Определение № 12400 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12400 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110152138 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ. На основание чл.310, ал.2 ГПК, производство не следва да се движи по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е предявил освен исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 КТ, както и искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за сумата от 14 000 евро част от вземане в общ размер на 28 000 евро, дължим бонус за 7 тримесечия по 4000 евро в периода 09.2023 г. -06.2025 г. и за сумата от 1000 евро част от вземане в общ размер на 24 500 евро бонус за постигнати цели за 7 тримесечия по 3500 евро за всяко в периода м.09.2023 г. – м.06.2025 г., които не подлежат на разглеждане по реда на бързото производство, а по общия исков ред.

Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Не е постъпил е отговор на исковата молба.

Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следният ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

В исковата молба ищецът П. Д. Д. твърди, че на 13.06.2023 г. е получил от г-н А.Г., в качеството му на изпълнителен директор на чуждестранната компания Advanco SA, дружество регистрирано под № 0869896196 в Търговския регистър в Белгия, оферта за започване на работа на длъжност „продуктов мениджър“ на пълен работен ден, в която оферта конкретно били договорени какви възнаграждения и бонуси ще му бъдат заплащани във връзка с изпълняване на длъжността, а именно основно възнаграждение 6 5000 евро на месец; гарантран бонус – 4 000 евро за всяко тримесечие; бонус свързан с достигнати цели – 3 500 евро за всяко тримесечие. Ищецът е приел предоставената му оферта и веднага е заел възложената работа, без да е подписвал трудов договор, тъй като Advanco SA не са били готови организационно. Ищецът е получил първото си договорено трудово възнаграждение за 08.2023 г. в размер на 6 500 евро, чрез издаване на фактура № 0000000039/30.08.2023 г. за консултантски услуги с получател собствената фирма а П. Д. – „Протоникс“ ЕООД, ЕИК 2206500929. На 14.09.2023 г. ищецът сключва трудов договор на длъжността „продуктов мениджър“ с код НКПД 13306010 с работодател „Персек България“ ЕООД, ЕИК 205592262.

1

Поради структурни промени в Advanco SA е била изготвена молба от 01.04.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, която П. Д. подписал. На 08.04.2024 г. ищецът склйчил нов трудов договор с „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *****, за длъжността „продуктов мениджър“, с код НКПД 13306010 при същите условия.

Независимо от формалното прехвърляне, ищецът продължил да изпълнява трудовите си задължения в полза на Advanco SA, като е използвал служебен имейл с домейн @advanco.com, комуникирал е със служители от групата и е извършвал дейности единствено в интерес на групата дружества. От началото на трудовото правоотношение ищецът поставял въпроса за изплащане на договорени бонуси, обвързани с резултатите на компанията. В тази връзка му било обещано, че дължимите бонуси ще бъдат изплатени, включително заедно със заплатата за април 2025 г., но плащане не е последвало. Офис мениджърът и изпълняваща длъжността човешки ресурси в Advanco SA, госпожа Севинч Юмер във връзка с изясняване размера на бонуса, свързан с резултатите на компанията, е поискала по мейл на 03.03.2025 г. от П. Д. да й бъде изпратен доклада за оценка на свършената работа , който документ е бил изпратен на 04.03.2025 г. Ищецът описал подробно в доклада си оценката за свършената работа и постигнатите от него цели до момента и какви подобрения следва да бъдат извършени през 2025 г. Впоследствие, на 05.05.2025 г., на 13.05.2025 г. и на 22.05.2025 г., ищецът е изпратил напомнителни писма относно неизплатените бонуси, без да получи отговор. На 01.08.2025 г. са му изпратени предложения за прекратяване на правоотношението и изплащане на обезщетения, включително и дължимия му се бонус от 7 тримесечия. На 28.08.2025 г. ищецът е получил електронно писмо с приложени документи за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, с искане за подпис със задна дата – 31.07.2025 г., което той е отказал. С последваща кореспонденция от 01.09.2025 г. ищецът е заявил, че не желае прекратяване на трудовото правоотношение, като посочил, че е допринесъл за дейността на дружеството и че дължимите бонуси следва да бъдат изплатени. Ищецът излага, че на 16.09.2025 г. му е била връчена Заповед за уволнение от 12.09.2025 г., подписана от адвокат Елица Попхлебарова, в качеството й на пълномощник на работодателя „ФИРМА“ ЕООД, в която се казва, че във връзка с издадена Заповед от 12.09.2025 г. за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „продуктов мениджър“, прекратява от 17.09.2025 г. трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предложение второ КТ. Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че: не е установено надлежно упълномощаване на лицето, издало заповедта за уволнение; липсва доказателство за реално съкращаване на щатната бройка за длъжността „продуктов мениджър“; не му е отправено писмено предизвестие съгласно изискванията на заповедта; не е спазена писмената форма на предизвестие, което е задължително условие за неговото правно действие. Претендира разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които следва да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, поради тяхната относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса.

Ответникът „ФИРМА“ ЕООД не е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор.

По доказателствата и на основание чл. 140, вр. с чл. 312, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 21.04.2026 г. от 14:30 часа.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

2

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението / последно БТВ за цял, пълен отработен месец/.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността на извършеното уволнение на ищеца - наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ към момента на упражняване потестативното право на ответника работодател едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:

В тежест на ищеца е да установи, че по съществуващо между страните трудово правоотношение е било уговорено допълнително трудово възнаграждение /за постигнати резултати/, като част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.

ОТЛАГА произнасянето си по доказателствените искания на ищеца за о.с.з., предвид процесуалното поведение на ответника.

В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди уволнението;

2. размера на дължимото обезщетение за оставане без работа поради уволнението за процесния период;

3. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ);

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:

1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посочените в заповедта основания;

2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3