Определение № 1082 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 12518/09.04.2024 год., подадена от А. В. А., ЕГН:

**********, с адрес: *************************************, с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК се иска да бъде допуснато изменение на Решение № 466/05.04.2024 год., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Молителят е отправил искане същото бъде изменено в частта, с която е осъден да заплати сумата от 400 лв. разноски за въззивното производство.

В срока за отговор от отсрещната страна е постъпило становище за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните, намери следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и при наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Спазен е едномесечният срок за подаването й, доколкото в настоящия случай решението е необжалваемо и същият тече от постановяването му.

Предвид посоченото молбата е допустима, поради което следва да се прецени основателността й.

С Решение № 466/05.04.2024 год. е потвърдено първоинстанционното съдебно решение, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна е възникнало право да претендира сторените от нея разноски във въззивното производство.

По релевираните съображения в молбата по чл.248 ГПК съдът намира следното:

Неоснователно е възражението за привидност на сключения между В. А. А. и адвокат Данаил Папукчиев договор за правна защита и съдействие от 04.03.2024 г., тъй като А. В. А. не е страна по този договор, не го обвързва и поради това не може да релевира такива възражения.

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази 1 страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Според чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. действаща към датата на постановяване на въззивното решение, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или при материален интерес от 1458,86 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 445,89 лв.

Съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, в конкретния случай, възнаграждението от 400 лева за въззивния съд не е прекомерно. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид обема на извършените действия с цел защита интересите на въззиваемата страна от процесуалния представител, конкретната фактическа и правна сложност на спора.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на въззивното решение в частта за разноските, а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1 2518/09.04.2024 год., подадена от А. В. А., ЕГН: **********, с адрес: *************************************, за изменение на постановеното по в.гр.д. № 372/2024 г. по описа на ОС-Пловдив решение № 466/05.04.2024 год. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2