно цяло и осем процента/ за стойност от 500 000 лв. до 600 000 лв..включително;
3.Такса 1,6 %/едно цяло и шест процента/ за стойност от 600 000 лв. до 700 000 лв.,включително;
4.Такса 1,4 %/едно цяло и четири процента/ за стойност от 700 000 лв. до 800 000 лв.,включително;
5.Такса 1,2 %/едно цяло и две процента/ за стойност от 800 000 лв. до 900 000 лв.,включително;
6.Такса 1,0 %/едно цяло процента/ за стойност над 900 000 лв. до максималния размер от 20 000лв;
/3/Административните такси се дължат отделно от таксите, начислявани от ЗМДТ, и съответно се изчисляват на база стойност без включено ДДС.”"
Към докладната записка е приложен текстът на чл. 111 от ЗМДТ.
С Протокол № 1/22.11.2011 г., на свое заседание Комисията по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби е разгледала Докладна записка вх. №
191/13.03.2009 г. на кмета на Община Созопол относно изменението на Наредбата, като е предложила на ОбС Созопол да вземе решението така, както е посочено в докладната записка. Представен е списък на присъствалите членове на комисията, като тримата присъстващи от общо пет членове на комисията са гласували "за".
По делото е представен Протокол № 3/24.11.2011 г. за третото редовно заседание на ОбС Созопол, като видно от дневния ред по т. I.2. за разглеждане е предложена Докладна записка изх. № 5-08-00-77/ 07.11.2011 г. (вх. № 526/08.11.2011 г.) на кмета на Община Созопол за приемане на изменение на Наредбата. Във връзка с предложения проект е проведена дискусия между общинските съветници. Предложеният проект на решение е приет без корекции в съдържанието, като от общо 17 гласували, резултатът е "за" - 15, "против" - няма, "въздържал се" - 2. В резултат на проведеното поименно гласуване е прието Решение № 14/24.11.2011 г., с което за първи път в текста на чл. 93 се добавя алинея втора, която до това изменение не е съществувала и която именно е предмет на оспорване.
Прокуратурата оспорва посоченото изменение на Наредбата с доводи, че същото е прието в противоречие с нормативен акт от по-висока степен - чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от ЗМДТ. Твърди се, че ОбС Созопол е въвел изискване за заплащане на такса за случаи, които не са сред изброените в Раздел ІІ от ЗМДТ и по същество не представляват услуга, за която се изисква заплащане на такса.
Заявеното оспорване от прокуратурата е обявено в ДВ, бр. 98/28.11.2017 г., на интернет-страницата на Върховния административен съд на 22.11.2017 г. и на таблото за обявления на Административен съд - Бургас. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
В изпълнение на задължението си по чл. 224 от АПК, с Разпореждане № 2232/ 15.10.2019 г., съдията – докладчик на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на ответния ОбС Созопол, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, а именно: относно спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА по отношение на оспорената норма на чл.
93, ал. 2 (изм. с Решение № 14/24.11.2011 г. на ОбС Созопол) от Наредбата, както и доказателства за спазване на материалноправните изисквания на чл. 6 - чл. 9 от ЗМДТ. В тази връзка на ответника ОбС Созопол е предоставена възможност до 14.11.2019 г., за която дата е насрочено съдебно заседание, да ангажира доказателства, относими към предмета на спора, в т.ч. и по отношение на посочените факти и обстоятелства. В съдебно заседание на 14.11.2019 г. ответникът се е представлявал от надлежно упълномощения адв. Д.Д., БАК, който е посочил, че разпореждането е получено от ответника на 13.11.2019 г. - ден преди съдебно заседание и съответно административният орган на практика не е имал възможност да ангажира своята защита, включително и да представи визираните писмени доказателства. Посочва още, че не е изпълнено разпореждането на чл. 56, ал. 3 от ГПК, съгласно който страната следва да бъде призована най-малко седмица преди насроченото съдебно заседание. За второто по делото заседание на 28.11.2019 г. ответникът не се представлява. Процесуалният представител на ответника е представил писмено становище вх. № 12290/27.11.2019 г. По своето съдържание представеното становище е почти идентично като съдържание със становището, което адв. Д. е представил по адм. д. № 3028/2017 г. В становището се разглежда компетентността на общинския съвет да приеме наредба по чл. 9 от ЗМДТ. Твърди се, че от приложената докладна записка могат да се изведат мотивите за приемане на оспорената разпоредба. Посочва се обсъждането на докладната записка в съответната постоянна комисия, която се е произнесла изрично относно законосъобразността му. Излагат се доводи във връзка с приложението на чл. 26, ал. 2 и за наличието на индиция за спазването на същия.
Относно твърдението в протеста за липса на престация се сочи, че услугите, въведени с оспорената разпоредба са изяснени по вид и по съдържание и таксата се заплаща за потребление на публична услуга, която е комплексна и с дълга продължителност. Изложени са разсъждения и във връзка с приложимостта на чл.
111. Следва изрично да се подчертае, че към становището няма приложени доказателства в изпълнение на Разпорежедане № 2232/15.10.2019 г.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания текст от подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в противоречие с материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е разпоредбата на чл. 93, ал2 от Наредбата. Първоначалният текст на чл. 93 е бил със следното съдържание: „За услуги при разпореждане с недвижими имоти (продажба, замяна, отчуждаване, право на строеж, делба и др.) се заплаща 2% върху определената пазарна цена без ДДС“. С Решение № 14/24.11.2011 г. на ОбС Созопол за първи път се променя чл. 93, като в настоящото съдебно производство прокуратурата атакува като незаконосъобразен текстът на ал. 2:
„/2/Административните такси са с минимум 50
/петдесет/лв и максимум 20 000/двадесет хиляди лева/ и изчислени както следва:
1.Такса 2%/два процента/ при стойност до
500 000 лв., включително, но не по-малко от 50лв;
2.Такса 1,8 %/едно цяло и осем процента/ за стойност от 500 000 лв. до 600 000 лв..включително;
Разпечатката съдържа 60 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6111dc7-a37f-4642-ac37-7865cb65c40c