Решение № 97 от 03.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Харманли, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГА.НА СЛ. Г.А при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от ГА.НА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20265630200032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. Д.,ЕГН **********,от гр.Харманли против НП № 250271-001046/16.12.2025 г. на Началник група в ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди,че издаденото НП е неправилно,необосновано издадено било при съществено нарушение на процесуалните правила в административно-наказателното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна – Началник група при РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо № 271000644/22.01.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Контролиращата страна ТП Харманли при РП Хасково редовно призовани не се не се представляват.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 23.11.2025г. в 16,09 часа, в гр.Харманли,на ул. без име,управлява лек автомобил Ауди 80 ТДИ,***,собственост на И.Л. Д.,при проверката водача не е представил СУМПС и управлява МПС,което не е представено на годишен технически преглед, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.181 т.1 от ЗДвП.

КвА.фикацията, която е дадена от наказващия орган е по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като наказанието е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП– глоба в размер на 30,00 лв.-15,34 евро.За констатираното второ нарушение по чл. 181 т.1 от ЗДвП, като наказанието е наложено на основание чл.181 т.1 предл.3 от ЗДвП– глоба в размер на 100,00 1 лв.-51,13 евро.

Наказателното постановление е съставено въз основа на АУАН G A № 4740162/23.11.2025г.Жалбоподателя е подписал АУАН без възражения.Не е подадено възражение в срок против съставения АУАН.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Сл.С.. От показанията му се установява, че е съставил акт за административно нарушение,тъй като жалбоподателя е управлявал МПС без извършен технически преглед и не е представил СУМПС.В този смисъл са и показанията на свидетеля на нарушението Р..Свидетеля по акта Н. дава показания аналогични на своите два колегисвидетели по делото.Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и съответстващи на останА.те доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С.,Р. и Н.,дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените по делото писмени доказателства,приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. НП е връчено на жалбоподателя лично на 11.01.2026г., а жалбата е подадена на 21.01.2026г. чрез АНО. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Компетентността за на служителя съставил АУАН и АНО е определена с нарочна Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Ето защо, съдът приема, че в случая НП и АУАН са съставени от компетентен орган, което не е основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на лицето сочено за нарушител и на св. Р.- служител на РУ Харманли- свидетел и на констатиране на нарушението. Връчен е на нарушителя лично в деня на съставянето 23.11.2025г.. Издаденото въз основа на АУАН, Наказателното постановление е в предвидения срок и съдържа всички регламентирани реквизити.

При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, нА.це са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуА.зирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение се наказва и срещу какво да се защитава. НА.це са твърдения и в АУАН, и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административно наказателна норма.

Съгласно чл.6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

След анА.з на доказателствената съвкупност съдебния състав намира, че макар да е нА.це извършено от обективна страна административно нарушение, то не е извършено виновно.В административно-наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или 2 евентуален умисъл.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дА. са нА.це или не понятията за маловажност, респ. дА. деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение.Съдът констатира,че в обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган изобщо не е коментирал дА. следва или не да приложи посочената по-горе разпоредба. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са нА.це, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

От анА.за на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по ЗДвП, следва да се съобразяват разпоредбите на даденото с измененията в Закон за административните нарушения и наказания (ДВ бр.

109 от 2020г., в сила от 23.ХІІ.2021г.) легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно §1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на закона: „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Конкретно административно нарушение дА. представлява маловажен случай, следва да се преценя по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е нА.це само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квА.фицира като „маловажен случай“. По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е допуснал нарушенията.Съда взе предвид,че АНО не е ангажирал доказателства, да са настъпили вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай, с по-ниска степен на обществена опасност на извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е нА.це е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Неприлагането на института за маловажност води до отмяна на наказателното постановление по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН.На основание чл. 63 ал.4 вр. чл. 28 ал.1 от ЗАНН, следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена наказание за това друго нарушение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 д ал.1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и е заявено своевременно. При това положение и на основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр.с чл.18 ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. като съда се съобрази с правната и фактическа сложност на делото,направеното възражение за прекомерност от АНО,определя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. 409.03 евро,които да се изплатят на пълномощника-адв.Д.А..

Водим от гореното и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. ал. 4 от Закон за 3 административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като законосъобразно НП № 25-0271-001046/16.12.2025 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 4740162/23.11.2025г., с което на А. И. Д.,ЕГН **********,от гр.Харманли, с което за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП– глоба в размер на 30,00 лв.-15,34 евро.За констатираното второ нарушение по чл. 181 т.1 от ЗДвП, като наказанието е наложено на основание чл.181 т.1 предл.3 от ЗДвП– глоба в размер на 100,00 лв.-51,13 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. И. Д.,ЕГН **********,от гр.Харманли, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на адв.Д. Г. А., АК-Хасково, гр.Хасково, ул. ***,с Л№ ***, адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. - 409.03 евро,на основание чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4